Изтребител МиГ-29 на българските Военновъздушни сили изчезна от радарите, след като падна в Черно море при натовско тактическо учение на ПВО и ВВС „Шабла 2021“ в 0.40 ч. на 9 юни. Само минути по-рано два самолета с екипажи от военно формирование 28000-Граф Игнатиево излитат от поделението за изпълнение на упражнения. Единият е самолет МиГ-29УБ, който трябва да спусне светеща парашутна мишена СПМ-100. Вторият - самолет МиГ-29А с регистрационен знак 39, излита за стрелба по мишената. Именно това е и падналият самолет.
Още на следващия ден пилотът на самолета майор Валентин Терзиев, бе обявен за загинал.
Цели два месеца след трагедията и въпреки обещанията за пълна прозрачност и безкомпромисност е очевадно, че въпросителните около инцидента са повече от дадените до този момент отговори. Нещо, което не само създава почва за спекулации, не само създава усещането, че нещо се прикрива, но и повдига и куп основателни въпроси, валидни при такива произшествия по цял свят. И най-вече за отговорността - както на преките участници, така и на командирите, военните, политиците, държавниците. Още повече че не става дума за обикновен инцидент, а за загуба на военен пилот в мирно време.
1. Стовариха ли военните отговорността изцяло на пилота?
Както и да го погледне човек, то със сигурност в доклада от приключилото разследване на служба „Военна полиция“ на авиоинцидента ясно прозира опит отговорността да бъде прехвърлена на загиналия пилот. Това се съдържа както в твърдението, че става дума на загуба на пространствената ориентация, така и че имало "неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака". За да не изглеждат нещата много-много в прав текст, то все пак бе замазано и как са били разгледани и още две версии. Първата от тях е отказ на авиационната техника в полет, а втората - разрушаване на изтребителя или поразяване на пилота от осколки вследствие разрива на ракетата. И двете обаче са отхвърлени като малко вероятни.
Веднага след това проверяващите обясняват трагедията с оптическа илюзия, наречена „очарование“. Тя възниквала, когато пилотът концентрира цялото свое внимание само върху един обект или прибор и това било особено характерно при атака, когато вниманието се фиксира само върху целта. Проверяващите се позовават на доклад за проведени разследвания за катастрофи със самолети от ВВС на САЩ. Според него само за периода 1993 - 2000 г. по причини възникване на илюзии в полет загиват 19 пилоти на американски изтребители.
Все пак сред съпътстващите причини е посочена "неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите", но само толкова. Никаква конкретика, никакви обяснeния и пояснения, нищо.
2. Имало ли е взрив във въздуха?
Интересно е да се отбележи, че в доклада си за инцидента военните отделят много внимание да оборват версията за разрушаване на самолета във въздуха или за някакъв взрив. Изрично е посочено, че тази версия е разгледана, защото имало внезапно прекъсване на връзката. Освен това на видеоклипа, предоставен от производителя на мишената, след момента на поразяване на целта на водната повърхност се наблюдавали два светли отблясъка. Това е станало преди срещата на изтребителя с водата.
Проверяващите смятат обаче, че няма взрив, защото при прослушването на радиоразговорите е регистрирано начало на реплика от екипажа пет секунди след поразяване на целта. Те твърдят и че ако изтребителят е бил разрушен във въздуха, то в такъв случай останките от самолета биха били разпръснати на значително по-голяма площ и голяма част от тях биха останали на повърхността. В конкретния случай останките били открити групирани в радиус от около сто метра, на 70 метра дълбочина, под водната повърхност, и то повече от седмица след катастрофата. "Компактният вид на останките и фактът, че при аварийно-спасителните и издирвателни действия са се наблюдавали петна от керосин на повърхността на водата, което показва, че същият не се е запалил, дава основание да се направи изводът, че самолетът се е разрушил вследствие на среща с голяма скорост с водната повърхност и тези разрушения са станали под водата", разказват проверяващите.
3. Кои всъщност са последите думи на пилота Валентин Терзиев?
В обясненията, които даваше през цялото време военният министър Георги Панайотов, особено запомнящо се беше едно - какви са били последните думи на загиналия пилот. Нещо, което беше и емоционално, и рационално натоварено. Последните думи на загиналия при падането на МиГ-29 край Шабла пилот майор Валентин Терзиев, записани в командния пункт, са "Поразих целта, излизам от атака", обяви Панайотов. Тогава военният министър направи уговорката, че самият той не е чувал записа, но така му било докладвано от командира на базата в Граф Игнатиево. Както и че гласът на пилота е бил спокоен и уверен. Както стана ясно, черната кутия на МиГ-29 няма рекордер и не записва глас, включително и този на пилота, така че се предполагаше, че това ще са и последните думи на майор Терзиев, които ще влязат в папките на разследването.
Каква беше обаче изненадата, когато от доклада на военна полиция стана ясно, че няма такива последни думи. В документа са разказани последните минути по записите. Така според тях в 00:40:16 ч. пилотът на изтребителя докладва „Ракетата сходи, излизам надясно”. Отбелязано е и че в 00:40:19 ч. от ръководител полет „Бойно управление“ подават команда „Излизай надясно с 270 и изключи „Главен”. Седем секунди след пуска на ракетата целта е поразена (00:40:20 ч.), а последната регистрирана реплика от пилота е в 00:40:25 ч. „Главен....”. Според комисията това вероятно е началото на стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите. След това връзката с екипажа е изгубена, самолетът среща водната повърхност в 00:40:29 ч. Нищо общо с първоначалните твърдения за последни думи.
4. Черната кутия като черна дупка
Историята с черната кутия на падналия в Черно море МиГ-29 прилича повече на история за черна дупка, в която потъват очакванията за истина и прозрачност. Първо се твърдеше, че ако престои повече от 4 дни, то ще е фатално за данните в нея. После тя беше открита на 11-ия ден, но това вече не беше проблем. Оказа се, че черната кутия, която всъщност е оранжева на цвят, има увреждания в механиката и електрониката, но това не означавало, че не може да бъде разчетена. Българските военни инженери обаче се изплашиха, че няма да се справят, и бе обявено, че се търси производителя на устройството в Украйна. След това се оказа, че няма украински производител и че кутията е правена в Русия. "Имаме отговор от "РСК МиГ" и единственото, което искат, е черната кутия на катастрофиралия МиГ-29 да бъде занесена на място при тях", обяви преди седмици пред журналисти в Карлово министърът на отбраната Георги Панайотов. Той добави, че устройството ще пътува придружавано от трима души - от военна полиция, военна прокуратура и ВВС. Много дни по-късно кутията е още в България, като обяснението е, че въпросните трима българи все още се проверяват по линия на сигурността.