Quantcast
Осигурителният апокалипсис – сега | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Осигурителният апокалипсис – сега

14 511
 Илияна Кирилова
Освен 2-3 хиляди престарели милионери другите стотици хиляди германски пенсионери не могат да плащат за източноевропейски домашен слуга по 12 000 евро на месец.

Както очаквахме – избори идат, пари за пенсии все пак ще има. В бюджета „се намериха“ 1.5 млрд. лева и пенсионните добавки за пандемията няма да спрат. Има идея пенсиите да се преизчислят сега, веднага, макар че късият парламент не прие това решение. И въпреки че здравият разум подсказва актуализацията на фиксираните доходи да се приеме заедно с бюджета, който ще плаща голяма част от увеличението, за да влезе в сила едновременно с него. Т.е. от следващата финансова година. Добрата новина: България е една от малкото страни, в която поне година-две няма да настъпи

 

неминуемата осигурителна катастрофа,

 

за която предупреждаваме от години – откак държавите наложиха лихвен данък върху капитала и всяко натрупване чрез „политиката на нулевите лихви“ (NIP). Причините са няколко. Главната: ниското все още ниво на доходите у нас. Страната, която плаща най-ниските пенсии в Евросъюза, има нужда от най-малко пари, за да ги вдигне в крак с общия ръст на доходите. Колкото по-висок е стандартът на доходите (ама и на разходите) в една страна, толкова по-трудно тя ще финансира неизбежното увеличение на пенсиите и всички осигурителни плащания. Така че ние пътуваме в последния вагон трета класа на дългия евровлак, който влиза в остър завой и лети към огромна скала, срутена неотдавна връз релсите. Ще гледаме изотзад как локомотивите на Европа ще забият нос в скалата, веднага след тях ще дерайлират луксозните вагони първа класа. Малко остава до краха, а времето тече все по-бързо, клатещата се композиция на европейските финанси вече лети по стръмен инфлационен склон. Понеже никой не е пророк в собственото си село, вижте последния брой на флагмана сп. „Економист“ (27.06.-02.07.21): там обсъждат нашироко две осигурителни системи, британската и китайската, за да стигнат до един извод: изход няма. Има само (илюзорна) идея как за пореден път да се отложат болезнените решения. В британския модел актуализацията на пенсиите се определя от т.нар. „троен ключ“ (triple-lock rule). Всяка година те нарастват с най-високия от три процента: на ръста на доходите, на инфлацията и константата 2.5%. Според Националната статистическа служба тази година ръстът трябва да е 8%, но се „предполагало“ актуализацията да е „по-близо до минималните 2.5%“ (към половината очаквана инфлация). Т.е. решението ще се отложи и (пак)

 

пенсионерите ще платят сметката

 

Със старата идея за отлагане  (дано ни отмине горчивата чаша) уважаваният „Економист“ и финансовите властелини на Албион зад нея показват прозрачна наивност. Мълчат, вместо да ни обадят как ще се изплъзнат между Сцила и Харибда на осигурителната система, двете челюсти на стягащите се клещи. Първият проблем е декапитализацията на осигурителните фондове. Увеличеният размер на пенсиите, нарастващият брой пенсионери и инфлацията от три страни ръфат натрупания капитал. Още преди година, преди върха на пандемията, одиторите предупредиха, че „нетната акумулация е отрицателна“, т.е. че те работят по схемата на Понзи, станали са финансови пирамиди, както им викаме в България. Плащат днешните пенсии с вноските на утрешните пенсионери и така всеки месец приближава фалитът.

Декапитализацията е фатален, но „мек“ проблем. Крахът на всяка „пирамида“ може да се отложи, ако някой отвън плаща сметката, с бюджетни субсидии или (невъзвръщаем) кредит могат да купят още време до фалита. Но другият основен проблем е коварно нееластичен. Никакъв финансов фокус-бокус не печели време. Затова за този главен и фатален порок изобщо не се говори, опасявам се, че не се разбира. Да подчертаем: пенсия и осигуровка не са синоними. Насрещни страни са. Осигуровка е онова, което ми трябва, за да живея като неработещ пенсионер – нужните условия, продукти и грижи. Издръжката да остана жив до следващия месец. А пенсията е месечният приход, от който трябва да платя тази издръжка. И ако приходът (пенсията) не стига, оставам с частична издръжка, с недостатъчна осигуровка, в хронична старческа бедност, унизително и мъчително състояние, „докато смъртта ни раздели“. Никой финансов трик с „актуализация“ на пенсиите не покрива недостигаща издръжка. Изходът няма отлагане. Exitus letalis. Възможното и поносимо решение описах преди години. Оптималното решение е нефинансово. Примерно: спират се всички пенсии и помощи за крайно нуждаещите се, оставят им по 100 лева на месец джобни, но обществото гарантира на всеки, дорде е жив, при човешки условия, подслон, храна, грижи, облекло и лечение. Вероятно в социални заведения, където с минимум персонал и със собствен труд и взаимна помощ между осигурените се постига поносима издръжка. Че е вече невъзможно да се осигури персонална издръжка чрез плащане на високи пенсии на пенсионери, пръснати по един-двама в отделни жилища, разбраха тази седмица в Германия. Преди дни една

 

българка разби германското осигуряване

 

И не само – разби цялата паневропейска заблуда, че поне старата, богата Западна Европа може да се грижи за старите си хора поединично, като им осигури грижи и помощ на място в жилищата им. Досега става с източноевропейци, които се грижат за старците в робски условия – денонощно и срещу мизерно заплащане. Внасяха от Изток домашни слуги: 24 часа на разположение, без почивен ден, без отпуск, за всички къщни дела – от пране, готвене, чистене, пазаруване и здравни грижи до лична компания. Денем и нощем на повикване. Но преди дни по иск на г-жа Добрина Дражева, слугувала денонощно на 96- годишна дама в Берлин, германският съд призна, че при наложените ѝ условия г-жа Дражева не е работила 6 часа на ден, както пише в нейния договор, а цели 21 часа на ден. И осъди работодателя ѝ да ѝ доплати до три и половина минимални работни заплати за страната - около 9100 евро на месец, вместо договорените към 900 евро. С решението по делото "Дражева" съдът сложи

 

край на вноса на домашни гледачки,

 

сегмент с официално заети „стотици хиляди“, реално над половин милион (сп. „Шпигел“) източноевропейци само в Германия. Освен 2-3 хиляди престарели милионери другите стотици хиляди германски пенсионери не могат да плащат за източноевропейски домашен слуга по 12 000 евро на месец (от времето, за което съдът е сметнал 9100 месечно за г-жа Дражева, минималната заплата в Германия се вдигна). Крах на модела. Не само половин милион стари хора остават без грижи. Въпрос на време е всички днешни и бивши домашни слуги да предявят искове за доплащане до минималните заплати. От осъдителните решения те нищо няма да вземат, работодателите им удобно ще фалират. А може би друг съд – наказателният, тепърва ще открие, че бизнесът с домашни роби изначално е бил престъпление… Но не е съществено колко съвременни роботърговци работодатели ще отнесат присъди. Много по-важно е дали и какво решение ще намери германската държава за изригналия социален вулкан. То ще е моделът за бъдещото осигуряване в Европа. Много важно за нас в България – и като платци, и като ниша за бизнес.

Още

Капанът на подаръците
Почти 700 000 пенсионери ще получат 75 лв. за ваксина

21.01.2022

Обновена

3597
Ковид добавките към пенсиите ще са защитени от запор

20.01.2022

Обновена

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

1706