Дядо ми Димитър (лека му пръст) казваше: "Сине, по-добре е да си на хората в устата, отколкото на хората в краката". Той беше миньор и загуби дясната си ръка в пернишка мина. Не беше и чувал за мъдростта на рекламистите и маркетинг специалистите, че няма лоша реклама. Просто смяташе, че порядъчните хора не трябва да се стъписват от хорското злословие и не бива да се оставят да бъдат стъпквани.

Премиерът Бойко Борисов, който се увлича от години по личен пиар, вероятно е започнал да прилага професионалните трикове на рекламистите, защото невъзмутимо отби с репликата "Няма лоша реклама" позорящ го звукозапис, който

го представя като турбоарогантен политик

От записа възникнаха два въпроса: първо, истински ли е; второ, вярно ли е, че изпълнителната власт е в ръцете на човек с мутроциничен речник и склонност към управленски своеволия? На първия въпрос той не отвърна с категорично опровержение, защото отказа да се направи експертиза за достоверността на записа. А на втория въпрос даде многозначителен отговор: „Няма лоша реклама - колкото искат да пишат, да говорят, да обясняват". Сиреч, мислете и говорете за мен каквото си искате - все в моя полза ще бъде!

Демонстрацията на дебелокожие обаче не бе нищо друго, освен паническа самозащита, защото Борисов много пъти е показвал изключителна чувствителност към критики от медии и политически лица. Достатъчно е да се отбележи неговата нетърпимост към забележки от "Дондуков 2" и към карикатури във вестник "Сега", за да се види, че никак не му е безразлично какво се говори и рисува за него.

Ако цитираната маркетингова мъдрост беше вярна, нямаше да съществува кризисен пиар, защото всяка криза щеше да се смята за добра реклама. Но рекламистите и специалистите по обществени комуникации знаят, че не е така. Затова предлагат услугите си за измъкване от трудни ситуации, както постъпиха незабавно след появата на 12 юни на последния скандален звукозапис. От името на Борисов пуснаха кризисен скеч, озаглавен "Забавляваме се", в профила му във Фейсбук, за да осмеят изтеклия запис като несръчен монтаж. Произведеният набързо скеч наистина бе несръчен и плосък. Така и двата възникнали въпроса останаха без отговор, което позволи на президента Румен Радев да му ги напомни миналия вторник и да предупреди: "Ако ние бавим експертизата на записа, то чуждите служби ще я направят за нуждите на своите правителства".

Забавлението бе дотук,

защото темата за лошата реклама на Борисов прерасна в тема за лошата реклама на България. А държавата и без това оглавява само негативните класации в ЕС. В Европа има ясно разграничение между добрата и лошата реклама. Така например, скандалът "Дизелгейт" въобще не беше добра реклама за "Фолксваген". Концернът понесе тежки щети заради нечестните похвати на своите ръководители. Същото е отношението и към политиците, забъркали се в каквито и да е скандали, поставящи под въпрос тяхната порядъчност.

По принцип целта на всяка реклама и пиар кампания е да забие в съзнанието на аудиторията определена марка, продукт, дори политическо лице. Когато обаче те са постигнали достатъчна известност, лошата реклама с нищо не им помага, защото ги компрометира. Чрез шокиращия си ефект тя може да създаде бърза популярност само на неизвестни лица и продукти (например, злополучната изпълнителка Валентина Хасан на псевдохита "Кен лий"), но не и да върши същата работа като класическата реклама.

Борисов многократно се е забърквал в скандали, но има способност да оцелява като тефлонов политик. Те се плъзгат по него и след като се отръска, продължава сякаш нищо не е било. Преди година говореше самодоволно: "Когато правих избори с 90% рейтинг, магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат". Така обясни защо раздялата с най-предания му помощник Цветан Цветанов заради "Апартаментгейт" няма да му попречи да бъде вечен победител. Разбира се, той вече бе забравил, че не магаре, а бившата председателка на парламента Цецка Цачева не можа да пробута за президент на изборите през 2016 г. И оттогава има проблеми с бодливите реплики откъм президентството. Но така или иначе продължава да е на власт, за което напоследък му помогна едноличното шествие на политическата сцена в условията на санитарно обездвижване на опонентите му заради коронавируса.

Скандалният му цинизъм

(неподлежащи на цитиране думи), простоватост ("и аз съм прост, и вие сте прости") и властова дебелащина няма да го съборят, защото на значителна и отдавна оскотяла част от  електората това й допада. Единственото, което го плаши истински, е да не излязат наяве лично негови финансови далавери. Появят ли се такива доказателства, той ще стане най-самотният човек в страната и по света, защото крадените пари са прекалено лоша реклама за когото и да било. Затова скача като ужилен от твърденията на избягалия в Дубай хазартен бос Васил Божков, че редовно му е давал пари под негов натиск, но чрез посредници. "Нито съм го виждал, нито съм го чувал, нито някога по такава тема сме говорили. Васил Божков ме е черпил една пура, една дълга пура. Не му прави чест. Ако някой си е позволил да взима пари от него, нито знам, нито е споделял с мен. На мен не е дал нито една стотинка. Аз отговарям за себе си. Към мен и към партията - нито една стотинка", отсече той на 6 юни. Десет дни по-късно Божков пусна в профила си във Фейсбук справка как почти всекидневно е теглил между 2017 и 2019 г. десетки хиляди левове от Булбанк, които е пращал по доверени лица на Борисов и неговия финансов министър Владислав Горанов. И така, докато се оформи сумата 67 млн. лева, срещу която пък стои кръглата сума от 700 млн. лв. от спестени такси за хазарт, за които държавата дълго време си е затваряла очите.

Ето равносметката:

70 милиона мушнати в лични джобове, за да останат незабелязани 700 милиона, отклонени от държавния джоб. Съотношението 1:10 показва колко струва на обществото корупцията на високо равнище, и то само във взаимоотношенията с едно конкретно лице. А иначе трябва да вярваме, че Бойко Борисов няма нищо общо с имоти в Барселона или другаде, защото му стига наследствената къща в Банкя.

Но да се върнем на мъдростта, че няма лоша реклама. Смята се, че тя е изречена за първи път през ХІХ в. от американския шоумен Финиъс Т. Барнъм (1810-1891). На 61-годишна възраст той влиза в цирковия бизнес и създава пътуваща менажерия и "музей на изроди“, който от 1872 г. е рекламиран като „Най-грандиозното представление на Земята“.

Скандалният звукозапис, приписван на Бойко Борисов, се появи точно ден преди да навърши 61 години. Нищо чудно оттук нататък да наблюдаваме грандиозно шоу на политически изроди в България, чийто менижър също като Барнъм смята, че "Няма лоша реклама". Защото е преодолял всякакви задръжки.