Един от големите проблеми на политиката е лъжата във всичките й форми – от злонамерената измама до сладкото разтягане на локуми, наречено популизъм. Такова разтягане наблюдавахме и миналия вторник, когато официално се откри новият парламентарен сезон.

Дори да не искат, политиците са принудени да лъжат. Самите избиратели очакват да бъдат лъгани и сякаш колкото по-сладкодумно ги омайва някой политик, толкова по-високо те оценяват неговите професионални качества: „Ако не може да те излъже като хората, що за политик е? Няма да гласуваме за него!“.

Помня как в краткия период – 2-3 години, не повече, – в който самият

аз бях решил да се занимавам активно с политика,

по партийна линия отговарях за Хасковския избирателен район. Работата ми (доколкото не е срамота това да се нарича работа) включваше и срещи с избиратели. На една такава среща с млади предприемачи бизнесмени беседвахме за икономиката и перспективите пред местния бизнес. Тук трябва да отворя скоба и да споделя една своя особеност като политик: винаги и при всякакви обстоятелства говорех истината и затова залите много често оставаха озадачени и даже леко смутени. Това беше впрочем и една от причините за провала ми. Затварям скобата.

Та на онази среща с младите бизнесмени аз, виждайки пред себе си грамотни и интелигентни същества, най-откровено споделих мнението си за перспективите пред дребния български предприемач, който не е част от олигархията, нито се ползва от партийна протекция, нито може да се надява на достъп до обществени поръчки. Казах им, че не нашата, ами която и друга партия да дойде на власт, не бива да очакват да станат рокфелеровци на сутринта след изборите, а да се приготвят за дълга и мъчителна борба без гаранции за победа. Тогава си мислех така: „Ето, хората ще ме чуят и ще си кажат: брей, какъв честен човек – щом сега говори истината, значи и после няма да ни лъже. Я да вземем да гласуваме за него!“. Наивник.

Докато говорех, виждах как лицата се опъват,

очите се споглеждат в недоумение. Накрая, когато дадох думата за въпроси, един млад мъж вляво от пътеката стана и попита: „А вие какво ще обещаете?“... По-късно ми обясниха, че по такива срещи с обществеността при всички партии ходят едни и същи хора и гледат. Гледат, преценяват, изпитват и накрая гласуват по съвсем различни мотиви. Но въпросът остана в паметта ми: „Какво ще ни обещаете? Какво ще ни излъжете? Ще успее ли вашата лъжа да бъде по-голяма и по-живописна от лъжата на онези преди вас?“.

Политиците отдавна не говорят това, което мислят. Не казват това, което според тях е истина, а онова, което са решили, че избирателите искат да чуят от тях.

Когато създавахме партията на Меглена Кунева, бяхме се събрали да умуваме над програмните документи, един от които трябваше да ни определи какви аджеба се явяваме и за какво се бори нашата нова (поредна) дясна партия. Дойде ред да се разпишат ценностите. Аз, разбира се, предложих да се запише, че изповядваме традиционните християнски ценности, изхождайки от убеждението си, че човешките закони са толкова по-справедливи, колкото повече са в съзвучие с Божия закон. Мислех, че предложението ми трябва да се приеме по подразбиране, но не стана така. През стаята премина тръпка, сякаш някой лисна кофа студена вода. Меглена Кунева успя да каже само: „А-а-а, не!...“, а Йонко Грозев формулира съображението, което беше смутило всички: „Че ако кажем така, как ще гласуват за нас мюсюлманите?“. Ей Богу, през ум не ми е минавало

как ще гласуват мюсюлманите!

Да гласуват, както щат! Когато записваме ценностите, зад които заставаме, трябва да имаме предвид ценностите, зад които наистина стоим като обикновени хора. Така поне си мисля, но излиза, че май не съм прав. Политиците ще застанат само зад това (каквото и да е то!), което ги води към властта, и никой не може да им се сърди.

Всичко казано дотук е един огромен увод към същинската тема, която е

„Новият политически сезон и популизмът в декларациите на парламентарните партии“

ГЕРБ започнаха с просълзяващ цитат от Петко Славейков: „Да се покажем като народ вечно съединен!“. Добре, че не избраха цитата за мършата, че тогава да видите какви декларации щяха да се отприщят!

Управляващите като професионални популисти бързо вкараха образа на Народа: „Дневният ред на парламента не може и не бива да се различава от дневния ред на хората!“. Какъв е дневният ред на този баснословен народ и имат ли „хората“ общ дневен ред, аз не зная, но призивът ми напомни за девиза: „Всичко в името на народа, всичко за благото на човека!“, който не знам даже дали не беше и официален лозунг на някой пореден конгрес на БКП.

Карадайъ от името на ДПС се обяви против популизма и добави в рафиниран популистки стил: „Държавата ерозира... Нужно е спешно реабилитиране на държавността“. Рефренът „Няма държава!“ е една от най-оборотните популистки мантри. Видите ли, няма държава, вие сте в безвремие, всеки си прави с вас каквото пожелае, но за щастие в мое лице имате спасител! Обаче, ако няма държава, на кого плащаме данъци? Къде работи цялата тази администрация? Как членуваме в ООН?

На свой ред Марешки, притеснен за

„дълбоката пропаст между двете Българии“

(на бедните и на богатите) и без да казва от коя страна на пропастта се намира самият той, също се обяви против популизма, заклеймявайки как „някои депутати отворили торбата с фалшиви обещания“. След което се провикна като истински популист: „Дела трябват, не думи!“ (което отново води към Тодор Живков: „Дела, дела и пак дела!“), „Да си депутат означава да служиш на народа си!“ и „Народът вече се събужда!“. Според Марешки е грехота да се харчат толкова пари за изтребители, когато тези пари могат да се раздадат на хората. Иначе и той е борец против популизма...

Но когато стане дума за популизъм, БСП се откроява сред останалите като лекоатлетка от ГДР на олимпиада. При БСП няма шест-пет. В тази партия вярват, че единствената задача на опозицията е да свали правителството. Ако бабичка се изсекне от балкона, от БСП искат оставка, вот на недоверие и предсрочни избори. Вече никой не им обръща внимание, последният вот беше отхвърлен даже и без дебати, но социалистите продължават. Ние живеем в агония – иска да ни убеди Нинова – и затова правителството трябва да подаде оставка. Парламентът трябва да се разпусне (тук е на едно мнение с Босия), трябва да се проведат предсрочни избори! Социалистите не са най-умните, те само дават идеи, но Той, НАРОДЪТ, ще измисли бъдещия модел на България!!! Тръгваме към вас – обяви Нинова – не да искаме гласовете ви (ах, каква безкористност!), а за българщинàта ви! „Това е нашето обръщение към вас, НАРОДЕ!“. Майстори са, евала!

„Отиваме при българите и протягаме ръка за нов модел“ – казват социалистите. С кого ще се срещат, освен със собствените си избиратели? На тях ли ще протягат ръка за нов модел? Или всичко са само циркове за пред телевизионните камери... По мое скромно мнение Корнелия Нинова е най-ценният политически капитал на Борисов. Тя причинява на лявото пространство такива щети, каквито той никога не би могъл. Борисов трябва да трепери прашинка да не падне на главата й.

От парламентарните партии останаха патриотите. Те обаче не излязоха с декларация по случай новия политически сезон. Видите ли, Волен Сидеров отсъствал (защо отсъства в такъв знаков момент?) и нямало кой да я прочете. Вероятно или никой друг не познава позицията на патриотите, или никой друг не е достоен да я облече в слова пред народното представителство. Или пък монолитните патриоти не знаят на кой свят са и как ще я карат оттук нататък. Жалко, защото Волен Сидеров имаше какво да допринесе за фестивала на популизма в Народното събрание.

Та, така. Новият сезон започна, всички са на линия (без социалистите, които са сред хората) и НАРОДЪТ може да бъде спокоен, защото целокупната политическа класа няма да има друга грижа освен неговото добруване. Мисля, че НАРОДЪТ може да си отдъхне и спокойно да се разотиде по своите си работи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.