„Приливът вдига всички кораби“ е любима мъдрост на борсовите „бикове“, играчите на повишение. Приятно е да се носиш по вълната на възходящия тренд. Смело купуваш скъпи акции, защото знаеш, че утре или след месец-два ще ги продадеш още по-скъпо. Ум и специални познания не се изискват, нужни са само „фондове“ (funds, средства, пари за инвестиране). Повече печели онзи, който по-бързо, по-силно и повече инвеститори успее да очарова. „Чар“ е стара българска дума, която времето е преиначило. Изначално е означавала „магия“, най-вече такова вълшебство, което прелъстява, довежда човека до греховното, безразсъдно състояние на прелест. Непрестанно възходящият тренд,
приливът е времето на чародейците
В такова време са натрупани всички най-значителни състояния в човешката история. Тогава обаче са допускани най-ужасните грешки и най-мащабните измами. Приливът изпълва с ентусиазъм, всичко изглежда лесно, затова стават възможни и най-смелите авангардни проекти, които слагат началото на истински технологични революции, и най-дръзки шашми. Но започне ли отливът, когато акциите на самите флагмани на световното стопанство започнат неумолимо да падат, а пазарната капитализация на компаниите фаворити започне да се топи, оптимизмът секва и го заменят страх и скептицизъм. Започва мрачно, безрадостно
време за преоценка на стойностите
„Когато приливът отмине, откриваш кой е плувал гол“, учи Уорън Бъфет, оракулът от Омаха. Но и други открития и изводи можем да направим, когато трендът се обърне и курсовете тръгнат надолу. За тях лидерите и анализаторите на фондовия пазар не обичат да говорят. Можем да видим, че компании гиганти толкова са натежали от натрупаните през годините активи и всевъзможни разхвърляни напосоки инвестиции, че са станали трудно подвижни, съмнително управляеми и трудно плуват, а засядат в плитчините. Точно това се забелязва в момента и от известно време това е най-горещата тема в световните финанси: самите Биг Тех,
технологичните гиганти колабират,
от десетилетия символ на финансов успех и шампиони на чудодейния растеж, мегакорпорациите, галено наричани от инвеститорите АААММ (сиреч "Амазон", "Алфабет", "Епъл", "Мета", "Майкрософт"), общо са загубили от началото на годината 40% от пазарната си капитализация (общата цена на акциите им по текущ курс). От портфейлите на инвеститорите им са се изпарили 3.7 трл. долара. Най-тежко са ударени акционерите на "Мета", акциите им паднаха 74% през 2022-ра. АААММ вече не са рекордьори по рентабилност. До преди 3-4 години те даваха 60% доходност на вложения капитал. Миналата година завършиха с 26%, оттогава разходите растат – не само заради инфлацията, а ръстът на продажбите е едва 9%, дори не покриват инфлацията. И макар главно за тях да говорят (поради потресаващата сума на загубите), технологичните компании далеч не са единствените, които се сриват. Със съвсем малки изключения, засегнати са практически всички отрасли, колапсът на пазара е тотален.
А трудностите сега започват,
колкото и да се опитват да ни убеждават политици като проф. Джанет Йелън, секретар на Трезора на САЩ, че трудностите са временни и единствено резултат на пазарна конюнктура, защото самите корпорации са в добра кондиция и отлично финансово здраве. Финансовите пазари тепърва ще бележат рекорди на обезценка, защото лихвите се връщат от отвъдното – ерата на отрицателните проценти изглежда свърши. Макар и колебливи, антиинфлационните мерки на централните банки счупиха помпата за курсови печалби, която през последните 5-6 години осигуряваше на борсовите играчи приличен ръст на портфейлите – напук на отрицателните лихви, които ерозираха банковата система.
Как работеше счупената играчка
на финансовите магьосници сме обяснявали в предишни коментари. Години наред централните банки обилно заливаха пазара с пари, а лихвите бяха отрицателни. Това даваше възможност на корпорациите да спрат да плащат дивиденти, да вземат лесни кредити и да изкупуват обратно собствените си акции на пазара. Това, естествено, вдигаше курсовете на акциите, вместо дивидент инвеститорите получаваха курсов доход - при преоценката по текущ курс вложенията им поскъпваха. И понеже се кредитираха при отрицателни лихви, корпорациите отгоре на всичко получаваха и допълнителна скрита субсидия. Същият механизъм ползваха инвестиционните фондове, които охотно привличаха кредитен ресурс, за да купуват акции. Така мултиплицират печалбата от вложенията си. Познатите
покупки с частично покритие
позволяват инвеститор, който разполага със 100 долара и е договорил с кредиторите си 10% „марж“, да може да купи акции за общо 1000 долара. Ако купените акции носят 4% доход, за своите 100 долара инвеститорът ще получи 40% доходност. И да плати 1-2% лихва върху заемните 900 долара, той все пак може да отчете 38-39% брутна доходност. Но тръгнат ли курсовете надолу, кредитът секва (никой кредитор не гори от желание да дава пари за непрестанно обезценяващи се акции), търсенето на акции намалява, а изтъняващите обеми на борсовата търговия ускоряват срива на курсовете. Низходящият тренд успоредно включва
най-кошмарния за всеки инвеститор процес,
т.нар. margin call, искане на покритие. Стана дума, че при покупката на акции с кредитни средства се договаря обезпечителен марж, от който се покриват загубите на кредитора. В нашия пример с инвеститора, договорил 10% марж, ако купените акции за 1000 долара се обезценят с 5%, това ще заличи половината от предоставеното обезпечение. Понеже портфейлът на инвеститора вече струва 950 долара, кредиторът ще иска инвеститорът да добави 45 долара към покритието, за да спази договорените 10% марж, 95 долара. И ако инвеститорът не може да осигури покритието, кредиторът пристъпва към ликвидация, продава купените акции. Това е жестока мелница, разбиваща портфейли и причина за фалита на хиляди инвестиционни фондове и милиони дребни инвеститори. Тя вече работи.
