Медия без
политическа реклама

Пада власт на провалената надежда и идва власт без никаква надежда

Или какво следва от отстраняването на председателя на парламента Никола Минчев

БГНЕС
Никола Минчев

Отстраняването на председателя на парламента Никола Минчев на 99% е прелюдия към избори наесен. Предвид свирепото и тотално безкултурно противопоставяне между политическите сили, е нищожна вероятността да се стигне до ново правителство в рамките на настоящия парламент.

По-важно е, че каквато и нова управленска конфигурация да има, независимо след предсрочен вот или не, тя ще е: подобна на досегашната след ''разджуркане'' на лица и междупартийни пропорции; или пък президентски правителства след римейк на изборна безпомощност; друга власт, формирана с решаващата роля на ГЕРБ и/или '''Възраждане''. В първите два варианта България ще изгуби време. В третия - много повече от време.

ГЕРБ са известни на обществото.

 

Връщане на Бойко Борисов буквално означава пълен кръг -

 

протестна обществена енергия, капитулираща в обятията му. ''Възраждане'' пък откровено иска да извади България от ЕС и НАТО. Много хора я подкрепят за това на маса, в автобуса, социалните мрежи, на пейката... Но е хубаво най-после да си дадат сметка: при всичките недостатъци на пакта и съюза, каква ще е съдбата на децата им, ако България излезе. Могат да вземат географската карта и да преценят какъв точно живот живеят държавите от постсоциалистическото пространство, останали вън от двете общности - на мир ли се радват, благоденствие ли... Ние нямаме второто, а те нямат и двете.

Разстановката у нас в  следващите месеци несъмнено е: Ако си тръгне настоящата ''промяна'', ''промяната'' вече ще се олицетворява от ГЕРБ  и ''Възраждане''.  Плюс ДПС, разбира се, стига да се вмести. Друг вариант няма. Българите трябва да знаят, че свалянето на Минчев най-вероятно е началото на точно това - смяна на нещо, което след саморазпад излъга надеждите, с друго, за което въобще няма надежди.

Основната вина за случилото носят два политически субекта - ПП и ИТН. Няма смисъл да се търсят причините вече. Взаимната им непоносимост растеше във времето, но трябваше да извървят пътя една към друга. Носеха отговорността

 

да не хвърлят страната на по-голямо зло.

 

Иронията е, че всички очакваха деструктивна роля в коалицията от БСП и претенциозния й антипод ДБ. Но двете формации се държаха далеч по-разумно. Ирония си е - не динозаврите (БСП и ДБ), а "свежата кръв" в българската политика (ПП и ИТН) провалиха обещаната промяна.

А Минчев си беше добър председател. Признаваха го и опонентите му. Признаха също, че го махат поради "политическа целесъобразност". Тъжно. Много тъжно. Не за Минчев.

Още по темата