Скоро ще станат десет години, откакто пляскаме руснаците и периодично им напомняме кои сме. През 2012 г. Симеон Дянков - тогавашният вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов - произнесе паметна фраза, която остави диря в българската външна политика. "Дайте да видим дали ще се уплашат. Ние сме показали, че не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме".
Заканата бе по повод арбитражното дело в Женева на "Атомстройекспорт" срещу НЕК заради спрения строеж на АЕЦ "Белене". Руснаците не се вразумиха и когато през 2016 г. спечелиха делото, България ги напляска с 620 млн. евро, за да ѝ метнат в складове поръчаните ядрени реактори, които още не ѝ трябват. За да запомнят по-добре с кого си имат работа, Борисов напляска през 2019-2020 г. с 3 млрд. лв. другия руски енергиен гигант "Газпром", като му построи по диагонала на България транзитен газопровод от Турция за Южна Европа.
Оттогава руснаците само се ослушват дали няма отново да ги пляскаме за нещо. Като че ли напоследък се появява нов удобен момент. България забеляза, че те правят маневри по границите на Украйна, която ни е приятелка и също така е приятелка на много наши приятели в НАТО. Затова няколко дни политиците у нас се съвещаваха какъв нов урок да им дадем.
Тон даде,
разбира се, най-опитният между тях Бойко Борисов. Той поиска извънредно заседание на Народното събрание по две причини: първо, защото "когато НАТО е в пълна бойна готовност, в какво състояние е българската армия - дали и тя е в пълна бойна готовност. Искано ли е, давано ли е разрешение за съюзническа бойна техника на българска територия и кога?"; второ, "можем ли да осъмнем в състояние на война, да не знаем какво се случва, дали сме въвлечени или не - кой ходи на почивка, когато над него летят Ф35 и се разхождат бойни фрегати вместо платноходки?". Най-възмутително според него като знаменосец на опозицията бе, че управляващите се изразяват по въпроса с "крещящо мълчание".
Многопластовата мисъл на Борисов трябва да се анализира, както се бели кромид лук. Чрез сваляне на люспа след люспа може да се стигне до сърцевината ѝ. НАТО и българската армия в пълна бойна готовност ли са? Не, не са. Не се е чувало някой да е извършвал мобилизация в НАТО, а следователно и в България за война с когото и да било. Давано ли е разрешение за съюзническа бойна техника на българска територия и кога? Да, през 2016 г. за т.нар. "еър полисинг" от правителството на ГЕРБ. По тази причина многократно българското небе е било охранявано от натовски самолети от различни държави. Сега е дошъл ред на Испания и Нидерландия. Но след като бойни самолети кръжат над България (а в Черно море плават военни кораби), значи отдавна вредят на българския туризъм. Дотук Борисов се държи като изпуснал се в трамвай гражданин, който шумно се възмущава, че някой е развалил въздуха.
Съветът по сигурността, правителството и парламентът наистина се събраха да обсъдят кризисната обстановка, но от пушилката, която се вдигна не пролича някакъв завой в българската политика. Разпалените пререкания прозвучаха като
по-силно дрънкане на оръжие, отколкото в Украйна
Самите украинци запазиха хладнокръвие и дадоха да се разбере, че не очакват скорошно руско нахлуване. За какво беше тази суматоха?
Борисов упрекна външната министърка Теодора Генчовска, че не е била на 24 януари в Брюксел на срещата на Съвета на ЕС, а пратила заместничката си Ирена Димитрова. Последва извод, че е подценила ситуацията. Вярно е, че отскоро е на поста и има още да учи, но тя бе останала в София за среща със своя македонски колега Буяр Османи и за участие в общото заседание с македонското правителство, което също бе от значение за държавата.
Що се отнася до Съвета на ЕС, ето какви изводи направиха министрите: Украйна не е заплашена от неминуема руска военна интервенция, но ако се случи, ще има огромни последици и висока цена за агресора. Те акцентираха на дипломатическите усилия за намаляване на напрежението и направиха препратка към ОССЕ като подходящ форум за изразяване на безпокойствата за сигурността от засегнатите страни. Без да забравят НАТО и военния отпор като крайна мярка, изкараха на преден план най-силното оръжие на ЕС - икономическата помощ. Потвърдена бе помощта за Украйна от 1,2 млрд. евро, плюс добавена спешна помощ от 120 млн. евро. Според европейските дипломати Киев е заплашен не толкова от военен преврат, вдъхновен от Русия, колкото от гражданско недоволство поради високите цени на енергията и инфлацията, което може да доведе до същия резултат и да докара проруско правителство. Затова по-правилно е да се посегне не към оръжието, а към портмонето. В Евросъюза отдавна се говори за европейска армия, но авторитетът му се основава повече на
меката сила на парите
Неслучайно той е най-големият донор на помощи в света.
След голямата шумотевица премиерът Кирил Петков стигна до сходен извод в Народното събрание: рисковете за България от кризата в Украйна са повече в икономиката, отколкото във военната сфера. Затова държавата се обръща за подкрепа към ЕС, а не към НАТО: „Имаме ясен план и сме в комуникация с Европейската комисия какви мерки бихме направили, ако се случи прекъсването на доставките“ (на природен газ), каза той.
А министърът на отбраната Стефан Янев увери, че "нито един български войник няма да вземе участие в конфликт в Украйна". Теренът за милитаризъм се сви и пушилката се разнесе.
