„Няма ред, няма условия, които да са регламентирани в Изборния кодекс.” Това удивително признание направи шефът на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева за организацията на машинното гласуване. Думите й бяха отправени към членовете на парламентарната правна комисия, които тъкмо обсъждаха отмяната на машинния вот за предстоящите местни избори. Никой от депутатите не реагира. А трябваше да подскочат.
Защото се оказва, че 5 години след като новата изборна технология беше вписана в законодателството, ние нямаме правила, по които да я вкараме в действие, така че да работи сигурно и безпроблемно. „Докато не се запише в кодекса кой ще купува машините, кой ще ги произвежда, кой ще ги одитира и сертифицира, кой ще извършва броенето, разберете, че трудностите ще останат”, дообясни се Стоева.
Това е толкова невероятно, че направо е трудно за възприемане. Машинното гласуване влезе в кодекса през 2014 г. Оттогава досега проведохме всички видове избори - и парламентарни, и президентски, и местни, и европейски. На някои използвахме устройствата експериментално, а на други - съвсем редовно. И сега, 5 години по-късно, шефът на изборната администрация казва откровено, че
на законово равнище буквално нищо не е уредено както трябва
Защо? Умишлено ли е? Трудно е човек да не се усъмни, че въвеждането на машинното гласуване се провали заради съзнателен бойкот от страна на политиците и администрацията. Особено когато си припомним с какви фанфари беше приветствано в началото. През 2015 г. бившият председател на ЦИК Ивилина Алексиева, чийто мандат обхвана именно последните 5 години, тържествено обяви, че „бъдещето е в електронното гласуване” и въпросът единствено опира до това дали ще изберем да бъде по интернет или чрез машини. „Позитивно е да има машинно гласуване, защото бюлетините не могат да бъдат невалидни, а гласовете - недействителни. При машинно гласуване софтуерът осигурява точно това”, говореше убедено Алексиева по онова време.
Две години по-късно оглавяваната от нея ЦИК беше осъдена във Върховния административен съд, защото директно отказа да изпълни закона и да организира машинно гласуване в цялата страна. Твърде мъчно й се видя. И дори след като съдът я задължи, комисията отново не си свърши работата - обяви обществената поръчка за доставка на машините около месец преди подготвяните тогава предсрочни парламентарни избори, отхвърли единствения явил се кандидат и така разпорежданията на закона останаха неизпълнени.
Това трябва дебело да се подчертае и да се помни - когато администрацията реши, че нещо не й отърва по някаква причина, направо изритва закона встрани като камъче на пътя й. И го прави, за да обслужи не само самата себе си, но и политиците, които я бяха назначили и на които се подчинява. Защото за тях машинното гласуване е твърде голямо неудобство. За всичките тези години така и не се създаде ясен и траен политически консенсус по отношение на машинния вот.
И досега няма съгласие по базисните въпроси
- добра идея ли е или лоша, трябва ли да се въведе или не, а какво остава за детайлите по неговата организация, за които Стоева спомена - доставка, сертифициране, одит и т.н., с които на никого не му се занимава. Затова и опитите по въвеждането му криволичеха и буксуваха - от една страна, управляващите (най-вече ГЕРБ) нямаха желание да се занимават с толкова мащабна и непредсказуема изборна реформа, а от друга страна, не им стигаше кураж открито да се обявят за пълната отмяна на експеримента, за да не бъдат обвинени, че възпират технологичния прогрес и модернизацията на изборната система. Затова действаха подмолно - спъваха го, където и когато им се предоставеше възможност, с надеждата, че накрая нещата ще се влошат дотолкова, че малко по малко ще могат да пристъпят към пълната му отмяна.
Първите стъпки в тази посока вече бяха направени. През февруари тази година управляващите от ГЕРБ решиха, че броят на устройствата трябва да бъде увеличен (съвсем произволно и без никакви доводи) на 3000 за европейски избори и на 6000 за местен вот. Реално погледнато, това не беше никаква отстъпка или проява на щедрост - ако се спазваха изискванията на закона, дотогава трябваше да има машини във всички избирателни секции в страната. Същинската причина беше желанието на ГЕРБ да потуши напрежението, което възникна около неуспешния опит на партията да обезсили преференциите. Това беше добре премислен ход - ако машинното гласуване беше минало добре, хората на Бойко Борисов щяха да изпъчат гърди и да кажат: ето, съобразихме се с народната воля и модернизирахме изборния процес. Ако имаше трудности, както се и случи, щяха да разполагат с аргументи срещу машинното гласуване.
Проблеми имаше, за което обилен материал за размисъл се погрижи да набави ЦИК. Изборните комисари изготвиха доклад, в който машинното гласуване беше оценено като скъпо, ненадеждно и непопулярно. Разбира се,
и дума нямаше за негативната роля, която изигра самата комисия
за този резултат - нейното абсолютно необосновано решение да наеме устройствата за евроизборите за 9 млн. лв.; почти напълно липсващата информационна кампания, която за пореден път не успя да достигне и стимулира традиционно плашливите спрямо новостите избиратели; слабата подготовка на секционните избирателни комисии. Кой изготви техническото задание? Кой написа и проведе обществената поръчка? Кой не направи тест в "полеви условия" на устройствата? Ами, да - ЦИК.
За управляващите обаче нищо от това нямаше значение, след като комисарите им снесоха добре обработена информация, чрез която да стартират политически мотивирана законодателна акция. Най-напред поискаха машинното гласуване да отпадне за местните и парламентарните избори. Когато се усетиха, че това може да се изтълкува като стъпка към пълна отмяна на вота, привидно отстъпиха и се съгласиха за депутати да се гласува машинно. Само дето подобен компромис реално не променя нищо. Редовни парламентарни избори ще се проведат чак през 2021 г., а дотогава можем да се обзаложим, че Изборният кодекс ще бъде преправян толкова пъти, че няма да го познаем. Местните избори обаче чукат на вратата, а с тях и неизбежният порой от недействителни бюлетини - на миналия вот през 2015 г. Институтът за развитие на публичната среда ги изчисли на фрапиращите 463 695 броя, или 14.09% от общо подадените. А една от безспорните положителни черти на машинния вот е, че не допуска невалидните бюлетини.
Съвсем уверено можем да предположим, че същият сценарий ще се прилага и занапред - в закона се записва едно, идват избори, администрацията алармира, че нищо не е наред, и законът се преправя наново, а публиката бива успокоявана с обещания за „широк обществен дебат” и промяна някога в бъдещето. Знаем ги тези дебати - събират се едни и същи хора, които повтарят едни и същи доводи и се карат за едни и същи дреболии в малката зала на парламентарната правна комисия в бившия Партиен дом. Това е мъчително занятие, от което няма смисъл, докато липсва ясна политическа воля дали трябва да се запази машинното гласуване, или не. Време е политическите трикове и маньоври да спрат.
Затова е най-добре да се даде думата на гражданите. Политиците така и така твърдят, че приемат волята на суверена като закон. Нека българите да определят какво искат - хартия или машини. Това започва да изглежда като единствения начин да се разсече Гордиевият възел, в който се е превърнал казусът с новата изборна технология. Не че някой се съобразява с референдумите... През 2015 г. 70 на сто от гласувалите подкрепиха въвеждането на дистанционно гласуване по електронен път и... такова още няма. Даже напротив - гласуването по интернет е още по-далеч, отколкото е машинното....
