Quantcast
Партия "Служебно правителство"? Не, благодаря | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Партия "Служебно правителство"? Не, благодаря

Разговори, договори и компромиси - само така ще спре разочарованието
21 305
 Илияна Кирилова
Служебното правителство бе силно, защото обедини тези, които искаха да спрат Борисов.

Откакто стана ясно, че “партиите на промяната“ не могат да разделят слама на две магарета, а изчегъртаните подкрепят изчегъртващите, се случиха две неща. Бойко Борисов даде нова команда на подчинените си депутати - да не гласуват кабинет на ИТН, а в социалните мрежи тръгна поредната мощна вълна на разочарование от фалшивите български политици, които партийната ни система възпроизвежда на конвейер.

Това се случи през последните дни. И докато въпросът: “Колко пъти може да си смени мнението Борисов?” вече е дълбоко неважен, то накъде ще избие този път разочарованието е тема, по която си струва да поговорим. 

 

Разочарованието е повсеместно

 

То се носи из десницата, която се чувстват прецакана за пореден път - сега миг преди да види власт. То блика и от ляво, където виждат как социалистическата партия се превръща в присъдружна организацийка, която има право да подкрепя, без да има право да участва. Излъченото от Слави Трифонов правителство отново е съставено приоритетно от неизвестни лица, то иска доверие в аванс и ще го получи, но само от тези, които имат лични надежди. Разочарованите вече са на другия бряг на доверието.   

Такова разочарование имаше много, много пъти преди - подобни моменти с лопата да ги ринеш. Веселяшкото посрещане на Борисов през 2009 г.; безкритичната подкрепа, която той получи от ляво и от дясно през всичките тези години - всичко това направи възможно сливането на властите в България, т.е. раждането на модела, срещу който уж политиците, обществениците и шоумените се борят от години. Никой няма да забрави как алтернативите се самоубиваха в зародиш - градската десница нямаше подкрепа от 4%, когато започна да се цепи - на правоверни и по-правоверни, а БСП пропиля шансовете си за реабилитиране - точно когато Румен Радев спечели президентските избори, социалистите се скараха като за световно. Сега е същото -

 

алтернативата не се е родила, а умира

 

Освен това - моделът “Борисов” бе крепен и заради липсата на нормален диалог между леви и десни - вместо да атакува властта от различни посоки, опозицията атакува себе си. Всичко това мултиплицираше разочарованието, налагаше се небезпочвеното твърдение, че от тези хора нищо не става - резултатите от изборите потвърждаваха това.. 

По правило, подобни вълни на разочарование винаги вървят ръка за ръка с надеждата за нещо по-добро. Като гледам социалните медии, сега

 

надеждата се нарича "партия на президента"



Някой го каза пределно ясно - “ако президентът не излезе с политически проект с председател Стефан Янев, постигнатото от неговите хора отива на кино и ни чака ново, още по-отвратително статукво”. Тук важно е да се отбележи не просто идеята за “партия на президента“ - такава идея се раждаше и опровергаваше поне два пъти през последната петилетка, а свързването на тази идея точно със служебното правителство. И докато идеята за президентска партия все още си е толкова нелогична, то свързването на надеждите с отиващото си служебното правителство изглежда достатъчно сериозно. 

Служебното правителство се ползваше с висока степен на доверие, т.е. хората го харесаха, независимо какво мислят Бойко, Слави или филанкишията. Тези два-три месеца имахме едно прилично управление, което натрупа доверие в обществото, сред избирателите, не сред политиците, очевидно. 

Отношението към служебното правителство като цяло и към отделните министри в него се превърна в

 

лакмус за политическите партии

 

Разривът между “партиите на протеста“ се получи точно заради отношението към служебното правителство - заради това, че ДБ предложи част от министрите да останат, а ИТН пусна компромат срещу финансовия министър Асен Василев и Слави рече: ”Къв си ти, че да предлагаш нещо“. 

Ако президентът Радев тръгне да прави партия, в основата на която е служебното правителство, би се получил съвсем друг ефект - президентският рейтинг бързо може да се срине, същото ще се случи и с популярността на служебните министри. Защо? Защото партията е позиция, което пък значи сепариране, самоограничаване - както на личната позиция, така и на електоралния таргет. В момента Радев и отиващото си служебно правителство са популярни, защото са харесвани не от едноцветни хора.  

Парцелирането на партийния терен е подход, който не помага на българската политическа система. Той ражда отчаяние, а не нова надежда.
Случилото се през последните два месеца отново показва ясно необходимостта от търсене на съгласие между партиите по важните политики. Нищо повече не показва и нищо повече не е нужно да се случва. Не е нужно да се раждат нови партии, не е нужно да се обединяват партии, не е нужно да се помпа БСП с някаква измислена коалиция, не е нужно към ДБ да се добавят нови пъстри елементи и т.н. 

Нужно е друго.

 

Нужно е да не се прави така, както го прави Слави -

 

нужни са разговори, договори и компромиси. Нужно е да се разбере, че само в открити разговори се виждат позициите, останалото е задкулисие. Трябва да стане ясно, че подписаните споразумения, договори, документи... са хубаво нещо - това е котва, която те държи близо до декларираната ти позиция. И не на последно място - крайно време е на политиците да им светне, че светът не започва и не завършва с партията им, че политиката е изкуство на компромиса. 

В актуалната среда това би означавало не раждането на нова партия, а подписване на следизборно споразумение между наличните партии, което ще ги държи в кондиция през настоящия парламент.

Утре това споразумение може да се окаже споразумение за подкрепа на Радев - не бива да забравяме, че следващата битка предстои след няколко месеца. Ако искат победа над кандидата на ГЕРБ - партиите на протеста ще се обединят около Радев. Ако не искат - ще издигнат собствени кандидати. ИТН ще ви обясни, че е нелогично управляващата партия да не издигне свой кандидат, десните ще ви кажат, че ще им изсъхне ръката, ако гласуват за ляв президент и т.н. Всички дружно ще клеймят комунизма и ще попържат тежкия преход. 
А статуквото ще превземе нов рубеж. 

Още

Стадо роби превръщат България в тотална кочина

19.06.2022

ДИЯН БОЖИДАРОВ

31093
Сенките на ГЕРБ и ДПС надничат зад транспортните протести
Украйна забрани 11 проруски партии и обедини телевизиите в 1

20.03.2022

Обновена

4151