Quantcast
Петков и Василев забъркват тежък идеологически миш-маш | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

Петков и Василев забъркват тежък идеологически миш-маш

Заявката на двамата бивши министри за влизане в политиката е като да сервираш риба, преди да имаш въдица и тиган, казва политологът Димитър Аврамов
8 273
 Снимка: БГНЕС
Димитър Аврамов е роден през 1973 г. в Пловдив. През 1998 г. завършва специалност "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски" със степен магистър. Има специализация от университета в Загреб, където изучава прехода в бивша Югославия. Работил е и като журналист в БНР и във вестник "Капитал". В момента има малък IT бизнес.

- Г-н Аврамов, от април месец не сме излизали от предизборна кампания. Сега обаче през ноември ни очакват избори „2 в 1“ - президентски и парламентарни. Какво ново и различно можем да очакваме?

- По нашите географски ширини промяната се разстила малко като мъгла – бавно и трудно се вижда. Така че много нови неща не можем да очакваме. Все пак има няколко принципни въпроса. Първият, че очевидно клишетата "статукво" и "промяна" се изтъркаха. Статуквото не успя да запази статуквото, в лицето на ГЕРБ, БСП и ДПС. А пък промяната не успя да направи промяна в миналите два парламента. Сега следва да видим дали ще има усмиряване на политическите бесове и дали партиите, които влязат в новото Народно събрание, ще продължат да се държат като африкански политически племена и да работят в режим на конфликти едни срещу други. Или пък ще има разбирането, че трябва да бъдат търсени и постигани компромиси.

Струва ми се, че надделява плахо разбирането за търсенето на някаква форма на компромиси, тоест да се търси съгласие. Другото важно нещо е, че има разместване на политическите пластове и управлявалата 10 г. ГЕРБ, която иначе е в политическа карантина и формално никой не искаше тази година да си партнира с нея, се връща като първа политическа сила. Което дава шанс на партията за поправителен изпит. А именно през кадрови промени, през промяна на политическия тон, да потърси връщането си от „Земята на орките“ в „Земята на хората“, образно казано.

Третото нещо е, че е възможно президентската кампания да повлияе на кампанията за парламентарни избори.

- Взаимно свързани ли са двете кампании?

- Не бих казал. Има различни начини на политическо поведение, когато комуникираш един тип приоритети, а именно работа в изпълнителната власт и съответно кандидати за народни представители, и, от друга страна, кандидати за президент. Президентската кампания е мажоритарна, тя е фокусирана върху един човек и по-лесно може да бъде комуникирана. От тази гледна точка всеки, който разбере предизвикателствата на това да правиш кампания „2 в 1“, най-вероятно ще спечели.

На последно място – очевидно имаме опит за създаване на нова политическа формация, която да участва в изборите, макар и „инвитро“. Тя е на двамата служебни министри – Кирил Петков и Асен Василев.

- Двамата в неделя, когато представяха намеренията си за участието в политическия живот, демонстрираха убеденост, че могат да имат 121 народни представители в следващия парламент, че ще работят най-накрая да бъде съставен редовен кабинет, както и че са готови за диалог и компромиси с останалите формации.

- Симпатизирам на г-н Петков и на г-н Василев като служебни министри. Отнасям се и положително към опитите им да влязат в политиката. В същото време съм напълно наясно, че те са изключително неподготвени и стартират с огромна доза наивитет, който е непростим, когато се занимаваш с политика.

Много важно е да се отбележи, че политиката не се прави с пресконференции. Двама души, заобиколени от още петима, не правят политическа партия. Заявката за влизане в политиката ми прилича на обещание каква риба ще сервираш на масата, преди да имаш въдица и тиган. Напълно съм убеден, че е възможно, забутани в интригите и дебрите на родната реална политика, те да не могат да намерят в чия „утроба“ да посеят семето на партията си. Практически към момента на тях им трябва партийна регистрация. Някой трябва да си даде партията. Той ще носи някакво политическо „бебе“, което не е негово. От ден първи се получава фалстарт.

Сериозните партии и сериозните хора, които искат да влязат в политиката, отделят време – месеци, година или повече, да се структурират и да намерят подкрепа сред възможно най-широки групи и хора с различни виждания и реализирани в различни сфери на дейност. Тяхното ми прилича на пиар проект.

Не харесвам проектите в политиката, защото те са безотговорни към хората. Днес ги има и утре, като не успеят, си тръгват и никой не носи отговорност. Това е и голямата опасност пред новото нещо, което се нарича проект, защото не е партия.

Убеждението на доскорошните служебни министри, че ще бъдат успешни политици, е много наивно, защото единственото, което виждат и са познали в политиката, е комфортът да работят в служебен кабинет, без да подлежат на какъвто и да е парламентарен контрол. Едно е да си министър, назначен като мениджър във фирма и да отговаряш пред един човек – в случая президента. Друго е да си министър като част от парламентарно мнозинство. В него ще има интереси и виждания, които много вероятно ще са противоположни или много различни от тези на Петков и Василев. Светлият им образ на успешни служебни министри може да изчезне буквално за месец. А с него и доверието.

Социологическите проучвания за висок рейтинг на служебни министри е временно състояние. Не е любов завинаги. Никой не си е сложил халка на пръста, на която да пише „обичам Петков и Василев“. От тази гледна точка подхождат много наивно. Наивни са обясненията им какво ще правят. Онова, че ще постигат десни цели с леви средства, е красива и напълно изпразнена от съдържание фраза. Дясната политика означава капитализъм, малко държава, означава по-малко регулации, конкуренция на различните пазари, означава приватизация и много подобни работи. Не съм сигурен, че хората с леви убеждения в България ще ги приемат. Не съм сигурен, че миньорите в Раднево, при които двамата отидоха като министри и им казаха, че ще запазят работните им места, са щастливи от десните средства. Дясната политика означава, че не трябва да бъдат подкрепяни губещи отрасли. Такава политика провеждаше Тачър.

От тази гледна точка двамата започват тежък идеологически миш-маш. Това, което казвам, не е негативно към тях. Дори не е конструктивна критика. Мога да бъда много по-критичен, но е много важно да разберем следното - ако искаме да постигнем нещо съществено като общество, не трябва да започваме винаги с „не“ и първата ни реакция да е винаги негативна.

- Хубаво, но и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов доста време работеха като партия и дори на предните избори станаха първа политическа сила. А след това се провалиха и не успяха да съставят редовен кабинет. Според вас защо и отново стигаме до отрицанието, за което вие говорихте?

- За мен провалът на ИТН е огромен, тъжен и класически пример как хора, които искат да участват в демократична политическа система, не разбират какво е демокрацията. Тя не е просто представителство и избори, а е свързана с плурализма. Той пък  означава да чуваш какво ти казват другите хора. И да отстъпваш, особено когато нямаш политически ресурс да убедиш другите в позицията си. Г-н Слави Трифонов и сценаристите му успяха единствено да създават шум в системата. Освен че два пъти провалиха съставянето на правителство. Най-ужасяващото за тях е, че не могат да разберат – вината си е у тях. Настояват, че всички останали са виновни, че не са ги подкрепили. Без да си дават сметка, че подкрепа се иска. Не можеш да се опитваш да „изнасилваш“ другите политически формации и да ги вкараш насила в нещо, а трябва да ги помолиш и да ги убедиш. Става само с добро. Ако г-н Трифонов е свикнал да постига успехи в частната си фирма, нареждайки на хората си какво да правят, го разбирам. Но в политиката не е така. Изисква да се търсят пресечни точки, да има съгласие. Не може да настояваш за невъзможни неща. ИТН още не са признали провалите си. Докато не го направят и докато не се извинят на своите избиратели по някакъв начин и на другите, че не са успели да водят разговор, няма да постигнат никакви успехи. Ще започнат да се смаляват, преди още да са реализирали какъвто и да е вот.

"Варварското" им поведение в публичното пространство създава много лоши примери. Имам предвид следното – когато говоря с вас в частен разговор, го правя така, и независимо дали постигаме съгласие или не, последното нещо, което трябва да правя, е да разказвам публично какво сме си говорили. Влизането на ИТН в политическия живот прилича на навлизането на хуните в Европа в разпадащата се Римска империя. Разбира се, в намален мащаб. Някак ИТН ще трябва да се нагодят в средата.

- Казахте, че пък ГЕРБ започват да се отрезвяват напоследък... Като че ли лидерът Б. Борисов не е така краен, както беше доскоро, с изключение на отношението си към президента Румен Радев.

- Не е толкова важно как се държи Борисов тактически. Има обаче две важни неща. Първо, той загуби позицията си да говори като единствен, като герой, като неповторим и харизмата изчезна за огромна част от българите. Няма я, изхаби се. Второто – ГЕРБ са добре структурирана партия, но в изолация. Голямата задача е партията да излезе от тази изолация. Не виждам политическо ноу-хау, не виждам как да бъде преодоляно публично. Задкулисно вероятно се опитват.

ГЕРБ фалира политически, защото не може да извади алтернатива на Румен Радев. ГЕРБ загуби президентските избори без много обяснения и без да е ясно защо се отказа от Росен Плевнелиев и издигна Цецка Цачева. Пет години по-късно партията няма кандидат срещу президента Радев. В същото време 24-часовият опонент на ГЕРБ, по който те сипят огън и жупел, е именно президентът. Защо, ако за целта на задачата приемем, че той е много лош, то ГЕРБ не извадят добър кандидат?! Това е тежък политически фалит, а Борисов носи лична отговорност, защото той задава тона.

Защо Борисов като силен политически лидер не се кандидатира срещу Радев на президентските избори, за да покаже, че неговата лична оценка и на партията му е била правилна. Важен въпрос, на който ГЕРБ не са дали отговор. Важно е да си отговори защо два месеца преди президентските избори партията няма обявен кандидат за президент и защо Борисов не иска да се кандидатира като най-разпознаваемото лице на партията и в цялата страна, вероятно?

- В целия "политически гювеч" къде е БСП, която издигна Радев за държавен глава?

- БСП няма проблем с президентските избори. Нейната най-комфортна позиция е да застане зад Румен Радев. Тя свиква със статута си на партия от втория ешелон на българската политика. Позиция, с която БСП вероятно започна да свиква. Трудно, болезнено, но под лидерството на Корнелия Нинова посоката е такава. Временните колебания в рейтинга на БСП нагоре или надолу не отменят засега начертаната линия на смаляване на електоралното влияние. В политиката нищо не е необратимо. Вероятно следващ лидер на БСП би могъл да се опита да обърне тенденцията.

- От думите ви излиза, че ни очаква една доста непредвидима кампания и отново раздробен парламент, ако основните играчи, които влязат в него, не осъзнаят, че са нужни компромиси и че думата „коалиция“ не е за тотално зачеркване.

- В политиката има закономерности, подобно на всяка друга сфера на дейност. При нея са много по-сложни, отколкото например в икономиката. Много често те зависят от прищевките на този или онзи партиен началник. Колкото по-несговорчиви, колкото по-африкански манталитет имат партийните началници, толкова повече приличат на вождове и толкова повече партийната система и съответно парламентарната, ще изглеждат раздробени и ще са в непрекъснати конфликти. Необходима е политическа просветеност на родните политически началници и разбирането, че когато нямаш достатъчно доверие, за да получиш одобрение за собствените си виждания и когато не можеш да убедиш другите в тях, тогава ще се съобразяваш с техните виждания. Това се нарича политическо общество. В него всичко се базира на съгласие, на опит, на разговор и на отстъпки. Ако нашите политически лидери не искат да живеят в политическо общество, а искат да тропат по масата, тогава ще мине малко време и ще бъдат подменени. Такъв е урокът, който историята дава на всеки, запънал се и вгледал се самовлюбено в образа си политик.

Още

Кирил Петков е станал министър в нарушение на Конституцията, реши КС

27.10.2021

Обновена

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

7113
Прокурорска ваксина пази Борисов от обвинение
Кирил Петков иска изслушване пред Мата Хари