Наскоро - за да обясни каква обществена енергия е необходима, за да се променят съществуващите правила - Кирил Петков се позова на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, представител на Еволюционната икономическа школа, според когото, за да се случат големи промени, е необходима волята на елита, който е долу-горе 2% от населението. Действията на елита пък зависят от създадените правила. В Древен Рим елитът се е групирал около императора. В средните векове елитът е бил в армията. Къде е сега елитът, не е много ясно, но пък няма нищо удивително в това, че Кирил Петков се позовава на теорията на световноизвестен икономист.
Има обаче друг, още по-известен икономист, чиито съвети Кирил Петков със сигурност ще следва. Това е Майкъл Портър. Проф. Портър е преподавател на Петков в Харвард - при него бъдещият ни министър-председател е специализирал развитие на клъстерни стратегии.
Портър е най-влиятелният мислител в областта на управлението и конкурентоспособността, спец по конкурентното предимство на нациите. Едва ли някой е формулирал по-достъпно как един бизнес може да стане и да продължи да бъде конкурентоспособен, следователно - привлекателен.
Портър има запазено място в историята с
концепцията си за "петте конкурентни сили"
Те заено с "веригата на стойността" и "генеричните стратегии" определят стратегическите модели, които всеки ученик на Портър следва по пътя си. Ще ги следва и Кирил Петков. Той вече основа своя Център за икономически стратегии и конкурентоспособност в СУ.
Въпросът е как научените от Портър икономически теории могат да се прехвърлят в политическите отношения.
Според Портър първия елемент, необходим да станеш привлекателен в бизнеса, първата движеща сила е “интензитетът на конкурентните сили”. От бизнес гледна точка тук нещата са ясни - ако играеш в голям бранш, има повече конкуренти, повече борба, стремеж към намаляване на разходите, повишаване на качеството и т.н.
По този въпрос Кирил Петков вероятно ще направи следното - ще се опита да работи с повече партньори в реформаторския сектор, защото е в силна позиция. От друга страна - в един успешен сектор като реформаторския има високи бариери, които пречат на излизането от него - така Петков ще е сигурен, че хората, които са дали съгласие да работят за промяната, няма да избягат от нея. В същото време постулатът изисква от Петков да запази жива конкуренцията на ГЕРБ - вероятно като поддържа постоянен огън. В смисъл - целта не е да се фалира ГЕРБ, защото от това ще загуби конкуренцията.
Вторият постулат на Портър засяга преговорите и клиентите
При Петков ще става дума за избиратели и политически партньори и “втората сила” ще звучи така - подходът към избирателите е ключов, дори и да замирисва на популизъм, а разликите в идеите между реформаторските партии няма как да е голяма, тъй като диференциацията на продуктите, предлагани в бранша, е малка.
Разбира се, винаги ще е ясна опасността от навлизане на реформаторския пазар на заместващи продукти - видяхте как един реформаторски продукт - ИТН, бе заменен от друг такъв - ПП, без това да повлияе на пазара на реформите и на увереността на потребителите на реформи. Но такава опасност съществува и това е обяснено добре в "третата сила" на Портър. Петков ще бъде нащрек отнякъде да не се появят нови, заместващи идеи/продукти, които да спрат порива за конкретните промени, които 4-те преговарящи партии договориха. Това означава -
никакви допълнителни реформи освен договорените
не могат да бъдат на дневен ред. Нещо повече - никакви нови обществени дискусии не са добре дошли, освен тези, които са планирани. И всеки да се простира до нивото на компетентност, в случая - до повереното му министерство.
Петков взема властта и няма да я пусне скоро, тъй като в неговата представа е налице заплаха от навлизането на нови конкуренти. Щом разликата между предлаганите идеи е малка, щом е лесно да извикаш “Долу Борисов", "Долу Гешев”, щом достъпа до партии във властта е лесен и щом властта се свързва с пари, т.е. - с разпределението на бюджетни средства, съществува огромна вероятност още някой да поиска да се намърда по-близо до управлението. Петков ще е против появата на нови разпределители на бюджетните средства, ще се ограничи до съществуващата коалиция и ще работи за ограничаване на амбицията на партньорите.
Това е хубаво. Лошото е, че гледайки на политиката като на бизнес,
Петков ще гледа да монополизира идеята за промяна
На практика тя, идеята за промяна, бе концентрирана де факто в ПП, а и де юре нещата ще стоят така - ПП е фундаментът, върху който стоят останалите 3 партии и коалиции. Те сключват политически договор не помежду си, а през посредника - ПП. Това дава пълен контрол върху продуктите на пазара, а участниците в него не са част от бизнес продукта, а доставчици на услуги. Парцелирането на министерства също се връзва с концепцията - всеки младши партньор в промяната на България ще следи за качеството на един продукт, общата картина ще бъде сглобявана от Кирил Петков. Вече стана ясно, че ако министър не отговаря на изискванията за качество на промяната, той трябва да бъде жертван от номиниралите го, а не от премиера. Феодализирането на министерства не звучи добре на политически език, но в бизнеса логиката е друга - тук се говори за секторна специализация.
Разбира се, единствената гаранция за успешна политика е в действията на Кирил Петков, а не в "силите" на Портър. Но пък доброто университетско образование винаги е било за предпочитане пред безкнижовността.
