Как да решим дали и кога да се ваксинираме и с коя ваксина? По тези теми от декември съществуваше сериозен информационен вакуум, като министерството на здравеопазването се оправдаваше с липсата на официална информация по линия на Eвропейската агенция по лекарствата. Личните лекари с основание се оплакваха, че са затрупани с въпроси, на които не могат да отговорят. Със закъснение информационният вакуум се позапълни, като подробна секция с преведена на български информация вече пусна и българското здравно министерство. Какво е известно за двете ваксини от продуктовата информация и какви са ограниченията в прилагането им?
На какъв принцип действат ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna?
Ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna са информационна РНК (иРНК) ваксини срещу COVID-19. Ваксините съдържат синтезиран фрагмент от генетичния материал на SARS-CoV-2 (иРНК), който „дава инструкция“ на клетките в тялото да произведат характерния за вируса „spike” протеин. Когато е ваксинирано, тялото произвежда негови копия, които не причиняват заболяването и научават имунната система да реагира защитно, предизвиквайки имунен отговор срещу SARS-CoV-2.
Каква е ефикасността при хора с хронични заболявания?
И двете ваксини имат висока потвърдена ефикасност при хора в риск от тежка форма на коронавирусна инфекция. При ваксината на Moderna ефикасността за тази група, в която попадат и хора с диабет, хронични белодробни забовялания, наднормено тегло, чернодробни заболявания или СПИН, е 90,9%. При ваксината на Pfizer-BioNTech ефикасността при застрашените от остра форма на COVID-19, включително болни от астма, високо кръвно, хронични заболявания на дробовете и диабет, е оценена на 95%.
Има ли разлики в двете клинични проучвания?
За ваксината на Pfizer-BioNTech възрастовата граница за поставянето й е 16 години – с две години по-ниска от тази за ваксината на Moderna, която се поставя на лица над 18 години. Ефикасността на ваксината на Pfizer-BioNTech е изчислена на базата на извадка от 36 000 души от общо 44 000, участвали в клиничните проучвания. Клиничното проучване при Moderna е обхванало общо 30 000 души, като ефикасността е оценена на базата на резултатите при 28 000 от тях.
Има ли ограничения в ефикасността след ваксинация?
Ваксинираните може да не са защитени в пълна степен в период от 14 дни след втората доза при ваксината на Moderna. При ваксината на Pfizer-BioNTech рисковият прозорец се оценява на 7 дни.
Колко дълго продължава защитата от двете ваксини?
Към момента не е известно колко дълго продължава защитата след поставяне на ваксината както на Pfizer-BioNTech, така и на Moderna. Участвалите в клничините проучвания хора и на двете ваксини ще бъдат проследени за период от 2 години с цел събиране на повече информация за продължителността на защитата.
Намаляват ли ваксините на Pfizer-BioNTech и Мoderna риска от предаване на болестта?
Ефектът от ваксинацията върху разпространението на болестта в момента не е известен и при двете одобрени от ЕК ваксини. Не е ясно доколко ваксинираните хора могат да носят и предават вируса.
Може ли прекарали вируса да се ваксинират и кога?
Няма достатъчно данни да се установи как действат ваксините при преболедували и при продукта на Moderna, и при този на Pfizer-BioNTech. При 343 души, участвали в изследването на Moderna и преболедували преди това, не са установени странични ефекти. Няма странични ефекти и при 545 души, ваксинирани с продукта на Pfizer-BioNTech, които преди това са били болни. Хора, които в момента боледуват или са в изолация, не следва да се ваксинират.
Кой не трябва да се ваксинира?
И при двете ваксини има групи, при които ваксинирането следва да бъде направено след консултация и преценка. И при Moderna, и при Pfizer-BioNTech няма данни за вреда от прилагането при бременни животни, но данните са ограничени. Препоръчва се консултация какви са рисковете и ползите от евентуална ваксинация на бременни жени. Не се предполага отрицателен ефект и при кърмещи жени. Хора с отслабена система и при двете ваксини могат да не реагират достатъчно добре на имунизацията, но това не означава, че не могат да бъдат ваксинирани. Специално внимание трябва да се отдели на пациенти с алергии заради риск от алергични реакции. Хора с установена алергия към някоя от съставките на ваксините не следва да се ваксинират. Необходимо е наблюдение след ваксинацията, като екипите трябва да са снабдени със съответни средства при появата на реакция. И двете ваксини трябва да се слагат с повишено внимание при хора на антикоагулантна терапия, такива с тромбоцитопения и други нарушения в кръвосъсирването заради риск от кървене и поява на синини.
И при двете ваксини ваксинацията следва да се отложи при пациенти с висока температура или остро инфекциозно заболяване. Наличието на лека инфекция или ниска температура не са причина за отлагане на ваксинацията. Хора, които наскоро са боледували от коронавирус и са били лекувани с антитяло-базирани терапии (напр. с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма), трябва да изчакат до 90 дни след лечението, за да бъдат ваксинирани с продукта на Pfizer-BioNTech. За поставянето на тази ваксина трябва да се изчака 14 дни, ако пациентът е бил ваксиниран с друга ваксина. 14-дневно изчакване за евентуална друга ваксинация следва да има и след поставянето на продукта.
Могат ли ваксините да защитят хората срещу вируса, след като той е мутирал?
Научната общност и регулаторите внимателно наблюдават как SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID-19) се променя с течение на времето и колко добре ваксините срещу COVID-19 могат да защитят хората срещу болестта, причинена от всякакви нови варианти на вируса, изтъкват от Европейската агенция по лекарствата.
Ваксините срещу някои вирусни заболявания остават ефективни в продължение на много години след тяхното разработване и осигуряват дълготрайна защита като ваксините срещу морбили и рубеола. Ваксините срещу други вирусни заболявания като грип, от друга страна, се нуждаят от актуализиране всяка година, за да останат ефективни. Това е така, защото грипният вирус мутира често и до голяма степен, като с всеки сезон на грипа се появяват нови варианти.
