Медия без
политическа реклама

Писмо от “България” 1

Пиперо, ягодите, аспержите*

07 Ноем. 2018ДИМИТРИ ИВАНОВ
Снимка: Архив

 Политиците са буфосинхронисти. Не са “циркаджии”. Цирковите артисти ни карат да гледаме със затаен дъх летящото салто от трапеца и да се смеем с клоуна.

“Тестът патица “The duck test   е на WASPs (White Anglo Saxon Protestants). Той гласи: If something looks like a duck, swims like a duck, and quacks like a duck, it is a duck. В Катуница целият ни род търгуваше с Англия. Ако българските ягоди са по-едри, по-ароматни, по-нежни и по-сладки от английските, те стават за по-хубав strawberry jam, ягодов конфитюр, от английските.

Дядо ми Илия, синеок планинец от родопското селце Югово, яздил до Цариград, донесъл в пояса си коренчета на градински ягоди и тръгнал Very brisk business с англичаните, които правели българските ягоди на strawberry jam. Баща ми следвал химия в Гьотинген, немците го научили как да произвежда един прост бързо изветрящ консервант от серниста киселина, преминаваща в калциев бисулфит. Хиляда пъти повече български ягоди тръгнали в бурета с ягодов пулп за Англия. Едно от околните села се преименува на Ягодово. Даже бащата на академик Сендов, умен асеновградчанин, се включи в ягодовия бизнес. Само дивите горски ягоди били по-ароматни от дядовите.

Сега в Англия внасят ягодоберачи от Румъния и България и вместо Very brisk бизнес с анrлийски конфитюр от ароматни български градински ягоди пластмасови ГМО ягоди, миришещи на картофи.

Колежаните в Пловдив бяхме internes et externеs, ние денонощно, външните си спяха вкъщи. Но бяхме заедно и в неделя на “движението”, където се разхождаха пловдивските гаджета.

Падретата, “ле бон фрер”, преди да ни пуснат в “конже диманш”, ни оглеждаха педантично дали сме bien vetus et bien cires, без прашинка по сините блейзъри, обувките - ваксани до блясък, фуражката -  с емблемата на колежа, леко килната странично, не вирната “като на пиян английски моряк”, нито нахлупена като каската на “un soldat Boche” (германски войник). Шовинизъм. Бях имал гувернантка немкиня, много мила фрау. Когато ме закачаха дали съм френски, немски или английски възпитаник, аз stoneface, с каменно лице казвах: Български невъзпитаник. Други въпроси? Нахално отговарях, ама те пък защо се майтапят с мен.

Учебниците ми бяха великолепно илюстрирани и написани, но неподписани. На последната страница само емблемата на йезуитите и тайнствените букви AmDg - Ad maiorem Dei gloriam (Всичко за върховна слава на Бога).

“Ваше благородие, госпожа Удача, Для кого ты добрая, а кому иначе?” За да е добра с вас тази госпожа, трябва да сте по-далновидни от дядо ми Илия. Той като разтоварил каруцата с ягоди за кухнята на двореца в Кричим, княз Фердинанд ги опитал, казал М-м-м-м! М-м-м-м! и дал на дядо един златен наполеон. Дядо се почувствал велик, пишели му името в учебниците по градинарство, обул елегантни цървули от щавена кожа и потури не от шаяк, а от английски шевиот. Засадил и аспержи, казваше им шпарги. Занесъл ги в дворцовата кухня в Кричим. Фердинанд му дал още един златен наполеон. Ама в двореца колко ще изядат, трябва износ. Разгеле, фирмата Тевекелиев, от 1903 г. придворен доставчик, направила в Кричим фабрика за стерилизация. Германски помпи изсмукват въздух, плодът или зеленчукът завират при понижено налягане и се запазват естествените витамини и аромати. Колкото по-нежен е зеленчукът, примерно аспержите, толкова по-ниска точка на завиране трябва. От деца знаем, че водата завира на 100 градуса по Целзий на морското равнище, в планината при по-ниска температура, в домашните pressure-cookers при по-висока от 100. Проста работа. Дядо запретнал ръкави и … цех, клинична хигиена, износ във Франция на аспержи, кокетно подредени във високи стъклени бурканчета. Проста работа.

Ала политиката не е проста работа. 1914-а !!! Първата световна война. La Grande Guerre Quatorze-Dixhuit. За която Ерих Мария Ремарк написал “На Западния  фронт нищо ново”.

Но за дядо било ново. Гръм от ясно небе. Той тъкмо зарибил французите да ядат несравнимите тракийски “спаржи”, те престанали да ядат всякакви аспержи.

След патриотичен призив на френските вестници французите се зарекли да ядат само “les asperges de pauvres“. Аспержите на бедните. Сиреч варен праз, за да проявят солидарност с френските войници, страдащи от “trench foot” в наводнените окопи. Войната се проточила, станала позиционна и оттук заглавието на Ремарк “На Западния фронт нищо ново”.

Огорчен от провала си, дядо се качил на горния чардак и така се напил, че паднал от чардака. Разбил си главата в калдъръма от едри речни камъни и оставил баба ми Тинка вдовица, синовете и дъщеря си без баща. Туй то. Един живот.

 

PS (Post Scriptum in extenso):

Въпреки нерадостния край не е мрачна писаницата, която написах за дядо. Той изживял “Един живот”, своя живот, от ягодовия триумф до асперженото падение.

 

* пиперо

“Дилмано Дилберо, кажи ми как се сади, сади пиперо”

 

* ягодите

Strawberry Fields Forever

 

* За аспержите няма песен

Понеже православните християни възпяват само красивото/хубавото

 

DI Copyright