Германия и Франция се обявиха за индустриална стратегия за периода до 2030 г., която да компенсира изоставането в ключови сфери като изкуствения интелект и производство на батерии. През февруари германският министър на икономиката Петер Алтмайер и френският му колега Бруно льо Мер представиха в Берлин „манифест“ за индустриалната политика. Документът скъсва с много табута на доминиращия либерален подход към формулирането на индустриалната политика и антимонополните правила. Завоят към повече протекционизъм издава растяща паника от технологичното изоставане.

Някои от идеите в новата индустриална стратегия изглеждат като

отговор на протекционизма на Китай, а вече и на САЩ

Алтмайер например предложи през февруари създаването на държавен инвестиционен фонд, който да се намесва, за да предотврати чуждестранните поглъщания на големи германски компании и да защити „технологии от решаващо значение за конкурентоспособността на Германия“. Фондът може да поеме временна собственост върху атакуваната компания - ако няма частен „бял ​​рицар“, който да предотврати чуждестранното придобиване.

През януари бизнес организацията BDI алармира в доклад, че отвореният модел на Германия все повече се конкурира с китайската “доминирана от държавата икономика” и е нужна по-ефективна защита от китайските компании. BDI излезе с 59 искания към Берлин и Брюксел, насочени главно към Китай. Настоява се ЕС да вземе мерки срещу компании, които не произвеждат в общността и използват държавни субсидии. BDI също иска да се въведе контрол за субсидии по отношение на чуждестранните инвестиции. Това може да доведе до спиране на чуждестранни изкупувания на европейски компании.

След появата на Made in China 2025 - 10-годишния план на Китай за надмощие във високите технологии, Германия направи законови промени, които поставиха бариери пред китайските компании, които искат да придобият германски активи. През декември Германия понижи прага си за проверка при чуждестранни поглъщания, за да защити критичната инфраструктура от китайски групи. В бъдеще Берлин може да блокира всички сделки в чувствителни индустрии като отбраната и енергетиката, в които компания извън ЕС придобива повече от 10% в германски бизнес.

Френско-германският манифест за развитие на индустрията в Европа до 2030 г. изглежда като задочен отговор на китайския план. Той има три стълба: инвестиции в иновации, адаптиране на регулаторната рамка и (забележете) “ефективни мерки за защита на нашите технологии, компании и пазари”.

Първият стълб включва стратегия за финансиране на технологии в рамките на InvestEU и подкрепа за високорискови проекти от Европейския съвет за иновации. Манифестът призовава за подкрепа на високотехнологични компании от общ фонд и за повече инвестиции в научно-развойната дейност. 

Предвижда се и

ремонт на правилата за конкуренция и за държавна помощ

Последните нововъведения в европейските правила за държавните помощи позволяват на държавите членки да финансират големи научноизследователски и иновационни проекти, включително първата индустриална програма, т. нар. важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI). Първият такъв проект на Германия, Франция, Италия и Великобритания в микроелектрониката е на стойност 1.75 млрд. евро и бе одобрен през декември. IPCEI е полезен инструмент за финансиране на широкомащабни иновационни проекти, но е много сложен за изпълнение. Затова манифестът препоръчва да се преразгледат условията за прилагане.

Разработва се и програма за изграждане на заводи за производство на батерии за електрически автомобили. В тази сфера европейските автомобилни концерни са заплашени да станат зависими от корпорации от Китай и Южна Корея. Инвестицията в съвместна фабрика за акумулаторни клетки ще е на стойност 1.7 милиарда евро. Франция и Германия са поканили Швеция, Австрия и Полша да участват в проекта. Посочват се много други области на европейско сътрудничество като водород, нисковъглеродни промишлени процеси, интелигентно здравеопазване и киберсигурност.

Мерките за защита включват инициативата за скрийнинг на инвестиции от трети страни и "адаптиране на търговската политика". Наскоро Брюксел гласува за проверки на инвестициите в чувствителни сектори на европейската икономика - решение, мотивирано от заплахи за националната сигурност. Интерес представлява предложението за механизъм за реципрочност при възлагането на обществени поръчки с трети държави.

Много от идеите са провокирани от неуспешното сливане на влаковите бизнеси на Siemens и френската Alstom, спряно от ЕК. Това би довело до създаването на гигант в сектора на оборудването за железопътния транспорт, който би могъл да се конкурира с Китай.

Планира се и реформа на конкурентното право на ЕС, което да позволи

формирането на „европейски шампиони“ - като производителя на самолети Airbus 

Франция и Германия предлагат Европейският съвет, в който влизат правителствените и държавни ръководители, да има право на вето за антимонополните решения на ЕК. Идеята е преценката за ефекта от сливанията да се прави с оглед конкуренцията на световно равнище, не само на европейско. Освен това комисията да може, след одобрено сливане, да налага разделяне на обединената компания, ако възникнат проблеми с конкуренцията. “Вместо да блокираме предварително създаването на индустриален шампион, ще направим динамичен, а не статичен анализ”, каза Льо Мер. Германският канцлер Ангела Меркел още миналото лято заговори за подкрепа на европейските “шампиони”.

Мнозина експерти изразиха резерви. Пред “Файненшъл таймс” Никола Леви, партньор в Cleary Gottlieb, коментира, че предложенията „фундаментално ще променят архитектурата на европейския контрол върху сливанията, като заменят експертния анализ с политически решения".

Според Льо Мер това е въпрос на икономическо оцеляване. Въпросът се изкачи в дневния ред на Германия през 2016 г. след придобиването на производителя на роботи Kuka от китайския производител на уреди Midea в сделка за 4.5 милиарда евро.

Значението на Европа като родина на големи световни компании намалява. Само 5 от 40-те най-големи корпорации в света са от ЕС. Преди десет години 28 от 100 компании с най-висока пазарна капитализация в света бяха базирани в ЕС. Сега са 17 от 100. Най-младата компания на стойност над 100 млрд. долара, която е основана в ЕС, е SAP, немският софтуерен гигант, стартирал през 1972 г. Сливанията са единственият начин Европа да се разрасне, допуска “Икономист”.

Когато останалите субсидират здраво своите компании, как европейските компании да се конкурират честно, питат Франция и Германия. Но картината е по-широка и пъстра. До голяма степен промяната на настроенията в Европа се дължи на рязкото забавяне на европейския локомотив на растежа - германската икономика.

Доскоро Германия, която изнася повече от 50% от своя БВП, се възползваше пълноценно от предимствата на глобализацията, свободната търговия и отворените граници. Но вълната от протекционизъм бързо достигна европейските брегове и се оказа, че и тя, а и останалите страни в ЕС, не са подготвени. Поради голямата си отвореност най-голямата икономика в ЕС е по-силно изложена на глобални шокове. Затова, когато китайският БВП се увеличи с едва 6.6% миналата година, най-ниският процент от 1990 г., германската икономика едва избегна рецесия. БВП за 2018 г. нарасна с едва 1.4%, а за тази година прогнозата е за символичния 1%. Затова Германия - някога защитник на свободния пазар и многостранните търговски споразумения, сега подкрепя Франция за повече държавни намеси.

Повечето от предлаганите мерки в плана разчитат на досегашните програми на Брюксел  (със спорна ефективност и достатъчност) и на развитието на Съюза на капиталовите пазари - проект, който е по-изостанал и от Банковия съюз. Затова не е изненада, че много страни от Източна Европа, както и Италия, трудно устояват на китайското ухажване чрез инициативи като “Един пояс, един път”.

* Публикуваме статията със съкращения.