Quantcast
По-добре да не оставим България на лумпенизираните агитки | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

По-добре да не оставим България на лумпенизираните агитки

Най-после следва да се проумее, че в политиката няма друг начин, освен наистина да избираш най-малкото зло
4 710
 БГНЕС
Да не гласуваш, е все едно да оставиш на самотек бъдещето на децата.

Мой приятел каза тези дни: "Този път без мен, няма да гласувам". Тръгнах да го разубеждавам и се получи голяма ирония. Той бе много въодушевен през последните 2 години, обяснявайки ми как тая или оная партия ще промени България; отвръщах му, че нищо няма да променят, а много приличат на старите, които навремето пак го въодушевляваха. Сега аз, хулителят на партиите, чух от него собствените си аргументи.

Социологическите агенции до една прогнозират, че много българи ще постъпят като приятеля ми. В неделя ни очаква може би най-ниската избирателна активност за последните 30 години. Тя би била напълно логична с оглед на умората и разочарованието. Но моят приятел и милионите като него ще постъпят грешно. Няма никаква гаранция, че с гласуването ще помогнат на България и себе си. Но е сигурно, че ще навредят.

На първо място, защото изборите така или иначе ще излъчат депутати, процедурата за формиране на власт ще се задвижи. Ще се случи благодарение на най-твърдите електорати, на лумпенизираните агитки. Те всеки ден са пред очите ни благодарение на социалните мрежи. Затова не е трудно да ги преценим. Това не са свободни граждани. Те са

воини на съответната партия,

лидер или идея. За тях доброто и лошото е пречупено през автора на постъпките - ако са "нашите", всичко е окей; врагът ли е - обратно. Борят лъжата с лъжа. И бясно се нахвърлят да боготворят или унищожават. Те никога не са разочаровани, никога уединени, никога търсещи. Те са правоверни, готови да убиват различните (добрата новина е, че в наши дни по нашите географски ширини могат да го правят само на думи). На тях ли следва да бъде оставена България? На тази ненормалност? На тази неграмотност? На техните чувства, мисли, мечти?... 

На второ място следва да се отчете, че страната наистина се намира в уникално трудна ситуация. Да оставим международното положение, което наистина е плашещо... Трудно е и заради самият факт, че препускаме от избори на избори и служебни правителства. За всеки нормален човек е ясно, че в тази ситуация доброто решение за България е стабилната власт - поне средносрочна. Отказ от гласуване обаче носи огромната вероятност

да подсече из основи каквато и да е власт

Как се управлява, да кажем, с подкрепата на една седма от хората с право на глас? Никак, с приключването на вота ще стартира следващият. Но има и по-лош сценарий. Той е от пепелището да полети нов политически урод - я под формата на месия (след цар, генерал, чалгар...), я като чудодейство (Велико народно събрание, промяна на президентските правомощия и т.н.). Това би било поредното търсене на щастие след смяна на формата; промяна чрез щракване с пръсти. Няма по-подходяща среда за раждане на този урод от политиката, в която хората отказват да участват. 

Знам възраженията: ама защо да съучастваме на партиите, еднакви са, нямаме избор... Трудно може да се опонира на подобни твърдения. Само че има нещо изначално сбъркано в тях. Разочарованието е

породено от неоправданата надежда

Обезверяването - от излъганата вяра. Ето го проблема - повечето българи отдават на партиите част от себе си, предоставяйки им вяра и надежда; така резонно след провала им се чувстват наранени, отказът от гласуване се явява като наказание за изневяра на любим. И политиката в крайна сметка се превръща в свещенодействие - "или-или", "този път вече ще", "няма да"... - неизменно пределна ситуация. Но най-после следва да се разбере, че нищо пределно няма в нея. Никаква вяра и надежда не трябва да се дава на партиите! Никакъв ентусиазъм, никакви емоции! Те провокират утопии. Към политиката следва да се подхожда с минимални очаквания, а към самото гласуване - като при избор на водопроводчик. Капе тръбата, просто следва да повикаш някого - тривиално, проза...; ако е некадърен, слагаш кофа - до следващия път, когато викаш друг. Адски тъпо е да даряваш вяра,

надежда и любов на водопроводчик

Тъпо е и да не го викаш въобще.

Така аз, който не съм обезверен, понеже никаква вяра не съм подарявал, и нищо огромно не съм очаквал, ще повикам водопроводчика като всеки път. Считам изборите за комунална услуга, която по-добре да се ползва. Моят приятел няма да гласува, наранен след свещенодействие с ВиК. Мисля, че моите възприятия по-малко вещаят наводнение.

Освен това е много спорно дали съвсем нищо не се променя у нас. Ето, машинното гласуване например елиминира невалидния вот. Този вот бе едно от средствата за манипулиране на резултатите. Казвам го като човек, който не бе убеден привърженик на машините. Но сега няма как да отрека очевадностите. Разни хора упорито твърдят, че машинният вот може да се хакне централно. Но дори да са прави, това не е по-различно от хакване на софтуера, с който и преди се обработваха протоколите. Истината е, че премахването на хартията

намали байганьовските способи

А това прави изборите по-честни, което е още един мотив да се гласува.

На сергията този път има цели осем формации с шанс за парламента. Кухо звучат оправданията "нямаме избор". Вярно е, че изборът изглежда като предпочитание за най-малкото зло, но така си е по принцип. Изборите винаги навсякъде са избор на най-малкото зло. И ако довчера страдахме от заблуди, благодарение на интернет трябва да сме погледнали, че и в развитите демокрации е същото.

Политиците са еднакви навред,

само дето едни общества в този момент от историческото развитие са 100 години пред други (1789 г. - 1878 г и т.н.). Изоставането няма да се навакса с негласуване. Но при малка кошница, каквато следва да носим, дори у нас може да забележим еволюционни натрупвания. Например ние вече не се терзаем може ли монархията да ни избави от мъките. Знам, че въпросът е погребан, изглежда нереален за по-младите, но в това му е красивото - през половината преход бе животрептящ. Като стана дума за младите... - да не гласуваш е все едно да оставиш бъдещето на децата на самотек, защото тъй и тъй ще срещнат разочарования в живота.

Осемте партии носят още нещо положително, което,

като го нямаме, мечтаем за него - представителността

Многото формации може да се окажат непродуктивни за съставяне на власт, а може и обратното - отговорът е неизвестен. Но с оглед на представителността, има шанс да се получат едни добри избори. Защо да го изтърваваме?

Мнозина отказват да ходят на изборите, понеже икономическите и политическите перспективи за страната не са добри. Не са розови и за самите партии, защото, ако се получи някак управление, то ще е на цената на гигантски техни предизборни лъжи. Никой не ще да гласува за лъжи, да им асистира. Но колкото и странно да изглежда, неучастието е услуга на същите тези лъжливи партии. Защото тяхно е задължението да търсят добри перспективи, да се променят. Ако хората тъй и тъй пасуват, защо да го правят? Отделно от това партиите, и 10% активност да има, пак ще направят лъжовните си коалиции. Затова - гласувайте, а после им търсете сметка! Не ги жалете!

Още

Нинова: Все още може да има кабинет

27.11.2022

1383
Кирил Петков: Ако имах кодове, щях ли да дам на Борисов 25%?

27.11.2022

Обновена

Екип на Сега

2637
Зеленият чорап ще е празен на Коледа

25.11.2022

ПЕТЬО ЦЕКОВ

4974