Диригентът Григор Паликаров завършва НУМТИ "Д. Петков" в Пловдив, а след това и НМА "Проф. П. Владигеров" в София, където се дипломира с магистърски степени по четири специалности. От 2001 г. е щатен диригент в Националната опера и балет, а от 2005 г. е и главен художествен ръководител на Симфоничен оркестър – Пазарджик. От 2008 г. е и постоянен диригент на оркестъра на "Класик ФМ". Той е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната и по света. Наред с диригентската си дейност композира, концертира като пианист и преподава в НМА "Проф. П. Владигеров", където през 2017 г. успешно защитава дисертация и получава докторска степен по музика. Трикратен носител е на престижната награда "Кристална лира" на СБМТД – 2002, 2012 и 2017 г., както и на наградата "Златно перо".
---
- Маестро Паликаров, в рамките на два мандата сте председател на МЕНСА–България, клон на световната организация на хора с висок коефициент на интелигентност. Вашата организация е изработила 30-годишна подробна стратегия за развитие, както и за 20-годишния следващ период. Бихте ли ни споменали нещо по-конкретно и важно от вашата програма?
- Моите два (максимално позволени) мандата като председател на МЕНСА–България бяха преди доста време – почти преди 20 години. И тогава, и сега интелигентните хора се опитват да подсказват решения, които да са от полза от обществото, но невинаги е лесно да се накарат отговорните хора да се вслушат в тях. Със сигурност има истина във факта, че по-неинтелигентни хора се управляват по-лесно, но нима това е идеята за бъдещето на България, а и на света като цяло? Струва се да се замисли човек.
- Имате идеята да споделите тази стратегия с всички парламентарни партии. Вярвате ли, че политиците ще се вслушат в здравия разум?
- Всъщност вече почти отговорих на този въпрос още в рамките на предишния. Спомням си, че пак във времето около моето председателство направихме експеримента да предложим на всички депутати от тогавашното Народно събрание да се подложат на теста на МЕНСА и така да имаме някаква представителна извадка за нашите законотворци. Естествено, голяма част от тях отклониха поканата, но хубавото е, че от малката част, които се явиха на теста, все пак имаше и издържали. Само че повечето от тях отдавна не са в политиката. Защо ли?
- Досещаме се, ама е неудобно да го кажем. Но нека се върнем към музиката. Известен сте като диригент на оперна и симфонична музика. Дирижирате и джаз. Как се съвместява класиката с джаза?
- За да отговоря на този въпрос, е добре да припомня твърдението, че няма различни видове музика, а има само хубава и лоша. Това твърдение всъщност е доста точно. Качественият джаз, макар да е съвсем различен от класическата музика, която е моето основно амплоа, в крайна сметка си има своите достойнства и своите почитатели. Когато майсторски се съчетаят класическата музика с джаза, не се получава някаква дразнеща еклектика, а хубава сплав. Дирижирах концерта "Симфони джаз", който бе част от Новогодишния музикален фестивал, но това далеч не бе първи такъв проект за мен като диригент. Аз вече съм имал удоволствието да дирижирам друг сходен концерт именно с Ангел Заберски-син още преди години. Да не споменаваме и други концерти, като посветения на музиката на Франк Синатра с оркестъра на "Класик ФМ" и т.н., и т.н.
- Казахте на пресконференция, че Ангел Заберски, за разлика от повечето наши композитори, разбира от ноти.
- Да, той наистина разбира как да борави с нотите и да раздаде грамотно фактурата на оркестъра. Далеч не всички, наричащи себе си в днешно време композитори, умеят това. Ето как да стане по-ясно какво имам предвид. Когато четем един литературен текст, първото, което виждаме, е дали има смисъл в него, а може би още преди това виждаме дали всъщност има правописни и граматически грешки вътре. Точно така е и с музиката за грамотните й читатели. Това обикновено са диригентите, тъй като първо те се докосват до текста на едно ново оркестрово произведение. Лошото напоследък е, че в много музикални текстове основно се виждат грешки и второ - че не се открива особен смисъл, след като ги "прочетеш". 
- Тоест няма логика ли?
- Да, няма логика. Никой не говори за това дали музиката е съвременно звучаща, дали е тонална. Във всяка музика, в която има логика и смисъл, те са лесно откриваеми - най-напред за хората, които я интерпретират. 
- Преди композиторът обезателно е бил добър изпълнител.
- Най-малкото трябва поне да свири на пиано. Има съвременни композитори, които композират синтетично музика на компютър и това, което компютърът може да им изсвири, може би не може да го изсвири никой жив човек и оркестър. Тях това не ги вълнува. Именно затова аз се старая да отличавам стойностната музика от нестойностната. И приемам проекти, даващи ми възможност да боравя със стойностна материя, защото другото, първо, няма смисъл, второ, няма послание, дори да бъде поставено пред публика. А смисълът на музиката е да доставя естетическо удоволствие на слушателите си.
- В Музикалната академия преподавате оперна практика и симфонично дирижиране. Какви качества трябва да има добрият диригент? 
- Истината е, че диригентът трябва да притежава много качества. Освен чисто музикантските той трябва да има и лидерски качества и да обединява художествената воля на състава, така че в крайна сметка да получи необходимия художествен резултат. Трябва да бъде много добър психолог, да усеща настроението на музикантите. Трябва да концентрира тяхната енергия само върху правенето на музика, а това понякога в днешната българска действителност не е много лесно. 
- И да балансира настроенията в оркестъра ли?
- Задължително. Трябва така да ръководи целия репетиционен процес, че да представи с музикантите най-доброто на слушателите, дошли да чуят и да попият тези емоции. Българинът има един много хубав израз: "Отивам на концерт да си напълня душата". Диригентът е проводник на идеята на композитора. Той влага силен творчески елемент, личен, тъй като музикалният текст оставя поле за това, но все пак обикновено претворява музика, създадена от друг човек. И оттам нататък идва необходимостта да увлече хората, да ги обедини и да ги накара да дадат най-доброто от себе си, така че да се представи творбата по най-достойния начин и това да бъде оценено от публиката. За целта тя трябва да има сетивата и познанията, които обаче не идват наготово. 
- А трябва ли да възпитава и музикален вкус?
- Това е основното и най-важно нещо с цялото ми уважение към публиката. Мисля, че ние именно тук малко изоставаме. Изпуснахме цяло едно поколение със сигурност. Музикалният вкус преди 20-30 години бе по-различен, отколкото е сега. 
- Но класическата музика си запази критериите. 
- Музиката е едно от най-висшите универсални достижения на човешкия дух. Що се отнася до българските оркестри, те са абсолютно съпоставими с тези в Европа и в света. Това, което беше в предишния строй, беше твърде добре уредено, за да се запази, но чисто пазарният подход към изкуствата е много лош. Това трябва да се знае, защото музиката не е продукт, а е изкуство. Когато се разглежда като продукт, който трябва да носи печалба, тогава нещата не се поставят на правилната основа.