Преди десетина дни едно изследване на “Маркет линкс” даде приличен прогнозен резултат на коалицията "Демократична България" - така сега се нарича обединението на ДСБ - на Радан и Атанас Атанасов, “Да, България” на Христо Иванов и шепа "Зелени" - за цвят. Прогнозата беше, че 4.6% от евентуалните гласували на евентуални парламентарни избори биха пуснали бюлетина за тях, т.е. коалицията със сигурност влиза в парламента, ако имаше избори тия дни.
Хубав резултат, ще кажете вие. Лош, много лош резултат, ще кажат препатилите десни. Последваха мрачни дни, в които научно бе доказано, че не вие, а те пак са прави.
Вдясно толкова свикнаха с кризите, че ако там нищо не върви, всичко го приемат за нормално и повърхността на синьото море е спокойна. Ако се чуе обаче добра вест - примерно, че на някой му вървят добре рейтингите, всички се хващат за кобурите, започва хаотична престрелка, в резултат на което синята бездна се отваря, падат свидни колатерални жертви и... нещата се поуспокояват. Затова - прогнозните резултати на "Маркет линкс" бяха лоши, много лоши.
В момента
традиционната десница традиционно е разпарчетосана
“Демократична България” е само една от нейните три опорни точки. Другите две части са ДБГ - която в момента е в кататонен ступор, от който може да я изкара само дискусия за машинното и дистанционното гласуване, и СДС, който след като загуби сградата си, е на път да загуби и всякаква форма на самоуважение, като пристане на Валери Симеонов, примерно. Казвам примерно, защото в СДС има отчетлива нагласа да пристане и на други мераклии. Все още пресният шеф на СДС Румен Христов заяви неотдавна, че ще търси “партньорство преди всичко с партиите, членки на ЕНП", което, преведено на български, означава, че ще търси коалиция и с ГЕРБ. (Въпреки че ГЕРБ вече едва ли ще иска партньорство със СДС - преди СДС беше конвертируема запазена марка, сега е кухо трибуквие.) Но засега в кооперацията на “Раковски” 134 са абсолютно убедени, че съседът бачо Валери Симеонов е най-хубавият кандидат - много е десен, доказан европеец, последователен борец срещу Путин и душманин на Домусчиев.
А, да - има още няколко самонаричащи се десни, но те по-скоро са някакви риби-прилепало или просто волни птички божии. Някои са просто зелени. Някои пък се казват Петър Москов, който сам смята да прави партия и да се бие за доверие.
Та, живееха си спокойно трите части на десницата и въобще не се напрягаха много-много, въпреки че иде тежка година с поне два национални избора. Ако въобще бихме могли да говорим за активност, то може би най-активни днес са момчетата и момичетата от “Демократична България” - въпреки че са далеч от времето, когато имаха постоянно и гарантирано присъствие. Тази активност, напомпана допълнително от “Маркет линкс”, даде самочувствието на прясната коалиция да се обяви за
“много добър център за широко партньорство”
(по Радан Кънев). Демек ние сме началото и краят, а вие - бедните духом - може да дойдете под лоното ни. Ей такива изказвания яко изнервят обстановката. Не защото не са верни, не защото са безсмислени - просто защото всеки вдясно се смята за център на вселената и иска останалите планети тихо да кръжат около него. Примерно СДС - едва дишат тези хора, душа под наем носят, но надуват бузи и дълбокомислено казват, че много партии и коалиции ги търсят за партньорство и те ще мислят задълбочено по темата... Та, всеки апел за приобщаване се посреща на нож, със съмнение се гледа дори на призивите за единство - това е положението.
И Радан стреля пръв...
По едно време се чу, че СДС желаели коалиция с ДСБ, ама ако ДСБ се откаже от брака с “Да, България”. Тук Радан рече: “Това е глупаво, опасно и разделящо. То е повторение на грешки от миналото", СДС взе да се оправдава, а накрая Радан взе да се самоопровергава. На практика целият диалог между големите люспи от бившия Съюз на демократичните сили се гради върху традиционната политика на десен разкол - отлюспване и отцепване, а не върху стремеж към синьото единство и адекватна политическа алтернатива. Не че няма призиви за единение - има. Просто те са така артикулирани, че да ти се отще всяка обща стъпка.
Освен категоричната липса на смислен диалог налице е и абсолютната
мъгла около съвместното участие на европейските избори
И тъй като те са на 26 май - т.е. съвсем чукат на вратата - един от важните въпроси е кои ще се кандидатите на десницата. (Всъщност редно е да се попита не КОИ, а КОЙ ще е кандидат на десницата, понеже опитът, историята и социологията ни учат, че от този храст едва ли ще изскочи повече от един евродепутат.)
И сега, забележете - в градското дясно има три партии, коалицията “Демократична България” е съставена от 3 основни партии, а една от тях - ДСБ - вече излъчи своя кандидат. Той е Светослав Малинов, който сигурно няма нищо против да се пенсионира в Европа. Така ДСБ се опита да предопредели въпроса за номинациите. Но, разбира се, другата част от "Демократична България" - “Да, България” - не плесна с ръце, не се разплака от радост, а реши, че ще излъчи своите кандидати в листата за европейски парламент чрез предварителни вътрешни избори с електронно гласуване. Хубаво е... Електронно гласуване!
Лошото е, че тези, които дават сигнали, че са единни, вече започнаха да се разпадат. Останалата част от десницата - СДС, ДБГ и т.н., естествено, ще номинират свои кандидати. Обща процедура няма, никой не говори за такава, така че - синьото единство се отлага за друг път.
Е, всяко от крилцата би могло да се пребори и да вкара свой човек в Европарламента - ще кажат оптимистите. Глупости на търкалета, ще отговорят реалистите и ще припомнят последното явяване на десните за национален парламент, което би трябвало да се запише със златни букви в аналите на парламентаризма или поне трябваше да бъде отличено от наградите “Дарвин”. Тогава десните се явиха с три формации, всяка спечели между 2.5 и 3.1% и сега всички те гледат политическия мач по телевизора.
Сега ситуацията е близка, ако не сходна. На евроизборите преди 4 години десницата бе единна и спечели 1 място. Сега е разпарчетосана и шансовете й са... по-малки.
Колко далеч е десницата от истинско обединение, се вижда най-вече от
диалога вътре в “Демократична България”
т.е. - в двете вече анонсирано "обединени" партии.
Ето какво смятат в ДаБГ - кротките поборници за дясната кауза: “Много хора в “Да, България” приеха коалицията с ДСБ като необходим компромис”. (Т.е. коалицията е форма на компромис, не на осмислено обединение.) Освен това: “Двете партии със сигурност не могат да се разглеждат като идейно и ценностно идентични” (т.е. траем се, ама нямаме нищо общо). “Превръщането на политическия съюз между "Да, България" и ДСБ в ново обединение на дясното е път за никъде“ (демек траем се, нямаме нищо общо и нямаме никакво бъдеще). А, да - и това е важно: "формиран е политически съюз, който да обедини силите ни за предстоящите европейски избори". (Т.е. да се траем още 4-5 месеца, хоризонтът е нисък.) (Всички цитати са от жълтопаветния стожер адвокат Христо Христев).
Ако внимателно чете и слуша, човек би останал с впечатление, че тези хора все пак имат нещо общо. Обща май изглежда само омразата към ГЕРБ, която декларирано е силна като омразата към Путин. Всички казват, че днес ситуацията е критична, че развитието на страната ни като европейска демокрация е поставено под въпрос и т.н. Всъщност и тук тегне тъмна сянка. Нито една партия в десницата няма категорично декларирано решение за
неучастие в каквито и да е било коалиционни форми с ГЕРБ
След историческия "номер на Лукарски", който превърна градската десница в съпридружна партия на Борисов, днес подобен отговор е повече от изискуем. Защото парламентарната алгебра е такава, че още утре може да изникне необходимостта от предсрочен парламентарен вот, а тогава въпросът за властта ще бъде поставен ребром.
Не от вчера десните сами се поставиха в кризисната ситуация - да искат власт като всяка една нормална политическа структура, но да не могат да я имат... Някои смятат, че спасението на десницата е в ребрандираното й като единен нов политически субект, примерно партия Съюз "Свобода". Разбира се, има логика в това - няма оправия вдясно, ако не се пренебрегнат нефелната действаща партийна система в тази част на партийния спектър. Логика има, но дали това е решение? То би било такова само при предварителен отказ от сепаратистки действия на всички десни лидери. А такъв отказ на този етап май е невъзможен.
