Quantcast
Победата на Украйна ще освободи Източна Европа | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Победата на Украйна ще освободи Източна Европа

Вече изглежда съвсем реалистично Киев да надвие руските агресори
9 567
 ЕПА/БГНЕС
Украинците повярваха, че победата над Путинова Русия е възможна.

Половин година след нахлуването на Русия в Украйна Володимир Зеленски мисли за победа. "За нас най-страшното желязо не са ракетите, самолетите и танковете, а оковите. Не окопи, а окови. И ние ще вдигнем ръце само веднъж - когато ще празнуваме победата си. Донбас е Украйна. И ние ще я върнем, какъвто и да е пътят. Крим е Украйна. И ние ще го върнем. Какъвто и да е пътят", обяви Зеленски.

През август въоръжените сили на Украйна проведоха множество атаки срещу цели на Кримския полуостров, който Русия насилствено и незаконно завзе през 2014 г. Те включваха серия от удари срещу самолетна писта и складове за боеприпаси, атаки с дронове срещу щаба на руския Черноморски флот в Севастопол. Ударите отбелязаха първия сериозен опит на Украйна да оспори господството на Русия на полуострова от повече от осем години и промениха картината на войната в полза на Украйна. В съчетание с неотдавнашните победи в Херсон и Харков те показват, че украинска победа е реално възможна.

Тя все още е далеч и не е сигурна. Но ако се случи, ще бъде събитие, което

 

ще промени пейзажа на европейската сигурност 

 

подобно на събитията от 1989 г., когато страните от Варшавския договор се освободиха от съветско господство. Във Вашингтон и други западни столици трябва да бъдат подготвени за тази възможност.

В началото на войната перспективата за украинска победа срещу петата по големина постоянна армия в света изглеждаше повече от абсурдна. По онова време се предполагаше, че руските войски ще превземат Киев за няколко седмици, ако не и дни. Но първоначалният блицкриг на Русия, целящ да обезглави правителството на Зеленски, се провали с гръм и трясък. Сраженията в района на Донбас в Източна Украйна са в задънена улица. А на 29 август Украйна започна дългоочакваната контраофанзива на юг, която има за цел да освободи окупираната - и стратегически важна - област Херсон, последвана от бърза, поразително успешна офанзива в Харков.

Русия вече загуби около 80 000 души (убити и ранени) - повече от Съветския съюз за десетгодишната война в Афганистан, където бяха убити 14 500 войници, а ранени - около 54 000. Бойният дух е нисък, а недостигът на войници е толкова остър, че свързаната с Кремъл частна група "Вагнер" набира наемници и от затворите. Санкциите на Запада започват да се отразяват на руската икономика и, което е също толкова важно, ограничават способността на Русия да придобива микрочипове и полупроводникови технологии, необходими за попълване на изчерпаните й оръжейни запаси.

Украйна също понася големи бойни загуби. Но за разлика от Русия, нейните сили са силно мотивирани и въоръжени от Запада с най-съвременна военна техника, като например високомобилната артилерийска ракетна система M142 или HIMARS. Те се възползват и от западния обмен на разузнавателни данни.

Все още не сме стигнали дотам, но някогашната фантастична перспектива за украинска победа изглежда все по-логична. Такъв резултат би могъл да бъде нещо като повторение на 1989 г. Точно както отслабването на съветската власт в края на 80-те години на миналия век доведе до падането на просъветските режими в бившия Варшавски договор, днес отслабването на руската власт вероятно ще има

 

последици в цялото бивше съветско пространство

 

Те ще се усетят в Беларус например, където хватката на Александър Лукашенко върху властта може да не издържи на поражението на неговия покровител в Москва.

След опорочените президентски избори през август 2020 г., последвалите протести и бруталното потушаване на инакомислието Лукашенко загуби по-голямата част - ако не и цялата си вътрешна легитимност. Лидерът на опозицията Светлана Тихановска, която е смятана за легитимен победител в изборите през 2020 г., е третирана на Запад като лидер на беларуско правителство в изгнание. Проучванията на общественото мнение показват рязко нарастване на прозападните нагласи сред беларусите и рязък спад на промосковските настроения.

Решението на Лукашенко да позволи на руския президент Владимир Путин да използва беларуската територия като плацдарм за инвазията си в Украйна се оказа крайно непопулярно. То предизвика съпротива сред беларусите, включително саботаж на железопътни линии, за да се попречи на руските войски да стигнат до фронта, и хакерска кампания на група, наричаща себе си "Киберпартизани". Междувременно стотици беларуски доброволци се присъединиха към борбата на Украйна за защита от Русия, като се записаха във военизирана група, наречена Батальон "Кастус Калинуски", кръстен на водача на беларуско въстание от 19-и век срещу Руската империя Константин Калиновски. Като се има предвид решението на Лукашенко да се обвърже с Путин и неговата война, украинската победа може да доведе до свободен Беларус.

Последствията за европейския ред и сигурност ще се усетят и в страни, които се борят да се освободят от влиянието на Москва, като Грузия и Молдова.

 

В Грузия населението отдавна е силно прозападно настроено,

 

като голямо мнозинство подкрепя присъединяването на страната към НАТО и Европейския съюз. Но управляващата партия "Грузинска мечта", която се финансира от олигарха Бидзина Иванишвили, за когото се твърди, че е свързан с Русия, неусетно и последователно отдалечава страната от Запада и я връща в орбитата на Москва.

Според доклад на "Трансперънси интернешънъл" Иванишвили е натрупал богатството си по време на руската приватизация през 1990-те години на ХХ век и поддържа тесни връзки с Москва. Той се завръща в Грузия от Русия през 2012 г., когато създава и финансира партията "Грузинска мечта", която след това побеждава прозападното Обединено национално движение на Михаил Саакашвили и оттогава държи властта.

Освен че отстъпи от демокрацията и стремежа към вкарване в затвора на политически опоненти, включително Саакашвили, "Грузинска мечта" прекрати и предишната твърдо прозападна външна политика на страната. През юли председателят на партията Иракли Кобахидзе нападна посланиците на САЩ и ЕС, че те се опитват да вкарат Грузия във война с Русия.

Властта на "Грузинска мечта" е изцяло зависима от богатството на Иванишвили, а то - от финансовите му връзки с Русия. Поражението на Русия в Украйна и сривът на руската икономика биха отслабили влиянието на Иванишвили върху грузинската политика и биха отворили вратата за прозападния електорат на страната да избере правителство, което в по-голяма степен отговаря на неговите ценности. Една отслабена следвоенна Русия би имала по-големи затруднения да продължи да контролира и

 

субсидира окупираните грузински региони Абхазия и Южна Осетия,

 

което вероятно би улеснило обединението на страната.

Последиците от руското поражение в Украйна ще се усетят и в Молдова. Прозападната президентка Мая Санду е на поста си от декември 2020 г., а нейната Партия на действието и солидарността притежава голямо парламентарно мнозинство. Но напоследък проруските партии се възраждат. Това се дължи отчасти на войната в Украйна, която отряза молдовското селско стопанство от руския и беларуския пазар.

Около 1200 руски войници са окупирали отцепилия се от Молдова регион Приднестровие. Съществуват осезаеми опасения, че ако руските сили успеят да напреднат на запад покрай украинското черноморско крайбрежие и превземат украинския град Одеса, биха могли да се свържат с войските в Приднестровието и потенциално да застрашат Молдова. Но едно руско поражение в Украйна на практика би изключило тази възможност, би намалило способността на Кремъл да влияе върху вътрешната политика на Молдова и да поддържа фактическия си протекторат в Приднестровието.

Украинците се борят не само за собствения си суверенитет и независимост, но и за второто освобождение на Източна Европа, с което да завърши процесът, започнал през 1989 г. Западът трябва да се подготви да се справи с тази потенциална ситуация.

Тази година се навършват сто години от създаването на Съветския съюз. И с началото на 2022 г. изглеждаше, че Путин е готов да започне неговото възстановяване, първо с така нареченото меко анексиране на Беларус, а след това със силово подчиняване на Украйна.

Сега изглежда, че

 

2022 г. може да се окаже крайният етап от разпадането на Съветския съюз

 

Как Москва ще реагира на новото освобождение на Източна Европа ще зависи от това как поражението в Украйна ще промени вътрешнополитическата динамика в Русия. Но при всеки сценарий Русия ще бъде отслабена във военно, икономическо и политическо отношение. Способността ѝ да се противопоставя на новата реалност ще бъде намалена. Неизбежно в някои западни столици ще се появят призиви да не се "унижава" Москва. Но на тези призиви трябва да се устои. Победата е далеч и със сигурност не е гарантирана. Но САЩ и техните европейски съюзници не трябва да се поддават на мисли за неуспех. Един освободен Беларус, съчетан с наистина независими Украйна, Грузия и Молдова, биха променили правилата на играта.

Още

Русия изстреля още 100 ракети по Украйна

05.12.2022

Обновена

8055
Ценовият таван за руския петрол влиза в сила от днес

05.12.2022

771
Проруско изказване на Макрон предизвика остри реакции

05.12.2022

Обновена

7402