Последните парламентарни избори доведоха до тежки загуби на основните политически сили. ГЕРБ сдаде окончателно властта след дълго управление. Повечето от партиите, които успяха да сформират новото управленско мнозинство, всъщност се провалиха на вота. БСП докосна дъното. ИТН направи световен "рекорд" - от първа политическа сила падна до 5-о място в рамките само на няколко месеца. Трите партньора от "Демократична България" проведоха кампания в изборите за НС и президент, която на практика спря възходящия им тренд, вместо да ги изстреля в по-висока орбита.
Загубите доведоха до търсене на отговорност и поемане на вина. Разбира се, само в партиите, които не са лидерски - никой дори за миг, дори и насън не може да си представи, че партията на Бойко Борисов или партията на Слави Трифонов биха могли да търсят отговорност от лидерите си за изборните загуби.
След изборите оставки заваляха в БСП, “Да, България”, ДСБ, “Зеленото движение”. Сега, два месеца и половина по-късно, сме свидетели на
доиграването на изборите -
в рамките на малко повече от седмица тези партии ще гласуват оставките на лидерите си и ще дебатират по причините за изборните провали.
На 22 януари 2022 г. оставката на Корнелия Нинова, подадена от нея заради “катастрофалния резултат на изборите”, трябва да бъде потвърдена от конгреса на партията. Нищо чудно обаче Нинова да остане шеф на партията. Корнелия Нинова, човек с опит в хвърлянето на оставки и печеленото на вътрешнопартийни кървави битки, се готви упорито за този момент. Поне от 50-ия конгрес, когато тя успя да се раздели с видните си критици - Димитър Дъбов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински, Георги Божинов, Юри Асланов, Михаил Миков и разбира се, Сергей Станишев. В БСП останаха малко съпротивителни сили. Наскоро Нинова успя да изключи и основния си опонент Кирил Добрев, изгони от "Дума" Велислава Дърева, Велиана Христова и Георги Георгиев, с което на практика предреши и своята съдба, и тази на партията. В събота Нинова вероятно ще се кандидатира отново за лидер на БСП и евентуално през март ще спечели без проблем откритите избори за председател, на които ще гласуват всички членове на БСП. Нищо не може да я спре. Изключително съмнително е, че Крум Зарков например може
да спечели партиен вот срещу Нинова, която държи в джоба си партийните структури
Преди време партията бе за разделяне на партийните и държавните постове, сега никакъв пост не може да се опре на Корнелия, която ще бъде и партиен лидер, и вицепремиер в правителството на Кирил Петков. На Корнелия не ѝ е “непосилно да съвместява партийните и държавните ангажименти“. След това е ясно какво ще се случи - БСП ще продължи свободното си електорално падане, действие, изключително характерно за годините, в които я води Нинова.
Корнелия Нинова обаче свърши нещо полезно - тя спря колаборацията между ГЕРБ и социалистите. Това е факт. Факт е обаче и че тази битка завърши бързо, а Нинова продължи да разчиства партията, убивайки всякакви намеци за плурализъм и демокрация. Ако живееше в Атина през V век пр.н.е., Корнелия щеше да бъде остракирана като потенциален тиранин, а миди с името ѝ още щяха да се намират тук-таме.
На 28 януари ще се проведе Националната конференция на Зелено движение. Там нещата стоят малко по-различно от БСП. Борислав Сандов подаде оставка, но не защото Зелените са се провалили на изборите - тази микропартия се пласира отлично - спечели 4 депутатски мандата, има си вицепремиер.
Сандов подаде оставка само от съпричастност към неволите в коалицията ДБ
Съпредседателят Владислав Панев имаше глупостта да се снима с депутата бизнесмен от ДПС Делян Пеевски и да се похвали със селфито, но сега има възможност еднолично да поеме организацията.
Ден след Зелените - на 29 януари, членовете на "Да, България" ще решават на Националната конференция какво да правят с хвърлените оставки от страна на лидера Христо Иванов и на цялото оперативно ръководство на партията. Няколко дни по-късно, на 2 февруари, и ДСБ ще обсъжда изборите. Атанас Атанасов бе единственият от изброените лидери, който не хвърли директно оставката си, а просто насрочи заседание на Националното събрание, което да избере лидер, защото по партийния устав той е задължен да свърши това в рамките на до 3 месеца след национални избори (чл. 21, ал. 1 от устава). Не че Атанасов спазва устава - всъщност в същия член и същата алинея на партийния устав е записано, че Националното събрание се свиква от председателя най-малко веднъж на две години, а такова нямаше.
За разлика от Нинова например,
Христо Иванов не носи ореола на човек, който тъкмо е съсипал партията си
Под ръководството на Иванов “Да, България” получи идентичност, доби и обществена тежест, която често е в пъти по-голяма от електоралната тежест на партията. “Продължаваме промяната” открадна част от избирателите на цялата коалиция ДБ и това трудно можеше да се преодолее. Нямаше как ДБ да не подкрепи правителство на ПП. Ако бе тръгнала по този път, градската десница щеше още по-бързо да се срине. За всички това Христо Иванов и Атанас Атанасов не носят вина.
Въпреки това “Да, България“ и ДСБ се нуждаят от спешни и важни промени, тъй като и те, както и БСП, са на път да затънат във вътрешнопартийни проблеми или да се превърнат в по-лош вариант на себе си - малки елитарни партийки с несъразмерни обществени претенции, които изразяват позициите на почти религиозно верен електорат.
Белези за това и в "Да, България", и в ДСБ има отдавна, но напоследък и в двете партии се случва нещо, което те не познаваха - трусове отвътре.
Националната контролна комисия на "Да, България", която по принцип е в оставка, изключи предконгресно от партията един от вътрешните критици - Методи Лалов. Т.е. десните направиха нещо, което левите на Нинова направиха с Кирил Добрев. Изхвърлиха предконгресно опонент, който обвинява ръководството в недемократичност. След като сториха това с Лалов, на практика не е ясно кой въобще ще бъде опонент на Христо Иванов във вътрешнопартийните избори.
Атанас Атанасов все пак не изхвърли от партията Елена Спасова, лидер на партията в столичния район "Лозенец" и единствен претендент за председателското място в партията. “С тая кадрова политика председателят си е забил едно голямо нищо в биографията”, написа Спасова в социалните мрежи. Спасова и цялата софийска организация на ДСБ, както и други организации в страната имат проблем с Атанасов, особено след като той реши да подмени водача на листата в 24-ти МИР Цецка Бачева.
И пак - така стоят нещата в партиите, в които животът се опитва да симулира демократичен ред - хвърлят се проформа оставки от лидери, които всъщност искат да останат (както Нинова). Събират се националните ръководства, макар че по устав е трябвало да се събират далеч преди изборите (ДСБ). Разчистват се опонентите (БСП, “Да, България”). В останалите партии - в тези, които един човек е основал партията и той ще я погребе, дори и тази игра на демокрация я няма.
