Медия без
политическа реклама

Поглед далеко на изток

Този коментар ще каже едно: България трябва веднага да заяви, че иска да участва в Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (AIIB, АИИБ), най-мащабния проект в съвременния финансов свят. Спорно е дали този въпрос има място в масовата преса. Счита се, че сложни и объркани икономически въпроси (а повечето във финансите са тъкмо такива) няма защо да се разясняват на потребителя, защото само го отвличат от важните теми: кой кого набил, кой какво казал в някое реалити, особено в най-гледаното от тях – политическото шоу. Та ако мислите, че няма значение

дали България ще участва в АИИБ

или не, зарежете този текст. Това мнение е меродавно, спорно и неприемливо е моето. Очевидно няколко поредни правителства на страната мислят, че АИИБ няма значение за нас и по-добре да си пестим паричките, вместо да ги даваме за инфраструктурата на Азия. Скоро (през април) ще станат 10 години, откакто София игнорира потенциално най-мощната финансова институция в утрешния свят. Мисля, че ако продължим да саботираме проекта АИИБ, за България това ще е поредното

глупаво и губещо решение

Но нека да започнем с „какво е АИИБ?“. Точно този въпрос няма верен отговор засега. За всезнаещата Википедия това е „една регионална банка за развитие“. Според официален Вашингтон. Но не е вярно, а само опит да се омаловажи един световен проект, който САЩ не поддържат. В света има дузини регионални банки за развитие. Но що за регионална банка за развитие е тази, в която членуват 87 държави, а други 19 са заявили намерение да се присъединят. Повече от половината държави в света. Само Световната банка има повече членове - 189. Заявеният по уставен капитал на АИИБ е 100 млрд. долара – двойно над „използваемия капитал“ на Световната банка (43.5 млрд. долара по отчета към 30 юни). Вярно, „само“ 19.2 млрд. долара са внесени (7.7 от тях се дължат), но това е единствена в света банка:

АИИБ има повече капитал, отколкото активи

При 11.5 млрд. долара наличен капитал банката засега е отпуснала няма милиард (874 млн.), сключила е договори за 5.3 млрд. долара заеми. Няма депозити, няма емисии на борсите. За две години, откакто започна операции, банката не бърза да работи като една от многото банки за развитие. Това изобщо не е банка (то и Световната банка не е), а едно своеобразно архитектурно бюро, което проектира бъдещата финансова архитектура и инфраструктура на утрешния свят. Нещо като Бретън-Уудската конференция през 1944 г., където е начертан днешният финансов свят. Но в Бретън-Уудс са свършили работа за 21 юлски дни, а в Пекин проектират вече 10 години, но и скица още няма. Защото

няма главен архитект,

както навремето в Бретън-Уудс, където САЩ държат в ръцете си всички карти, практически цялото банково злато на света и пълен контролен пакет акции. Казват, че АИИБ е доминирана от Пекин, защото китайското ръководство споменава банката като стожер на международната си финансова политика. Но Пекин няма нито има пряк, нито дори достатъчен контрол. Седемте страни с най-голям дял са Китай, Индия, Русия, Германия, Корея, Австралия и Франция. Представете си известната тройка орел, рак и щука и добавете още четири животни, всяко от които тегли каруцата в своята посока. Сега сложете още две, още по-големи, които деликатно, но активно им пречат по различни начини – САЩ и Япония. Явно споразумение за бъдещия Нов финансов ред (не поредния бюрократичен закон, а именно истински Новия ред). И ще е плод на сложен и бавен компромис. Точно затова е важно България да присъства там, където се мисли и работи върху него.

Умните европейци вече са там,

наред със споменатите Германия и Франция трябва да отбележим Обединеното кралство, то влезе в АИИБ и повлече останалите големи в ЕС. В АИИБ членуват Италия, Испания, Полша, Холандия, Унгария, Австрия, държави като Дания и Финландия, Ирландия и Исландия са видели своя интерес като акционери, дори микродържавата Люксембург е решила, че трябва да участва. Само в София има дотам мъдри финансисти, че бърчат пренебрежително носле и шепнат във вишестоящите уши: „няма защо да си даваме парите в някаква си азиатска банка“. А би трябвало да е ясно и за нашите псевдомислители, че няма как да страниш от финансовата коалиция, която събира Поднебесната, пък да чакаш да ти дадат инвестиции и да вярваш, че ще получиш важно място в Пътя на коприната. Ако не влезем в АИИБ,

оставаме извън най-големия строеж

в бъдещия свят. Господа читанки, вдигнете нос от книжките. Знам, там пише: „регионът на АИИБ включва Азия и Океания“. Не е вярно: от договорените заеми 11% са за Турция, 4% за Египет, общо 4% са за страни в Източна Европа. Истински големият проект на банката е Африка. Ако държавата България не членува, сещате ли се какви са шансовете български фирми да участват в огромните проекти на АИИБ? За Пекин нашата поза си е саботаж. Но

главната полза от членството

в АИИБ наистина не е в „проектите“ и „инвестициите“. Това е сламата в гнездото. АИИБ е огромно финансово яйце. Най-голямото днес на земята. Никой не знае какъв динозавър ще се излюпи от него. Не знаем дори как ще се казва – със сигурност няма да е АИИБ, това го измислиха, защото Азиатска банка вече има (една търговска банка в САЩ) и Азиатска банка за развитие има. Има и Световна банка (по кръщелно: МБРР). Сега се прави втора.