- Г-н Маричков, не сте записвали нови песни много отдавна. Как решихте да пуснете нов диск?
- Този албум записвам за своя сметка. Е, имам издател, но някой да ти плати като едно време, за да запишеш песни - няма такова нещо. Повечето хора, които издават днес, си плащат за това и се надяват, че като имат после участия на живо, ще си избият разходите. Те не се и продават в големи тиражи, защото хората ги крадат от интернет. Песните моментално се появяват в разни сайтове като Замунда и АренаБг, срещу които не знам защо не се прави нищо - уж под предлог, че не могат да открият кои стоят зад тях. Явно е изгодно да се търпят такива неща. И се оказва, че човек го прави, както пеехме в една песен на "Щурците" - "Мускетарски марш": "препускай тогава за чест и за слава".
От друга страна, съм много щастлив, защото стана хубав албум и се надявам, че все пак ще има добър тираж. Вече с "Фондацията" ангажирахме клуб "Сити стейдж", където на 27 декември ще изнесем концерт и ще представим албума.
- Някои от песните сте започнали да пишете още докато Пеци Гюзелев беше жив.
- Да, вярно е. Но вижте, аз имам над 100 неиздадени, незаписани песни, които така си седят...
- Имате и над 100 издадени.
- Сто песни не са толкова много за петдесет години кариера. Даже малко са за толкова дълго време, но пък от друга страна - от нито една моя песен не ме е срам и не я смятам за лоша.
Та, имам адски много неиздадени песни - на касетки, на флашки, на ноти. Някои без текстове даже, само съм си ги изпял. Когато подготвяхме 45-годишнината на "Щурците", имаше идея да запишем албум, даже бяхме измислили заглавие "45 години стигат - времето е ваше!" За съжаление не се осъществи, Пеци почина. Имах в този момент четири или пет готови песни, бях започнал да записвам едно-друго. Но много тежко преживях смъртта му. Беше ми толкова близък. Така тежко съм преживявал само смъртта на майка ми и баща ми.
Но като направихме "50 години Щурците" и видях публиката в зала "Армеец" - 15 000 души как пеят заедно с нас, тогава реших, че може би е добре да извадя тези песни и заедно с още няколко да ги запиша. За заглавието на албума се вдъхнових от Адел, която кръсти своите албуми "19" и "21" - защото на толкова беше, когато излязоха. Е, моят ще се казва "75"...
- Как успявате толкова години да запазите енергията си на сцената?
- Да чукам на дърво, Господ ми запази гласа и възможността да свиря, да пея и да пиша песни. Е, забелязвам разни симптоми - например по албума работя по-бавно от обикновено. Перфекционист съм и като чуя за пръв път нещо току-що записано - казвам си "хубаво", а после - "я пак да чуя", и този път нещо не ми харесва, правя го отново. А и човек, като има свое място, където да си пее и да си свири колкото си иска, без да плаща на час за студио, разполага с цялото си време.
- Това е хубавото на новите технологии, че всеки може да има студио, без чак толкова огромна инвестиция.
- Студиото е с модерно оборудване, лошото му е само, че е много малко - в него не могат да влязат да записват едновременно много музиканти. Да кажем, Венко Поромански като свири барабани, трябва да отидем и да ги запишем другаде. Но хубавото на "новите технологии" е, че ти веднага прехвърляш дигиталния запис и можеш да работиш с него навсякъде. Всичко се пренася на флашка или чрез интернет, лесно, удобно.
- Като стартирахте с "Фондацията", изпълнявахте само стари песни.
- Във "Фондацията" ние правим песните на групите, в които сме свирили или продължаваме да участваме, обаче в нови аранжименти. Ето сега има и нова песен - "Светлина" по текст на Дони. Изпълнихме я на концерта. Тя е от новия ми албум и вероятно ще влезе в репертоара на групата. Мислех си да не изпускаме инерцията и да направим един албум на "Фондацията" с нови песни, които да не бъдат само мои композиции, а и на останалите.
- С какви чувства гледате назад, към епохата "Щурците"?
- С носталгия. Скоро попаднах на една кръгла маса - аз по принцип избягвам такава прояви, но понякога бъркам, че отивам - та там имаше една дама, явно от БСП, и тя ме попита: "Добре де, толкова ли нямаше нещо хубаво в ония години?" И аз й казвам: "Абе, имаше нещо много хубаво... " - и тя ме гледа с почуда, а аз се смея - "бяхме млади".
Така си обяснявам носталгията у много хора към разни неща от миналото - били са на други години.
- Все пак сте били изкушен от политиката - бяхте депутат от ВНС заедно с още много други личности от областта на културата...
- Защото решихме да помагаме. Уж да станат по-бързо, по-добре нещата. А се оказа, че сме били въвлечени в сценарий, който не е точно по мой вкус. И се отказах. Но аз съм донякъде познавач на историята и като гледам назад и размишлявам - политическата класа у нас не само в годините на тоталитаризма, а и преди това, не е била особено на ниво. То са политически убийства, то са ежби, дребни махленски сметки. И едно време така са се плюли по гаден начин... Нека си спомним "Бай Ганьо".
- Явно такива са ни хоризонтите.
- Такава ни е съдбата на Балканите. Скоро ме попитаха пак за някой вестник - имаме ли шанс да станем Швейцария на Балканите. И аз се пошегувах - може да стане това, но само ако заживеят швейцарци у нас.
- Как намирате днес "вкусът на времето"?
- Тогава с "Щурците" пяхме "солен е вкусът на времето". Разбирате смисъла на алегорията. Сега бих казал, че има много вкусове на времето - за едни е солен, за други е сладък, за трети е незаслужено сладък, за четвърти е незаслужено горчив. Има разнообразие. И за добро, и за лошо. Сега са много модерни всякакви теории за световни конспирации. Знаете ли един таксиметров шофьор тези дни какво ми каза, докато ме возеше? "Тия кърлежи, дето ни хапят и получаваме лаймска болест, американците ни ги пускат от самолети дронове".
- Ами!
- Да, да и аз му викам: "И знаете ли, и друго ни пускат - специални омирисители на клозети, за да ни миришат лошо тоалетните". Той разбра май тогава, че е казал нещо прекалено, защото млъкна.
В новия албум имам една песен "Алчност и глупост". Ето какво мисля за това как се развива светът. Не конспирациите са ни виновни, а много алчност в дъното на много неща. И много глупост у тези, които са се хванали на номера на алчността, а понякога алчността и глупостта дори вървят като съдружници ръка за ръка. Да кажем стих:
"Алчността предлага световна конспирация,
глупостта спасява свойта малка нация".
Или:
"Всичко се развива на бързи обороти,
не станаха ли много полезните идиоти?"
- В група ли се чувствате по-добре като музикант?
- На сцената се чувствам добре, когато свиря на нещо, макар че и пея. С "Фондацията" имаме някои песни, където само пея, и между нас казано, не се чувствам много удобно. Предпочитам да имам китара в ръцете.
- Като че ли днес индивидуализмът превзе и музиката. Има повече изявени солови артисти, пък няма значими групи, както едно време.
- Когато създавахме "Фондацията", това си мислих - няма ли егото да ни изиграе някаква лоша шега. За щастие не се случи нищо подобно - всеки от нас се радва, че работи с добри музиканти. И това се усеща, ние станахме приятели. Няма никакъв сблъсък на егота.
- Все пак сте представители на различни поколения.
- Ами то по нищо не се усеща, имаме хубав климат помежду си. Единствено го усещам, като ходим на концерти из градовете и разни момиченца, млади почитателки, викат: "Дони, Дони! Славчо!", а пък към мен се обръщат с "г-н Маричков"... Утехата ми е, че и Иван вече стана "г-н Лечев"! (смее се).
