Като се зачетох в многото теории около все още загадъчната смърт на шефа на КАТ-

Казанлък Тодор Николов, си помислих, че тя може да си остане загадъчна. Особено ако човекът не е оставил писмо, в което да разясни дали сам си посяга и защо. 

А всъщност има една категория хора, които никакви анализи, дори предсмъртни писма, не могат да убедят в нищо. Те си имат мнение, както имаха мнение за трагедията с русенската журналистка. И си поддържат мнението разпалено. За журналистката например мнението беше, че са хванали едно просто момче, което да набедят лесно, а в действителност убийството е дело на тъмни сили с много пари и власт. За шефа на КАТ-Казанлък мнението пък на такива убедени хора е, че всичко е инсценировка. И че Николов никога не би си посегнал, а е убит. И се касае за прикриване на престъпление, нагласена ситуация.

Възможно ли е?

Сигурно, следователят Ботьо Ботев заяви пред медиите, че да, макар и малко вероятно. И че самоубийството е далече по-вероятна версия.

Само че не пиша този текст, за да провеждам разследване от разстояние. Би било наивно, самонадеяно. Не съм компетентен. Ако съм компетентен в нещо, то е в затвърдялото ми през годините убеждение, че лесната хорска възпалимост по различни криминални случаи е често обратно пропорционална на фактите. И не е нужно да се привеждат десетки примери, макар че бих могъл. Ще припомня един - майка с психични проблеми уби детето си и съчини версия как черна кола го отвлякла. Това събра нещо като народен бунт пред парламента преди вече двайсетина години - защо не ни пазите децата, къде гледа властта и т. н.

Всъщност човекът е извънредно сложна система и решението да сложи край на живота си най-често остава тайна като сбор от причини. Работата е там, че който е стигнал до решението да остави този свят по собствена воля, да тури сам точката, не винаги чувства нужда да проясни ситуацията пред оставащите тук. Хората, притежаващи огнестрелно оръжие, в момент на лична криза са изкушени и за жал - улеснени от лесния си достъп до него. Това ще ви го кажат и психолози, и психиатри. Имахме доста такива случаи както със служители на МВР, така и с военни. И понеже стана дума за психиатри, се сетих за една мисъл на психиатъра Зигмунд Фройд: "Накъдето и да се отправя, виждам, че преди мене там е имало поет." Пък понеже наскоро се занимавах с поета Йосиф Бродски, в един от трагичните му размисли за възможен самостоятелен изход от живота прочетох:

... И черный прожектор в полдень
мне заливает глазные впадины.
Силы из мышц у меня украдены.
Но не ищу себе перекладины:
совестно браться за труд Господень.

Впрочем, дело, должно быть, в трусости.
В страхе. В технической акта трудности.*

Чувствам, че предвид предстоящите празници темата ме избра някак не съвсем подходящо. Затова позволете да ви разкажа една авторекламна история. Тя е неприятна, но и ласкателна за вашия покорен слуга, и комична, надявам се - за читателя. Та случи се следното. Преди няколко дни отидох сутринта да си търся автомобила, не го открих. (В интерес на истината, той не беше съвсем правилно паркиран, затуй с по-голяма част от досадата натоварих себе си.) А понеже ми се е случвало и друг път, без излишно тюхкане отидох до наказателния паркинг. Там попитах вежливо: "Тука ли е, или са я паланджосали?" Оказа се тук, платих с въздишка на едното гише и се преместих на другото. И там струва пари. Там корпулентен униформен служител попита:

"Акт, или фишче?

Актът е по-зле, ама може да си богат..."
- Абе, богат... - махнах с ръка. 
- Що, от книжки не се ли богатее? - поинтересува се служителят. Това ме изненада, та се взрях в него.
Той обясни: - Ей, пълно е с вицове за тъпи полицаи. А за умни полицаи няма вицове. Ама и ние четем. Имам някъде една книжка аз из къщи...
Гледах го крайно зачуден. 
- Абе една книжка... Твоя книжка. За един военен ли, полицай ли... Дето бил на дежурство...
- Нямам такава книжка, не съм писал - смутолевих.
- Имаш-имаш! Бил на дежурство един, ама нещо... кахъри-махъри....И си гледал в пушката. В пушката си гледал човекът, бе... 
Напрегнах памет, нищо. Напрегнах пак. Изведнъж ми светна:
- "Господ е началник на караула"!
- А-ха! Така! Господ е началник на караула!

И аз се сетих:

Не може да Го няма и за миг!
Та всеки безнадзорен миг прилича
на изоставил поста си войник,
който в цевта на пушката наднича.

Коварен е притихналият свят!
И неведнъж той Господа е слисвал
като пиян, обезумял солдат,
който крещи в нощта, че няма смисъл.

Да ме прости Господ за автоцитата, но авто е и част от съставната дума "автомобил". Вероятно минах с по-ниска глоба - зарад изкуството. А може би - не. Но имало, значи, смисъл. 

Важно е друго. Живеем в свят, пълен с повече трагика, отколкото с хумор. Тези, които си отиват, и тези, които остават - журналисти, монтьори, лекари, писатели, полицаи, психолози, министри, гробари, учители - сме само частици от цялото, части от цялата сложност на битието. То е общо за всички. Дано не забравяме тази цялост в мигове на изпитания. И дано идващите празници ни направят по-толерантни и спокойни. За да се отнасяме един към друг, а и към новините с повече трезвост.

Трезвост, казвам, особено в преносния смисъл на думата.  
----

* И черен прожектор по пладне / ми залива очните дупки. / Силите на мускулите ми са откраднати./ Ала не си търся греда:/ съвестно ми е да се хващам с Божия работа./ Всъщност може би причината е в страхливостта. / В страха. В техническата трудност на акта. (Прев. от руски)