Популисткият капак, върху който седи Бойко Борисов, е на път да излети в околоземна орбита. Управлението “Борисов 3”, създадено преди две години и половина, разчиташе на овладяването на низките политически страсти за мирни политически цели. Като управленска иновация беше изобретен обединен “патриотичен” парогенератор, в който започнаха да се хвърлят всякакви първични обществени емоции с цел повдигане градуса на народното доверие в едни вече доста поизносени ГЕРБ. “Патриотичните” партньори в това управление бяха идеологическият му живец - и димната завеса, зад която скритото сътрудничество между ГЕРБ и ДПС да си продължава необезпокоявано.

Под капака

В момента този инженерен триумф е заплашен от експлозия поради натрупването на два вида физически и символни напрежения. Първо, уж скритото сътрудничество между ГЕРБ и ДПС започна да става все по-видимо и да се материализира в стотици милиони левове към фирмите на ДПС. И тъй като милионите имат нужда от главен прокурор, който да ги пази, това обяснява и сюжета около номинацията на Иван Гешев. И не на последно място, на европейските избори гласоподаватели на ДПС неочаквано започнаха масово да гласуват за ВМРО на някои места, което според злите езици също издава тайния сценарий.

Този текст е обаче за другото напрежение: генерирането на политическа пара от низки обществени емоции като инструмент за поддържане на общественото доверие в управлението. Борисов и ГЕРБ сигурно са смятали, че едно умерено количество подобна популистка пара ще е полезно за тях. Може би дори са се надявали, че като закачат “патриотичния” котел към управлението, ще успеят да цивилизоват и нормализират Сидеров, Каракачанов и сие. Да овладеят низките страсти.

В предаването “Референдум” обаче едно спомагателно капаче на парогенератора изхвърча и нанесе доста поражения не само в студиото на БНТ, но и по фасадата на управленския формат. Низките страсти, които трябваше да са в котелното, минаха през Сидеровата свирка и разнесоха зловонието си в национален ефир. Всички (с право) заклеймиха свирката (Сидеров), че е изпуснала низките страсти. Някои дори мъдро заключиха, че изпускането е контролирано и свирката е задействана напълно съзнателно с цел да се повиши броят на гласовете за поошмулената „Атака".

Истинският проблем обаче е, че низките страсти вече толкова са се нагнетили в “патриотичния” парогенератор на “Борисов 3”, че неминуемо ще започнат да излизат и от други отверстия. Това всъщност вече се случва, макар че пискливите звуци на Сидеров позаглушиха другите тонове. Ето няколко примера.

Каракачанов и БХК

Докато обществеността се тюхкаше заради скандала в БНТ, Каракачанов изпусна по Би Ти Ви не по-малко скандално съдържание по отношение на Хелзинкския комитет. Според вицепремиера на държава - членка на ЕС, неправителствената правозащитна организация е “антибългарска”, защото фокусира дейността си върху уязвими малцинства.

Посланието тук е ясно и цели да мобилизира една от най-низките страсти в демокрацията, според която мнозинството може да прави каквото си поиска. Или както беше казал друг раздухвач на тази страст: ако мнозинството иска, всички ще тръгнем със зелени гащи. Да, с всяко изказване на Каракачанов гащите на българските граждани прогресивно позеленяват.

Гейовете

Скандалът в БНТ е на път да консолидира впечатляващо публично лицемерие. От една страна, обществото е скандализирано, когато Сидеров нарича Джамбазки "гей” в национален ефир. В същото време обаче само малцина се скандализират, когато Каракачанов, Сидеров, Джамбазки, а покрай тях от време на време и Нинова, громят "Гейропа”, "еврогейовете”, Истанбулската конвенция, "джендърите” и прочие “заплахи” за “народните ценности”.

Защитниците на "българската кръв"

Член на ВСС произнесе реч, чийто смисъл беше, че пролелите “българска кръв” не заслужават милост. Подобна реч можем да очакваме в племенния съвет на някой нецивилизован народ или в романите на Карл Май. При нас обаче бойният вик на команчите от котелното изби направо във върховния магистратски съвет.

Законодателните усилия на Данаил Кирилов

Правосъдният министър намери законодателната цака на популисткия Zeitgeist (на български “хава” или “дух на времето”). Когато се стигне до някакво обсъждано в медиите престъпление, Кирилов веднага внася поправка за увеличаване на наказанието или намаляване на възможностите за по-малко наказание. Става сексуално престъпление на село - веднага се променя законът, за да не може да има бързо производство по такива казуси. Публично известна фигура е освободена предсрочно от затвора - Кирилов веднага прави опит да промени закона, така че това да става по-трудно. Същевременно никой не си прави труда да види системните измерения на проблемите: има ли нарастване на определен тип престъпления, наистина ли са ниски присъдите по тях, как се справят другите страни с подобни въпроси и т.н.

Едно време екзекуциите са били извършвани по площадите, като целта е била низките страсти на населението да бъдат използвани за трупане на популярност. Кириловата стратегия е малко по-рафиниран вариант на същото: гладът за възмездие трябва да се засища тук и сега. Моментално. Впоследствие, разбира се, се оказва, че законодателните намерения са глупави, необосновани и ще направят беля. Тогава в най-добрия случай въпросът се отлага за след изборите. Но отлагането не винаги е възможно.

Асиметрията наши - чужди

Популистката хава изисква възмездие - и то възмездие към другите, а не спрямо нашите. Ако ром или австралиец извърши престъпление - никаква милост. Ако етнически българин убие ром - нещата вече стоят по друг начин. В този случай низките страсти настояват за условна присъда и разширяване на “неизбежната отбрана”. Племенният съвет се събира да заседава, а шаманът предлага “стратегия за циганите”.

Експлозията

Бойко Борисов се чувства все по-некомфортно върху популисткия капак на котела от низки страсти, за чието конструиране сам помогна - и с ум, и с политически ресурс. По отношение на Хелзинкския комитет премиерът направи опит да позапуши поддалото отверстие. Но голяма грешка правят тези, които смятат, че низките страсти могат да се контролират чрез кооптиране, прекупуване и приобщаване на отверстия, през които тези страсти да излизат.

Защото ако нагнетяването на подобни низки страсти продължи, експлозията е неизбежна. И въпросът няма да е само за политическата участ на Борисов, а за българската демокрация като цяло.