Quantcast
Последните ловци на български канибали | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Последните ловци на български канибали

И в медиите, и в политиката, и в правото - фактите трябва да са преди всичко. Но в нашата ченгеджийска страна приоритет имат спекулациите
14 810
 БГНЕС
Вътрешният министър Бойко Рашков хвърли много обвинения, но засега доказателствата са оскъдни.

Имам неприятното усещане, че току-що сме се измъкнали от някаква ръждясала машина на времето и, о, ужас - върнали сме се в края на миналия век. Жан Виденов е готов да управлява, Петър Стоянов го канят за президент, Румен Петков пак е с БСП, синият дух на Иван Костов се е върнал, въпреки че тялото на СДС го няма, Ренета Инджова коментира, Яне Янев разкрива... Всички пак са тук, без геройски загиналите за демокрацията на България.

Преживяваме някаква безпрецедентна реставрация на образи, но това не е чак толкова важно. По-интересно е, че преживяваме и

 

тъпо повторение на политическото словоблудство

 

от последните години на миналия век - говорене, което причинява болезнени рани на целия обществен дебат.

Спомняте ли си как през април се радвахме, че парламентарният живот най-накрая се е върнал? Че има дебат в пленарната зала, че най-после депутатите спорят. Правилно се радвахме, това беше прекрасно. През последните 12 години безвремие еднокнижниците принизиха обществения дебат до тъпи дитирамби за някакви фантасмагорични успехи, мултиплицирани през тонколоните на телевизорите. Излиза Борисов от джипката и научнопопулярно обяснява пред ширналия се път, от който са спестени поне няколко сантиметра асфалт, че такъв юнак като него няма нийде по света. Този филм свърши - Борисов падна и сега споделя мъките си само пред млади гербери.

Парламентарният дебат се върна, само дето и ние се върнахме във времената от края на миналия век, в които всички крещяха с пяна на устата,

 

празнословци се замеряха с лъжи и полуистини,

 

лепяха се етикети, лансираха се спорни или чисто популистки тези, невчесани хора говореха с партиен апломб абсолютни глупости. Общественият дебат се върна, но той отново бе сведен до напрегнат разговор с продавачка на Женския пазар. Не това бе целта на занятието. Ние сме наясно, че от такъв дебат полза няма - преди 20-30 години това говорене допринесе за опростачването на нацията, до чалганизацията на политиката. Някои твърдят, че това е цената, която плащаме за справедливостта, която чакаме. Години наред ние очакваме някой крадльо от държавната трапеза да бъде пратен с придружаващите го папки с доказателства пред съда, а оттам - поетапно в затвора. Това обаче не се случва и затова не бива да се учудваме, че помията се е разплискала навсякъде. Че никой не е чист като сълзата на комсомолка.

 

Че няма как това да избие и да не изпръска всичко

 

Тук обаче има важно уточнение, с което би трябвало да се съобразим, ако наистина се смятаме за демократи. Обвиненията са едно, фактите и доказателствата - съвсем друго. Засега получаваме непроверено инфо от типа: “Една жена ми каза”. В момента все още фактите не са свещени, законът не е над всичко, истината е изпрана, подсушена и изгладена. Така ще е, докато хората, на които сме делегирали задачи да оправят държавата, тичат по студиата веднага след като някой им е казал снощи нещо: “Днес получих тази информация...", "Той казал на човека: ”Имаш жена и деца, които няма да разберат дали не ядат твоето месо"... Това не е сериозно. Така тече драмата "Бойко срещу Бойко", при която Бойко Рашков, да го наречем Бойко Втори, се явява в качеството си на ловец на канибали. Тази история така прилича на "Костов уби Пепи" и "Бебето от фризера", че няма повече накъде. След студиата започват едни дълги и тегави догадки кой, какво, кога и защо. Това е нелепо. Обвинения без ясни доказателства не се различават кой знае колко от това да те арестуват, да ти кажат: "Ти си абсолютен престъпник", да те метнат в ареста, а след година-две да те пуснат тихо без присъда. 

От толкова много записи на Бойко Борисов, които изтекоха през годините, ние вече прекрасно знаем как говори той и колко му е акълът. Да му извадите още един запис, докато в същото време под сурдинка разправяте как са подслушвани 32, 43 или 82 опозиционни политици, не е особена умна идея. Ако има изобщо такъв. Тук трябват по-солидни доказателства, които най-после да дадат резултат.

Всъщност битката не е "Бойко срещу Бойко", защото Борисов участва в тази битка с аватара си Иван Гешев, който в момента се явява последният бастион на герберите. Гешев се покри за известно време след изборите, но сега се хвърли в битката така, както само той може. В случая акцията е в кабинетите на служителите, които участват в проверката за злоупотреба със специални разузнавателни средства. По същия начин "първият каскет" на републиката нахлу в президентството преди време. Това беше и поводът за големите протести миналата година. Акцията в МВР стана повод за призиви за нови протести тази година.

Бойко Рашков също не участва в тази битка в лично качество - той представлява всички онези, които искат да "изчегъртат" ГЕРБ.  

Битката "Рашков срещу Гешев" е изнесена изцяло на полето на ченгеджийницата, тя е напълно нерегламентирана, задкулисна, с удари под кръста. Но всички сме наясно, че точно тя може да реши много въпроси. В тази държава явно така стоят нещата - зарежете доказателствата, важното е скандали да има. Гледайте битката срещу канибали. 

А през последните три седмици скандали не липсват - страната се разтресе, също като в ранните демократични години.

 

Скандали има, полза - няма

 

Имаме скандал за милиард в ББР, която хем е облажила някакви големи фирми, хем всичко й е наред. Имаме скандал с подслушвания, които още не е ясно нито кой е наредил, нито какво съдържат. Имаме данъчни, които не събират данъци, щото “схемите” са много сложни за тях. Пак имаме скандал с АПИ, която харчи милиарди за пътища, които потъват, надиплят се като “На хубавия син Дунав”, щото асфалтът бил малко, а носещият слой бил некачествен и тем подобни. Т.е. нищо ново. През годините също имахме скандали с банки, “бръмбари” в стените (даже и в тоалетните), с нагли монополистите, със златни, но пък калпави пътища... Общото е едно - но и тогава, и сега,

 

гръмките думи засенчваха доказателствата

Нито служебната власт представя сериозни факти, нито прокуратурата се е размърдала за търси доказателства.

Наскоро четох разказа на поредния бизнесмен, мачкан през годините от хора на ГЕРБ. “Освен да разкажа, какво друго да направя? Това няма как да се филмира, защото рекет не се прави пред камери и микрофони”, казва той. Бизнесменът бе гневен, че всички знаят истината за ГЕРБ, но никой не ги тика в затвора, а се търсят доказателства, които ги няма.... Не е прав - доказателства винаги има, а ако дори и за секунда си помислим, че може да хвърлим в затвора човек, за когото само подозираме, че е гад - по-добре да зарежем окончателно тази демокрация. 

А какво пък толкова ще стане, като съберем факти? Прокуратурата ще се разтича ли? С тоя главен прокурор?! Самият Рашков казва: "Имаме много данни, но има ли смисъл...." Всъщност само в това има смисъл - ще видите, че пред фактите всичко бледнее - и парите, и верността, и партийната любов. 

 

Ключови думи:

Рашков, Борисов, скандали

Още

ГЕРБ ревна в Брюксел като дете, преди да го набие майка му
Следващите са Борисов и Гешев

03.06.2021

83454
Егати държавата, щом това е елитът!

30.05.2021

28639