- Адвокат Екимджиев, след като на 22 февруари влязоха в сила промените в Закона за хазарта, с които на частните фирми беше забранено да се занимават с лотарии, останаха хора с печеливши билети, които не са си получили печалбите. На загуба се оказаха и разпространителите на билетчета, както и акционерите на хазартните фирми. Каква е законовата им защита?

- Ако визирате възможност за защита пред националните съдилища по българския закон - нямат. Но има възможност от гледна точка на международните правни стандарти и на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на ЕС в Люксембург. С акционерите в търговските дружества, организиращи хазартна дейност, ситуацията е най-ясна. Преди няколко години Унгария предприе подобни мерки. По този повод е решението на Съда на ЕС по дело С-98/14 от 11 юни 2015 г., което се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото "Векони срещу Унгария" от 13 януари 2015 г. (то е свързано с установяването на държавен монопол върху търговията с тютюн, както у нас беше национализиран хазартният бизнес). Съдът в Люксембург е разгледал правния статут и последиците за акционерите в дружествата, на които са отнети лицензите и чиято хазартна дейност е прекратена, както и в България, внезапно, без предизвестие.

В тези казуси и Съдът на ЕС, и ЕСПЧ приемат, че тази внезапна промяна, без преходен период и правила за обезщетение за направените инвестиции, без възможност тези дружества да преуредят своя бизнес, е недопустима намеса в правото на собственост и в свободата на предоставяне на услуги. На базата на правните стандарти от тези две дела по аналогия може да се търси принципно сходство по дела за защита и на другите две категории засегнати. Това са разпространителите на билетчетата, които години наред са инвестирали значителни средства за търговията с тях, а без предупреждение те станаха непотребни и непродаваеми, и печелившите. Тото милионерите са незначителна част. Има стотици хора, които са изгорели с по 20-30-50-100 лв. Те най-вероятно няма да предприемат нищо. Моята теза е, че участниците в такива игри, които стриктно и добросъвестно са спазвали установения от държавата регламент, е логично да имат очакване, ако държавата реши да променя нещо в сектора, да се погрижи за вече възникналите правоотношения от техните печалби. В един от вариантите за законопроекта беше предвидено създаването на специален фонд за изплащане на печалбите до влизането на закона в сила. По неясни причини, според мен чисто лобистки, този текст отпадна. Сега там има една нищо незначеща формулировка, че печалбите "се изплащат съгласно утвърдените игрални условия и правила за съответната игра". Но това е редът, който предвиждаше печалбите да се изплащат именно от хазартната дейност, която вече е преустановена. Тоест законът не дава никаква яснота, камо ли гаранция, че спечелилите имат основание да ги претендират от дружествата, които ги организираха.

- Тези дружества вече тръгват и към несъстоятелност...

- Това е третият аргумент. Вторият е, че е много вероятно те да се позоват на форсмажор. Защото това, че държавата не им даде никакво предупреждение и преходен период за пренастройка на бизнеса, може да се приравни на непреодолима сила. Напълно логично е дружествата да твърдят форсмажор, а той изключва отговорността за неизпълнение на поети договорни задължения - в случая за заплащане на печалбите.

И на трето място - вече някои от хазартните дружества поискаха производство за несъстоятелност заради промяната в закона. Остава една теоретична възможност за спечелилите да се наредят на опашката на кредиторите. И подобно на вложителите в КТБ да чакат години наред да видят дали случайно нещо ще остане от разпределението на имуществото на тези дружества. А тези дружества нямат друго съществено имущество. Те са създавани точно за тази дейност и се издържаха и печелеха от нея. Много малко вероятно е да останат активи, от които да се изплатят спечелилите лотарийни билети. Така че единственият според мен шанс е да се опита принципите, приложени от европейските съдилища спрямо акционерите, да бъдат приложени и спрямо разпространителите и хората с печеливши билети. Казвам "шанс", защото ситуацията е несигурна, хазартна, като си говорим за хазарт.

- Страсбург може ли да присъди на печелившите цялата сума от билетчетата им?

- Ако се докаже, че това е нарушение на правото на собственост и това е претърпяната вреда, която не може да бъде възстановена по друг начин, би могло да се стигне до такова решение. Но има много въпросителни. Като дали все пак не трябва да се изчерпи някакъв вътрешноправен ред, като нареждане в опашката на кредиторите. Но ако това се направи, има риск Страсбург да приеме, че е изпуснат 6-месечният срок за жалба от влизането на закона в сила. Оптималната стратегия за тези, които могат да си я позволят финансово, е да предявят искове в България и в същото време да си подадат и жалба до Страсбург. И ако прогнозата ми, че тук нищо добро няма да се случи, се окаже вярна, това ще бъде много силен аргумент за успех в Страсбург. 

- Решението на СЕС по делото на Унгария не може ли да се ползва по дела тук за търсене на обезщетение?

- Хипотетично биха могли да бъдат заведени и по новия член 2в от Закона за отговорността на държавата - за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС. Но това важи само за акционерите на търговските дружества. Защото там стандартът е пряко относим за тях. И в по-малка степен за разпространителите. Но не може да се ползва от печелившите.

- Може ли да се направи прогноза колко би струвало на данъкоплатците, ако такива дела тръгнат и бъдат спечелени?

- Бяха публикувани спечелените суми от лотарийните билети. За мен по-интересни са казусите на акционерите, защото техните загуби са огромни. Не са за подценяване и загубите на търговците. Става въпрос за лесно доказуеми, измерими имуществени вреди. Тоест, ако тези дела тръгнат добре пред европейските съдилища, не виждам проблем за присъждане на загубите в пълен размер. Тук не говорим за имагинерни пропуснати ползи.

Добър беше ходът да се създаде фонд от хазартните дружества. Можеше да се намери балансиран вариант, например да се покрие 50-70% от печалбата. Но явно в услуга на хазартните дружества този текст беше премахнат. При нас никога нещата не се правят разумно и балансирано. Действа се като с брадва. И накрая всички плащаме.

- И то вероятно доста скъпо.

- Най-скъпото е загубата на доверие в държавността. Как хората с печелившите билети да вярват на държавата и нейните институции, когато тя ги мами. Виждаме, че живеем в един абсурден свят. Стигнали сме до хипотезата, в която самата ни държава за пореден път действа андрешковски, недалновидно, по един примитивен начин, и взема лесни решения, които не винаги са най-добрите.

- Ако се намери кой да атакува пред Конституционния съд промените в закона, те биха ли паднали?

- Ако имахме КС, би трябвало да паднат много лесно заради тълкуването, което е дадено в сходна ситуация на правото на ЕС. Това е имплицитно нарушение на правото на собственост, което е гарантирано и от българската конституция. Но там имат странни разбирания за върховенство на българската конституция над европейското право. Схоластични, провинциални разбирания, които ме правят силно скептичен. Да не говорим за зависимостите на някои от членовете на КС от властта, които не ми дават основание да вярвам, че биха взели обективно решение.