Правото да ходиш на море право ли е? | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Правото да ходиш на море право ли е?

Ние живеем в свят на права, доволни сме от това и ежедневно се възползваме. Даже сме обявили, че по-важните права са „естествени“
3176

Коректността, не политическата, а най-обикновената коректност, ме задължава още в началото да кажа, че няма да стане дума за море, така че, който се е настроил, да се отказва още сега. Морето беше само повод, и то не самото море, а превръщането му в главна тема през летните месеци. Темата е важна, защото изхожда от непоклатимата вяра, че през лятото хората имат право да ходят на море, и оттук насетне следва да се проучи до каква степен това право е упражнено, опитал ли се е някой да им го отнеме, бил ли е опорочен процесът на упражняването му от алчни кръчмари и престъпни концесионери на плажове с дебели златни ланци и тъй нататък.

Ние живеем в свят на права, доволни сме от това и ежедневно се възползваме. Даже сме обявили, че по-важните права са „естествени“, тоест не са измислени от нас, ами са се самозародили и произтичат от природата ни. Като пример се сочи способността на човека да различава справедливо от несправедливо, макар според мен това да е просто способност, а не „право“.

Списъкът на „естествените“ права непрекъснато се допълва. Сред най-новите естествени права са правото на информация, правото на достоен жизнен минимум, правото на здравословна природна среда и т.н. Наистина, чудесно е да са ни осигурени всички тези неща, но ако бяха „естествени“, защо възникват чак сега? Не трябваше ли да се развият по еволюционен път?

С увеличаването на правата се увеличава и нуждата от тяхната защита. Така възникват правозащитните организации. Техният предмет на дейност е да защитават и когато няма нужда от защита, те я създават. Как става това? Ето как. Взимаш един млад, наивен, но енергичен и с високо самочувствие човек и му обясняваш как той има права, за които нито е чувал досега, нито е изпитал някаква нужда от тях. След като затвърдиш у него съзнанието за тези негови „естествени“ права, казваш, че някой иска да му ги отнеме, и го пращаш да протестира. В това време ти като правозащитна организация започваш да го защитаваш, за което е предвидено и съответното финансиране.

 

Какво значи да имаш право на нещо?

 

Има два подхода към тълкуването на този въпрос. Според първия да имаш право на нещо означава да не ти е забранено да го правиш, притежаваш или постигаш – можеш да опиташ, да успееш или да не успееш. Важното е, че не е забранено, имаш право, което е обратното да нямаш право, тоест да е забранено. Например: имам право да стана богат. Но никой не ми го дължи.

Според втория подход обаче да имаш право на нещо означава, че то задължително трябва да ти бъде доставено и ако не бъде, счита се, че срещу теб е извършено покушение. Ето върху това схващане се гради и светоусещането на съвременния човек. И в това светоусещане има нещо трагично, защото масово се бъркат понятията „естествено право“ и „естествени права“. Естественото право е обективната справедливост, която познаваме чрез съвестта си, то е естественият закон, който произтича от логиката (логоса) на Сътворението. От своя страна естествените права са придобивки, които в един момент можем да си позволим, но в друг – не. Чудесно е, когато можем, всички искаме да можем непрекъснато, но това невинаги зависи от нашите желания и капризи.

Да вземем най-естественото от всички естествени права – правото на живот.

Когато приемеш, че животът е твое право, а не привилегия, губиш нуждата да бъдеш благодарен.

 

Загубата на благодарността е катастрофална

 

Без благодарност хората са самомнителни и горди, зли един към друг или в най-добрия случай напълно безразлични; там, където би трябвало да се роди съчувствие, вирее само досада.

Мнозина са убедени, че философията е отвлечено занимание за безделници и че всеки може да има какъвто си пожелае мироглед, без това да се отрази на неговия живот и на живота на обществото. Не е така. Ето например за появата на живота има два възгледа. Според първия той се е получил вследствие от някакъв стремеж на вечно съществуващата материя към усложняване (по принцип неприсъщ за нея тя по-скоро се стреми към опростяване, което, грубо казано, наричаме „ентропия“), стремеж, довел до способността на органичните молекули да реагират избирателно на заобикалящата ги среда – феномен, който учените ще нарекат „живот“. После този живот, намирайки се в непрекъсната и жестока конкуренция сам със себе си, започва да изобретява все по-хитроумни начини на избирателна реакция към окръжаващата среда, най-сложният от които учените ще нарекат „разум“. Първата приета за жива молекула и човекът не се различават качествено, а само количествено – и двете са самоорганизирала се по неведоми причини материя, която се грижи единствено за своето оцеляване и размножаване и кой знае защо от време на време композира симфонии.

Според втория възглед светът има начало и край и е приведен от небитие в битие по силата на разумен промисъл. Иначе казано, светът е резултат от осъзнат и целенасочен творчески акт. Такъв е и животът във всичките си взаимносвързани форми, такъв е и човекът със своя приказен ум. Нещо повече, човекът е живата връзка между Твореца и творението, което го поставя в една твърде особена роля. От тази гледна точка животът не е право, а е дар, към който човекът трябва да се отнася с благодарност и отговорност.

Очевидно разликата между двата възгледа е фундаментална и има решаващо значение кой от тях човекът и човечеството ще приемат за свой мироглед. Има значение най-малкото заради това, че участва в отговора на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. „Какъв е смисълът на живота?“ може да бъде както най-трудният, така и най-лесният въпрос. Според втория възглед смисълът на живота може да се изрази с думите на св. Василий Велики: „Човекът е твар, получила повелята да стане бог“. Точка. Според първия възглед извън оцеляването и размножаването започваме да търсим смисъл в това да изразим себе си, да оставим след нас „един по-добър свят“, да воюваме за правото да бъдем такива, каквито сме, да живеем за мига и т.н., и т.н. Без обаче досега някой да е стигнал до общоприемлива дефиниция.

 

Защо разсъждаваме отново и отново за тези неща?

 

Защото те имат строго практическо приложение. Всички ние, бистрещите политиката и обществените отношения, международното положение и държавата, възмущаващи се от простотията и лошотията на другите, протестиращи за високи идеали, всички ние го правим от позицията на някакъв свой мироглед. И понеже невинаги сме наясно с мирогледа си, често се лутаме, дразним се и се изнервяме.

Ако имах студенти и ако тази статия беше лекция, щях да им дам домашно. Да вземат първото събитие в първия новинарски сайт, който им попадне, и да го коментират: веднъж като хора, които гледат на себе си като на еволюционно усъвършенствани бозайници, веднъж като такива, които се приемат за творения; веднъж като същества, чийто живот и щастие им се полагат по подразбиране, веднъж като същества, които ги приемат като дар и са благодарни за тях. Веднъж като такива, които се чувстват по-велики от събитията и личностите, които разглеждат, веднъж като такива, които се чувстват по-малки от тях.

Ако приемем, че нещата, които притежаваме, които сме постигнали и на които се радваме, не са нещо неотменимо, дадено ни, за да го приемем с досада, а чудо, което ни се е случило до голяма степен незаслужено и за което трябва да сме благодарни, тогава по съвсем друг начин ще гледаме на новините за протестите на майките, за глада на Босия, за козите на баба Дора, за Истанбулската конвенция, за Путин и за Тръмп, за лявото и дясното, за депутатите и министрите и тъй нататък, и тъй нататък...

У всеки човек и във всяко събитие може да се намери и добро, и лошо, и то едновременно във всеки момент. Остава да изберем за кое да говорим. Обикновено избираме да говорим за лошото, защото е по-пикантно, а пък доброто е скучно. За да кажеш на хората нещо смислено, трябва да ги примамиш със скандал, да очерниш някого, дори самия себе си, за да им стане интересно. Защото те имат естествено право на информация. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Има 24 коментара

Влез или се регистрирай за да коментираш

Μολών λαβέ

Сула...става все по-добър.👍

Нека флуудването да започне сега.

Памфуций
снимка на Памфуций

Сула...става все по-добър

Напротив. Сула не е чувал за позитивната теория на правата , а изводът,

Първата приета за жива молекула и човекът не се различават качествено, а само количествено

е напълно откачен.

bobongo
снимка на bobongo

У всеки човек и във всяко събитие може да се намери и добро, и лошо, и то едновременно във всеки момент. 

Безспорно и в човека Брайвик, и в "предизвиканото" от него "събитие", има и добро, и лошо.

Интересно ми е правото да пишеш глупости естествено ли е или требва да си благодарен за него?

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Разочароващо. Интригуващо начало, обещаващо нещо, пък после - нищо.

Сгугню
снимка на Сгугню

Безспорно и в човека Брайвик, и в "предизвиканото" от него "събитие", има и добро, и лошо.

Е, това е ако се абсолютизира казаното от Сула, но пък той така го е и написал.

Иначе, извън това изречение, статията ми хареса - твърденията за благодарността и чудото имат много рационално зърно.

bobongo
снимка на bobongo

Наистина, чудесно е да са ни осигурени всички тези неща, но ако бяхаестествени“, защо възникват чак сега? Не трябваше ли да се развият по еволюционен път?

Дори в качеството си на виден креационист съм смутен от мислата авторова. Това, че, да речем, се появяват чак сега, с какво противоречи на развитието им по еволюционен път?

Не ми беше известно, че според еволюционизма сме в постеволюционен свят.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

След първата част на статията:

 

След всяко крупно безчинство и грабеж до голо следва какво? Фашизъм.

След Първата световна, примерно.

Тук и СЕГА, без война, безчинстват смело и смахнато. И подготвят фашизъм за дисциплиниране на масите.

Сула участва на доброволни начала, което също не е прецедент.

Ганди
снимка на Ганди
Палец нагоре.
protor

Дава умни въпроси и тъпи отговори.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

👍

Чудесно се е сетил Сула да съпостави двата мирогледа, за да изтъкне как те определят отношението към злобата на деня. И чудесна е тази му находка:

И понеже невинаги сме наясно с мирогледа си, често се лутаме,

дразним се и се изнервяме.

 

 Обаче Сула изобщо не изглежда да е раздразнен ил изнервен. Благодушен ком тужур.

А се е залутал, чини ми се. Защото ако имаме живота и разума за дар и чудо, не можем да останем равнодушни пред съдбата на тия по-малките: бедстващите, изпадналите в нужда, болящите.

 

То само думата е `правá`. Те не се борят за права, те просят милост. Това е молитва. Първо пред Твореца, после и към децата Му, към хората, които ходят под Него. Тия са свободни да се вслушат, или да донесат от девет реки вода, за да се изСулят. (Като мокра връв.)

 

Па иначе хората намират за хептен нормално да благодарят, когато им се поиска милостиня. Така е по християнски, божем. А за мюсюлманите това е абсолют. И е далеч не последната причина за разпространението на исляма.

 

 

хикса
снимка на хикса

Палец нагоре.

fraxinus

Добър зет - със сигурност!

Penchobre

Сула 👍

 

У всеки човек и във всяко събитие може да се намери и добро, и лошо, и то едновременно във всеки момент.

 

Ето, окрилен от г-н Сула, помислих за г-н Цветанов и след дълго мислене намерих: - Сигурно е добър баща! 🐾

wreckage
снимка на wreckage

Според втория възглед светът има начало и край и е приведен от небитие в битие по силата на разумен промисъл. Иначе казано, светът е резултат от осъзнат и целенасочен творчески акт.

Съществуването на Сула опровергава тая хипотеза.

Bradatko
снимка на Bradatko

Правото да ходиш на море право ли е?

 

Да.

Ако искаш.

И тук задължения от никоя страна не могат да се искат и търсят.

В см. като имам това право дали някой ми е длъжен да ми го осигури, или ако го имам осигурено, дали съм длъжен да го ползвам.

И в двата случая отговорът е НЕ.

 

Въпросът, обаче, е дали ходенето на море изобщо може да се постави в категория "права".

За мен това си е обикновена възможност, докато някой мъдрец не реши да я вкара в някакви правни рамки...

Hateras
снимка на Hateras

вечно съществуващата материя към усложняване 

Вечно съществуващата? Съмнително, Сула, поне към момента

по принцип неприсъщ за нея тя по-скоро се стреми към опростяване, което, грубо казано, наричаме „ентропия“

Бе, господа и другари уманитари, що не отделите малко време, па да го прочетете тоя пусти Втори закон? И да спрете да пишете идиотщини.

Първата приета за жива молекула

Няма такава молекула. Факт.

Според втория възглед светът има начало и край

А според първия светът има начало, а за края не е ясно.

 

Като теглим чертата, поредния опит на полуграмотен фанатик да обори, или поне осмее, виждания и принципи, които хем неразбира, хем сякаш противоречат на фанатичните му догми.

Калпава работа

 

и една картинка:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Flying_Spaghetti_M...

дундуль
снимка на дундуль

👌

Винету Вождов

обективната справедливост не съществува. Да не говорим пък за логиката на Сътворението и съвестта (продукт на променливи във времето морално етични норми).

 

Колкото за смисъла на живота, такъв няма ако изключим оцеляването на вида. Бил той човек или руснак.

 

Ако приемем, че нещата, които притежаваме, които сме постигнали и на които се радваме, не са нещо неотменимо, дадено ни, за да го приемем с досада, а чудо, което ни се е случило до голяма степен незаслужено

 

Ако лишим човек от егото ще създадем същество без желание за конкуренция/победа/ и обричаме вида човек на самоизчезване.  

 

 

 някакъв стремеж на вечно съществуващата материя към усложняване

Точно обратното е. Всичко в познатата вселена се стреми към минаване на разпределено и равномерно енергийно ниво (а.к.а. ентропия). Включително и животът. Авторът може би трябва да прочете вторият закон на термодинамиката.

 

 

В допълнение, съществува хипотеза, че материя подложена достатъчно дълго време на енергийни пикове ще се самоорганизира за по ефективно преразпределение на енергията (а.к.а. живот) което пък означава, на прост език казано, че вселената е пълна с живот имайки предвид огромното количество звезди (секстилион+). Доколкото си спомням, съществуват отделни експерименти доказващи тази хипотеза. Дали е вярно или не, не смея да твърдя категорично. 

 

:) и забравих заключението... всичко е физика и математика. Вкл и т.нар. наука философия.

заместващ

Правото да ходиш прав.

Памфуций
снимка на Памфуций

Имам чувството, че есетата на Сула са израз на несръчните му опити да организира своите противоречиви мисли. В предишно есе говори, че "Православието е твърде небесно", за да ни групира заено с Русия, а "САЩ са полицейска държава". та затова да се държим за ЕС именно заради правата демокрацията. СЕГА търси връзка между Бог и чисто човешката представа за права.

wreckage
снимка на wreckage

Сула треа да разучи теорията и практиката на клерикалния ултраконсерватизъм ф Испания од Примо де Ривера до Франко.

apopov

Познатата картинка: религиозен наглец, никога нямал нищо общо с физиката и биологията, ни обяснява какъв е правилния мироглед и изстрелва псевдоаргументация от тези области, все едно че е написал докторат по всяка една от тях.

 

За подобни безмислени бръщолевения и за авторите им Ноам Чомски казва - they merit little attention.

 

Всеки има право да вярва в какъвто булшит си поиска - ако ще да е Твореца, Джийзъс, Спагетеното чудовище и т.н., стига да не натоварва останалите с този булшит.

Mavrodinov

Да ходим на море не е право, а трябва да е ЗАДЪЛЖЕНИЕ!

аменеменема

Ако лишим човек от егото ще създадем същество без желание за конкуренция/победа/ и обричаме вида човек на самоизчезване

Нема, Баце, нема да самоизчезнеш, егото ти е ноо големо, за да допусне това. Бедата ти е, че некой друг с големо его като нищо мое те изчезне. Некой от ваште.