В официално писмо до Националния оперативен щаб за борба с коронавируса Асоциацията на земеделските производители в България изразява притеснения от въвеждането на европейски зелени коридори за т.нар „критични работници“, в които влизат и заетите в селското стопанство.

В последните дни на март Европейската комисия издаде нови практически съвети, за да осигури придвижването на работниците, упражняващи критични професии в борбата с пандемията от COVID-19, за да могат да бъдат там, където са нужни. Като „критични“ се определят не само секторите на здравеопазването и транспорта, но и тези на земеделието и производството на храни, грижите за деца и възрастни хора, както и комуналните услуги.

Според Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) свободното движение на тези работници представлява както удар по земеделския сектор у нас, така и евентуална заплаха за голяма част от населението. Асоциацията отбелязва, че „водещите посредници на работна ръка у нас вече са активирани да търсят български работници за Англия, Германия и Испания“ и иска от Националния щаб работниците, ако все пак заминат, „да не бъдат допускани обратно в страната, докато не приключат извънредните мерки – както в съответната държава-приемник, така и в България.“

На първо място, трябва ясно да се подчертае, че такава мярка е противоконституционна. Свободният достъп до територията на Р. България е фундаментално право на българските граждани. То не е засегнато от ограничаването на движението по смисъла на новоприетия Закон за извънредното положение.

Отвъд този конституционно-правен проблем, исканията на АЗПБ страдат от съществени съдържателни недостатъци на ниво икономическа обосновка и социална солидарност. Не става ясно кой би се погрижил за работещите, ако бъдат принудени да останат в чуждите държави, след изтичането на договорите им. Интересно е също дали, ако при огледалната хипотеза, на членовете на АЗПБ  се наложи да наемат чуждестранни работници, те биха поели ангажимента да им осигурят препитание за целия период на извънредните мерки, в който те не могат да се върнат по родните си страни.

Освен риска от заразяване, свързан с пътуването на български граждани „на гурбет“, асоциацията вижда опасност за самото българско земеделие и към момента предлага две кризисни мерки в полза на сектора, като и двете са в различна степен проблематични.

Първата е т. нар. специален режим на карантина за работниците, така че да могат да продължат да работят при специални условия, определени и подсигурени от работодателя. Предложението е фокусирано върху служебен транспорт и правила за дезинфекция, чиито пaраметри обаче на този етап не са изрично фиксирани. 

Втората кризисна мярка, която АЗПБ предлага, е задължителен 14-дневен труд в селското стопанство за трайно безработните. Земеделските производители са предложили на министър Танева регистрираните в бюрата по труда да полагат „обществено полезен труд“. 

От една страна, „обществено полезен труд“ е израз, който се използва и в наказателното право и затова употребата му е проблематична, тъй като негласно имплицира вина. От друга, за да бъде трудът обществено полезен, продукцията или печалбата от нея трябва да отиват при обществото. Не става ясно как това би могло да се случва тук. Означава ли, че при полагането на такъв труд членовете на АЗПБ се отказват от печалба? Дали по този начин ще се произвеждат храни за социално слабите или пострадалите от кризата? Или приходите от тези продукти по някакъв начин ще бъдат вложени в дейност, полезна за цялото общество? 

Не може да се отрече, че има отношение между факта, че хиляди българи ежедневно се регистрират на трудовата борса, и това, че са необходими кадри в сферата на земеделието. С други думи, в България действително са налични незаети работни места. Нека тогава ясно да си зададем въпроса: защо работниците биха предпочели да оберат реколтата на Западна Европа, въпреки всички рискове от евентуално пътуване в момента, в това число и да останат изолирани на чуждо място без препитание? Ако условията, предлагани от нашите земеделски производители, са достатъчно привлекателни, то не би ли било достатъчно просто да обявят работните места в Агенцията по заетостта?

Колкото и да е полезно за земеделието ни, това, което безработните биха правили, не е „да помагат в земеделските стопанства“. То е работа и земеделските производители трябва да го наричат така. Ако искат от държавата да насочи кадри към сектора им, не бива да обвързват това с полагащите се обезщетения за безработица. В случая те отправят искането си в качеството на частни работодатели, т.е. не може да става и дума за някаква повинност. Все пак дори чуждестранните им колеги гледат на българските работници като наети. 

Желанието българските граждани да се трудят тук и да не излагат на риск себе си и сънародниците си не може да се сведе до забрана за пътуване. Те трябва да бъдат привлечени и защитени и в собствената си страна. Тъкмо защото земеделието е ключов сектор, Асоциацията на земеделските производители е в позиция да поиска от държавата да поеме ангажимент, по-сериозен от 60/40, и то в интерес на работниците, така че те на свой ред да пожелаят да берат българските плодове и зеленчуци. 

Венцислав Върбанов, председателят на АЗПБ, уверява, че работа има и въпреки студената пролет, очакваме добра реколта. Очевидно има и предложение да се ангажират търговските вериги да продават поне 50% български хранителни продукти. Необходима е, от една страна, оценка дали производителите ще могат да подсигурят необходимите количества и качество. От друга, ако логиката е протекционистка – гаранция, че ако бъде въведено такова изискване, то няма да засегне единствено българските, а и големите чужди вериги например. Ако подобна мярка не е включена в Закона за извънредното положение, не е ли нелегитимна намеса в пазара? Макар и силно провокативен, този въпрос засяга самата сърцевина на мерките на правителството и земеделците са тези, които могат и трябва да питат. А ние като граждани да искаме от тях да направят всичко възможно, за да защитят думите на Венцислав Върбанов, че „селското стопанство е спасявало България при всички национални кризи досега“, като предложат наистина адекватни решения и справедливи условия за производство на качествени храни на гарантирано достъпни цени.