От предизборните кампании се очаква да разберем какво смятат да правят политиците с властта и е абсурдно, че именно това винаги остава неизяснено. Обикновено кампанията се похищава от актуалните събития – като наводненията в страната сега, заради които кандидат-депутатите масово се завтекоха с кофи и лопати към бедстващите райони. Като че ли от тях се очаква лично да изкопаят затъналите села.
Няма лошо да дадеш личен пример, разбира се. Но основната работа на претендентите за властта сега е да обяснят на суверена как виждат настоящето и какво бъдеще му предлагат, защото всичко лошо, което изживяваме сега, ще се прелее в близкото бъдеще. Наближава зимата и трябва да мислим с какво ще се топлим, ще можем ли да си купуваме хляб и какво ще правим, ако трагедията на Украйна ни засегне по-силно.
Растящите цени всички ги забелязваме,
а проблемът с топлото досега не ни притискаше толкова заради пролетта и лятото. Зимата обаче чука на вратата, а обикновеният българин няма представа какво го очаква. Служебният кабинет системно обработва общественото мнение, за да го подготви за ново споразумение с „Газпром”, въпреки че на руснаците не може да се разчита. Изумителното е, че
този въпрос почти напълно изпадна от предизборната кампания
През август президентът Румен Радев и правителството му изпитаха на гърба си гражданския гняв, приел формата на протестите GazWithMe. Когато обаче започна кампанията на 2 септември, протестите вече бяха заглъхнали. А вниманието на публиката беше отвлечено от ежедневната и безсмислена разправия между ГЕРБ и „Промяната” кой е слугувал по-усърдно на Кремъл. Те се карат, Радев се подсмихва отстрани, а служебният кабинет усилено дири с кого от „Газпром” да преговаря.
На „Промяната” в последно време й стана някак неудобно да говори за енергийните отношения с руснаците. На Петков и Василев не им харесва да бъркат в и без това мътното геополитическо блато; предпочитат рефрена за „новите лица в политиката”, които ще сразят „старите муцуни”. В края на миналата година, когато излязоха на сцената, тази тактика вършеше работа; сега е остаряла и лицемерна. Изкараха 8 месеца във властта със социалистите, които са не просто стари, а направо най-древните муцуни в родната политика; приеха Слави Трифонов, едно от емблематичните лица на прехода; за десницата да не говорим, ДБ е просто поредното от многото й превъплъщения през годините. И сега – "ние сме новите". Не, вече не сте.
Също толкова нелепо звучи и девизът „Ще си довършим работата”, който повтарят до прегракване. С кого ще я довършат? Сами не могат, както изглежда няма да спечелят изборите. Като минимум трябва да се закачат отново със „старите муцуни” от БСП и ДБ. За герберите Петков и Василев се кълнат, че няма и по улицата да ги поздравяват. Да видим, като останат в малцинство и срещу тях се изправят ДПС и „Възраждане” (може би дори „Български възход”), а Радев точи зъби за още няколко месеца неограничена президентска власт. Тогава изборът на коалиционни партньори, с които да „довършат работата”, ще постави „Промяната” пред сериозни морални дилеми. Може би затова бягат от този разговор по време на кампанията. Както не им се говори за президента, за да не им се налага да обясняват дали на него дължат политическите си кариери.
Не че ГЕРБ се държат по различен начин
Борисов не спира да повтаря, че ПП е „счупила държавата”, и се тюхка каква тежка задача стои пред него, веднъж като хване отново властта. Тази позиция на герберите е от миналата година и затова държат на лозунга „По-силни от хаоса”. Работата е там, че няма да вземат сами властта, ако се стигне до това. Коалиционното управление е неизбежно и приемливи партньори могат да им бъдат само „агентите на хаоса”, които проклинат сега.
Самият Борисов в миналото е предлагал политическа подкрепа и на десницата, и на „Промяната”, а като го отхвърлят, реагира с: „Ама аз само се шегувах.” Не, не се шегува, а опипва почвата. Затова и кампанията му е измамна – защото утре, ако иска да управлява под някаква форма, неизбежно трябва да потърси същите хора, срещу които днес беснее.
И нещо важно – в кампанията на ГЕРБ
практически отсъства служебният кабинет
Донякъде е разбираемо – все пак Борисов и хората му ще се състезават на изборите с политическите партии и коалиции, не с президента. От друга страна обаче, е странно. ГЕРБ воюва с Радев на практика от момента, в който той беше избран; държавният глава изигра ключова роля за компрометирането на кабинета „Борисов” 3; но през последните месеци герберите въобще не го закачат. А Радев в момента реално управлява държавата. Изглежда, президентът е твърде полезен на Борисов като тактически съюзник срещу „Промяната”, ДБ и БСП, за да критикува политиките му.
Не така стоят нещата с левицата. На социалистите се налага честичко да обръщат внимание на служебното правителство по простата причина, че кабинетът постоянно се занимава с тях. Вече месец
от „Позитано” 20 вият от мъка заради уволнените си кадри,
постоянните атаки и обвинения, идващи от правителството. Интересното е, че нито една друга формация от бившата четворна коалиция не реагира по същия начин. На мушката на Радев, изглежда, попадат най-вече приближените на соцлидера Корнелия Нинова. Покрай честите им схватки, любимото послание на червените – че БСП ще бъде „социалният стълб” на бъдещото управление, съвсем заглъхна. Накрая ще се получи така, че подмолната битка с „Дондуков” 2 ще предреши успеха на кампанията на левицата.
Човек би очаквал, че кампаниите на ДПС и „Възраждане” ще бъдат огледално отражение една на друга. В миналото националистическите формации размахваха движението като плашило пред избирателите си. Партията на Доган пък експлоатираше страха на турците и българите мюсюлмани от българския национализъм. Да чува някой „Възраждане” да говори за ДПС? Или обратното? Не, двете формации напълно се пренебрегват една друга. А се конкурират за третото място в парламента, което прави нещата още по-странни. Изглежда, заплахите на национализма – бил той български или турски, вече не се приемат като стимул, който може да раздвижи все по-пасивните избиратели. Девизът на ДПС „Сигурност и стабилност” звучи по-близо до лозунгите на ГЕРБ срещу хаоса. А „Възраждане” предпочита реториката в стил „Те погубиха България”, както правеше ранната „Атака”. И двете формации странят от конфронтация с президента.
Само ДБ обръща постоянно внимание на казуса с „Газпром”
Това е един от фокусите на десните още преди кампанията, когато те се включиха в инициативата GazWithMe. Твърде много обаче се занимават с геополитика и твърде малко с потребителската страна на въпроса за газовите доставки. Десните също системно предупреждават и за концентрацията на властта в „Дондуков” 2. Жалко, че не обръщаха внимание на това миналата година, когато ясно се видя накъде отиват нещата.
Като цяло предизборната кампания не намира фокус – политиците не успяват да адресират както трябва нито проблемите на обикновения българин, нито големите въпроси за ориентацията на страната. И нещо повече – докато се скубят помежду си, игнорират политиките на президента, който реално управлява страната в момента.
