- С какво предстоящият ви концерт се различава от досегашните ви солови изяви?

- Това е първият такъв формат, който правим с ансамбъл "Чинари". Досега винаги сме се представяли в самостоятелни проекти заедно с останалите от нашето голямо "семейство" - танцьорите, група "Етнотикс", трио "Булгарина", "Чинари дръмс". Освен големия спектакъл в края на годината, на който традиционно показваме новите си виждания или припомняме нещо забравено в годините, отдавна ми се искаше да направим и един пролетен концерт. Той за нас е, да го наречем, пилотен, защото, ако бъде успешен и от финансова гледна точка, и от творческа, ще влезе в постоянния календар на спектаклите ни. 

На 15 април ще обявим и инициативата на ансамбъл "Чинари", "Мистерията на българските гласове" и "100 каба гайди" за създаването на празник на българския фолклор. Вече сме започнали разговори с Министерството на културата, които от своя страна ще отнесат въпроса към Народното събрание, защото се оказа, че не съществува утвърден механизъм за предлагане и създаване на нов празник. За нас не е толкова важно той дали ще бъде национален, или просто отбелязван от хората, които уважават българския фолклор. Предложихме на МК две дати, като вниманието ни е насочено главно към 22 юни. Денят на лятното слънцестоене, сакрален за старите българи, а и съобразен с днешните навици на хората да разпускат през лятото. Имайки предвид, че фолклорният календар е наситен с празници предимно през зимата, когато хората са били свободни от работа на полето. Но сега някак се промениха нещата - зимата работим, лятото почиваме. Един празник на фолклора и българската традиция би обединил не само професионалистите, но и любителите, не само музикантите и работещите в сферата на танца, но и заетите в етнографията, в занаятите... Не е идеята ни да създаваме самоцелен празник или някой да си го приписва. Това ще е повод за още една усмивка, нищо повече. 

- 25 години на сцената е сериозен стаж. Каква е равносметката ви?

- За мен те минаха като 25 дни. И макар перипетиите, през които трябваше да минем ансамбълът и аз като негов продуцент, да бяха и дълъг, и тежък период, ако трябва, днес пак бих започнал. Много неща във времето ни забавиха, защото не съществува наръчник за частен ансамбъл. Няма формула, даже няма и ментор, при когото да отидеш и да попиташ. Това бе нещо, което го нямаше на пазара. Няма механизъм, върху който да стъпиш, нямаш примера... Много от форматите, които тръгнаха след нас, в началото на новия век, имаха "Чинари" за пример, за посока. Днес е много по-лесно. Сега на младите е нужна единствено смелост. 

- Били сте танцьор солист в държавния ансамбъл "Филип Кутев". Как изобщо ви хрумна идеята за частна алтернатива?

- Началото на 90-те години беше първата вълна, в която затихваха държавните ансамбли. Нямаше толкова много концерти, пътувания в чужбина, парите бяха изключително малко. Много от колегите се занимаваха с допълнителни дейности, за да свързват двата края. Аз си казах, че няма да карам такси или да бъда продавач някъде...

- За кратко сте опитвали и това обаче?

- Опитвах в интерес на истината, но това беше разочарование за мен и реших да правя това, което умея и което към правил в държавния ансамбъл - но в по-камерен, по-динамичен, по-продаваем формат. Всичко стартира като на шега. Събрахме се с приятели, не ни достигаха и средства, и имидж. Впоследствие се отвориха възможности с частните телевизии, с многото клипове, които се снимаха, фестивали като "Пирин фолк", продукциите в БНТ, свързани с Великден, Коледа, Нова година. Ансамбъл "Чинари" стана неизменна част от телевизията и смятам, че това беше най-прекият път към придобиване на популярност, големият ни шанс. 

- През годините сте лансирали много сценични и хореографски идеи, отклоняващи се от традиционната представа за фолклор? 

- Правили сме такива глупости, че от време на време ме е срам. Не знам от какво сме били водени - може би от новопридобитата свобода, която сме имали. Сега някои неща не бих ги направил, но тогава експериментирахме, търсехме, много неща ние ги наложихме, за други бяхме опълченците, които първи паднаха в бой. За някои от новаторските си, донякъде авангардни подходи бяхме оплюти, други ни донесоха верни фенове, които и до ден днешен посещават спектаклите ни. Но едно трябва да се признае - бяхме първите, които така драстично стилизираха костюмите, които разкъсаха и обновиха сценичната форма. Имаше моменти, в които даже танцьорите казваха - ама това как ще го облечем. И аз им казвах  - абе, вижте, може би на екран ще стои по-добре, отколкото сега ви изглежда! 

Бяхме първите, които застанаха зад певците - дотогава никой не танцуваше зад певците, това беше едва ли не обидно. А е нещо, което на запад, особено в поп музиката, отдавна съществуваше. Сега много от колегите го практикуват, а за нас вече не е на дневен ред. 

- Преди 25-30 години фолклор слушаха главно бабите. Днес той се радва на съживена популярност, младите хора ходят да играят хора... Каква е публиката ви днес?

- Шарена е. Няма да забравя един случай с проф. Петър Константинов, председател на "Мати Болгария" - светла му памет, и първия ни спектакъл "Магията на танца" през 2008 г. Това е един от най-успешните ни спектакли, който още продължаваме да играем. Та, професорът ни помогна да вземем зала 1 на НДК на преференциална цена, вика - аз сега ще го презентирам пред моята публика, вие ще го направите хубаво... Публиката на Петър Константинов са хора от 65 г. нагоре, а аз съм наредил 4 субуфера отпред на сцената, направили сме звук като за рок концерт "Уембли". Направо им отвяхме перуките на официалните гости в първите редове. След концерта Петър Константинов се прибира зад кулисите, идва към мен и ме поздравява: "Асене, мойто момче... добре. Но прекалено съвременно, прекалено съвременно!" 

И до ден днешен не знам какво значи "прекалено съвременно", но днес зрителите ни са предимно млади хора. Да, идват и такива, които очакват традиционни танци - винаги включваме в спектаклите си и от тях. В началото искахме да сме провокативни, да бъдем забелязани, а сега искаме да утвърждаваме, много по-прецизни сме. С годините ансамбълът си създаде авторитет, публиката знае, че ние ще я изненадаме, и идва с такава нагласа. Докато в началото - като чуеш ансамбъл "Чинари", и си представяш някакви хора с потури и с калпаци по сцената. 

- С днешния възход на патриотизма и национализма на политическата сцена, усещате ли засилен интерес към фолклора, употребяват ли ви за политически цели?

- Фолклорът винаги е бил използван когато и каквито политически проекти да са тръгвали. За разлика от държавните ансамбли, които са аполитични и нямат задължението да участват в такива агитации, нас са ни канили в годините, предимно в 90-те. Участвали сме, но главно в дълбоката провинция, не сме били никога "на върха на копието". Пък и ансамбълът си изгради вече имидж на голям и труден за поръчка от финансова гледна точка. Обикновено наемат по-малки формации, да изпее някой една песен или да тропне едно хоро. А мисля, че и хората не са вече толкова глупави и като видят, че "Чинари" или някой друг танцува, да кажат - да бе, ще гласувам за тоя. Това е изтъркано вече.