- Доц. Тодорова, с какъв инструментариум работи футурологията?

- Това е научна дисциплина, създадена след Втората световна война с цел да върне оптимизма на хората. Тя дава научно базирани прогнози за бъдещето и обяснителни модели за света. Ползва данни и инструменти от социологията, политологията, икономиката, физиката, квантовата механика и други науки. Често използван, но и подвеждащ метод, е екстраполацията – определяне на бъдещето на база минали събития. Друг способ е идентифициране и проследяване на големи или локални трендове чрез наблюдение. Актуален е, тъй като

новото нормално ще е хибридното

И се следят промени към хибридното в професии, в образованието, дори формирането на хибридни политически идеологии. Европейската комисия често ползва форсайт метода (терминът е въведен от писателя фантаст Хърбърт Уелс през 1930 г., бел. ред.). При него чрез брейнсторминг и други техники се изработва пътна карта за постигане на цели. Аз лично съм привърженик на сценарните методи за прогнозиране. Това са логико-интуитивни разкази, които могат да се конструират в песимистичен, оптимистичен и реалистичен вариант.

- Какъв е реалистичният вариант за хода на пандемията през 2022 г.?

- Прогнозата зависи от поведението на варианта Омикрон, за това ще знаем след настоящата вълна. Все пак повечето епидемиолози очакват вирусът да придобие ендемичен характер – заразен, но сезонен, на вълни, с местни локдауни и мерки; и сериозна опасност за около 2% от заразените. Предстои да видим дали ще се опровергае трайният имунитет, независимо дали е ваксинационен или след преболедуване. ​​​​​​ Ако е така,

това ще налага периодична реваксинация,

както при известните ни грипни щамове - няма да се посрещне добре от хората, което пък изисква обективна комуникация.

- А какво предстои с енергоизточниците?

- Технологиите на бъдещето (дигитални, например блокчейн, или производство на електрически коли) ще имат нужда от енергия, за която вече има недостиг. Ще се преосмисли концепцията за зелена енергия. Вероятно това ще доведе до модернизиране на съществуващите ядрени централи, до нови технологии с използване на хелий, торий. Но категорична стъпка назад едва ли ще има, тъй като тези промени съвпадат с климатичните. Климатолози очакват през следващите 5 години нови нетипични природни феномени – като торнадото в Чехия, смущения в Гълфстрийм и т. н.

- В началото на разговора споменахте за хибридни политически идеологии. Какви точно ще бъдат?

-  С прагматичен характер, смесица от леви и десни политики. Акцентът няма да е устойчивост, а да са приложими при специфични обстоятелства – все повече са културно десните граждани, подкрепящи леви действия при доходите, равенството. Това е своебразен противовес на затихващата вълна на неоконсерватизъм, представена от Тръмп, Орбан, Путин. Не следва либерализъм в чист вид, а програми с леви и десни мерки.

- Тоест нашата управляваща коалиция е част от тази тенденция?

- Да, вписва се в нея.

- А как ще се развият процесите около трансформацията на пола?

- Ще отговоря в по-общ контекст. В следващите десетилетия се очаква ускорен разпад на обществени връзки. Няма да има хомогенно солидарно общество, а микрообщности със собствени легитимни интереси и каузи. Очевидно, част от тях ще са в противоречие, самият управленски процес ще стане изключително труден. Вече има доста научни, а и политически идеи за

преизобретяване на демокрацията

Някои например предлагат решенията да се вземат на база изкуствен интелект, което ще разтовари отговорността от политиците. Други лансират т.нар. „делегативна“, или „течна“ демокрация, при която не се следват принципите на представителната демокрация, а гражданите се произнасят чрез платформи или пък излъчват представител по конкретен въпрос. Трети считат, че обществените групи ще са много и почти неуправляеми – и това може да е причината за упражняване на мек авторитаризъм. Подобно ще е и отношението към LGBTQI. Макар все по-голяма част от обществата да изграждат толерантност, това ще е една от разделителните линии в обществата, включително у нас. А решенията няма да са устойчиви.

- Напоследък хората се страхуват технологиите да не отнемат свободата им. Имат ли основания?

- Интересен е случаят със социалната кредитна система в Китай. При нея се отнемат или дават точки на хората съобразно поведението им – посещават ли родителите си, шофират ли правилно, как изхвърлят боклука. В Китай има добра инфраструктура от камери за видеонаблюдение, обвързана със система от изкуствен интелект за лицево разпознаване – така наистина се постига контрол. Властите там твърдят, че всичко това е висша форма на демокрация и саморегулация –

наблюдаваният човек сам

изкоренява злонамереното си поведение. Разбира се, това е авторитаризъм. Не мисля, че западният свят е застрашен. При нас проблемите са други, част от тях - вече познати. В интернет алгоритмите ни поднасят информация, съответстваща на нашите интереси, желания, убеждения (т.нар.“ехо стаи“). Така поведението ни е не само профилирано, но и моделирано, затвърждавано в някаква посока. Любопитен е и проектът Neuralink на Илън Мъск – бе имплантирано в черепната кутия на шимпанзе и прасе устройство с големина на монета. Чрез стимулите в него шимпанзето успя да победи компютърна игра на пинг-понг – първо с джойстик и горния си крайник, после с мисли. Подобни резултати се постигнаха и при прасето. Контактувам с професорка футуролог от Южна Корея. От нея разбрах, че там през 2022 г. хора

доброволци желаят да си имплантират устройството

Целта е да се преодолее парализата или други тежки болести - хората да могат да комуникират, да задвижват екзоскелети в опит да се изправят и движат. Това не е фантастика, ще се случи още тази година. А в по-далечно бъдеще ще се опита, ако е възможно, трансфер на знания между облачна система, мозък и изкуствен интелект.

- И има риск всичко това да се изроди отвъд медицинските цели?

- Ако се осъществи процесът на трансфер на знания, би възникнал големият етичен въпрос в каква степен тези хора запазват своята автономност на знание, съзнание, воля. Но да оставим проекта на Мъск. Налице са и доста настоящи медицински дилеми. Покрай ковид, например, стана популярна телемедицината и устройства, които проследяват кръвно налягане, пот, слюнка, дъх... Те изпращат данните на човешки лекар и платформи, базирани на изкуствен интелект - така се прогнозират евентуалните здравни проблеми. Подобно диагностициране е с висока степен на точност, затова би благоприятствало превантивната медицина. Но тези данни биха могли да станат достояние на пенсионни, застрахователни фондове или да се използват недобронамерено. Отделно има проекти за нанокапсули, които предоставят информация за здравния статус след поглъщане. Това в по-далечно бъдеще буквално ще даде възможност човек да бъде хакнат.

- Кой в крайна сметка ще контролира хората, които контролират изкуствения интелект?

- Като човек, който се занимава приоритетно с тази тема, виждам огромна празнина.

Политиците не винаги разбират какво се случва,

корпорациите се водят от стремежа за печалба. Софтуерните инженери са мотивирани от научното любопитство и искат да стигнат докрай. Хуманитарните учени - философи, психолози, културолози и др., разбират рисковете и предупреждават за тях. Трябва да се знае, че изкуственият интелект е толкова по-съвършен, колкото повече големи данни обработва чрез машинно обучение и предоставя модели на решение. Затова остро се повдига темата за отвореността на данните, кой би имал достъп до тях. Тепърва предстоят огромни дебати.