- Г-жо Тодорова, очаквахте ли кампанията за нов състав на българския парламент да бъде толкова вяла? На преден план излизат компромати и взаимни обвинения между доскорошните партньори в управлението ГЕРБ-СДС,  ПП-ДБ и ДПС, а не ясни послания и цели; особено силно се набива на очи и липсата на един от лидерите на дясното обединение Христо Иванов.

- Да, но ние рядко сме били свидетели на позитивна кампания, която провокира истински избирателите. Всъщност причините за това са много. От една страна имаме избори всяка година, които изчерпват идейния политически, но и кадрови потенциал, от друга обаче не трябва да подценяваме и слабия политически интерес на гражданите по принцип. Дистанцията граждани-политици все повече се усилва, най-заинтригувани от политическия процес изглежда остават твърдите ядра и най-яростните протестъри - недоволните. В този случай защо да се инвестира особено в политическа кампания, която да отваря посланията към нови електорати? Изглежда лоша инвестиция, особено когато парламентарно представените партии имат за цел да удържат нивата на подкрепата, като ясно си дават сметка, че вероятността да разширяват е незначителна.

Българското общество е негативно политизирано, важен е скандалът, а не конструктивният диалог, където водещи са компроматите, а не идеите. Такава ни е преобладаващата политическа култура, сеир, зрелища, другото изглежда отегчава. Тук бързам да кажа, че отдавна демокрацията се крепи на базата на отрицанието, на възмущението, на тревожността, ако щете. Само помислете за дискурсите, които мобилизират политическо участие: враг, война, мафия, криза, омраза и прочее. Идеологиите са ни хлабави и така и не успяха да станат плътни, след изчерпването на разделението комунизъм – антикомунизъм. В среда на слаба политическа социализация, не можем да очакваме кампания без провокация, която преминава през класическия сблъсък на идеи.

Що се отнася до Христо Иванов, той отдавна не е от активните лица на "промяната", вероятно си дава сметка, че отсъствието му в момента, би минимализирало имиджовите щети, които така или иначе ще понесе.

- Като че ли останалите партии и коалиции, които ще участват в изборите, запазват мълчание, вместо да се възползват от ситуацията и да изпъкнат с добре организирана кампания, която да мобилизира електоратите?

- Както казах, партиите с най-голям шанс да влязат в парламента водят кампания, насочена навътре към вътрешно-партийния актив и сигурни избиратели. Тези, които имат интерес да привличат като "Синя България" и "Солидарна България", освен, че са с ограничен ресурс, тепърва изграждат своя облик, вероятно и структури по места, имат кампания, но на терен. Появата на тези два субекта е интересна, защо те правят опит да върнат разговора за политика. Това е добра новина, показва тенденция към завръщане на основния политически дебат ляво/дясно.

- Ще привлекат ли изборите 2 в 1 повече гласоподаватели, или пак ще се разчита на твърдите ядра? Въпреки почти липсващата предизборна кампания виждаме, че листите за европейски парламент  се оглавяват от знакови лица - Росен Желязков от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев за ПП-ДБ. Видяхме и рокадата на Елена Йончева от БСП към листата на ДПС. Това ще засили ли интереса на избирателите?

- Не, интересът на избирателите се повишава около появата на нов политически субект със силна заявка за управление на страната. Такъв в момента няма. Имаше очакване подобен да се разгърне около президента Румен Радев, но това не се случи, с други думи няма от къде да дойде интригата. Що се отнася до имената, които посочихте, Росен Желязков и Никола Минчев, те безспорно са лица, които са приемливи не само сред партийните им ядра, а и навън, имат ресурс да привличат периферия. Що се отнася до Елена Йончева обаче не мога да преценя, аз лично съм скептична и не мисля, че това е особен дивидент за ДПС (макар да разбирам защо се прави), но нека видим резултатите.

-  Като оставим настрана ситуацията около изборите у нас, какви са очакванията към бъдещите евродепутати? Ще бъде ли европарламентът по-фрагментиран, какви ще са приоритетите му?

Очаква се рязък завой надясно, където евроскептичните партии ще променят традиционната картина в ЕС. Интересно е да проследим дали около "Европейската народна партия", която, въпреки че ще свие подкрепата си, ще остане с най-голяма тежест в ЕП, ще се оформят нови мнозинства с "Европейските консерватори и реформисти" и крайните националисти от "Идентичност и демокрация". Новите коалиции са важни, защото те ще конструират бъдещия разказ за Европа, където сигурността и отбраната, въобще външната европейска политика, става все по-важен за разглеждане въпрос. Ще се федерализира ли ЕС, каква ще е ролята на националните държави, ще продължи ли да отстъпва лидерските си позиции в редица сфери на САЩ, Китай, дори Русия, това са темите пред новите евродепутати, които у нас не отекват особено убедително.

-  Социолози твърдят, че най-сериозната щета от разпадналата се сглобка понасят ПП-ДБ. Според ''Алфа Рисърч'' ПП-ДБ  дори ще се явят донор на избиратели към други партии и почти няма да привлекат избиратели. Техният резултат като че ли остава най-непредвидим?

ПП-ДБ претърпяват електорален регрес, трендът при тях е низходящ и не виждам в рамките на кампанията шанс да се стабилизират. Продължават да правят поредица от комуникационни грешки, които допълнително дистанцират техните симпатизанти. Кампанията им е слаба, без фокус, без ясни послания, кампания на оправдания, където лидерите на ПП са в перманентен обяснителен режим, така не се печели доверие, особено в общество, в което политическият избор се отъждествява през силното лидерство и усещане за власт. Те на свой ред агонизират, изглеждат обезличени от Борисов и Пеевски. Пред тяхното бъдеще седят два варианта - да влязат официално в управление с ГЕРБ и ДПС и с това да сложат край на политическото си съществуване или да понесат електоралните си щети, като се оттеглят в ролята си на убедителна опозиция, която стабилизира партията/ коалицията, като й придава ценностен и структурен порядък.  

 - Какви са възможните конфигурации в националния парламент? Който и да е първи, възможността са самостоятелно управление клони към нула. 

Конфигурацията зависи от броя на партиите, които ще влязат в парламента, те ще бъдат между 6 и 8. Ако влязат "Има такъв народ", "Синя България" и "Солидарна България", сценарият е един или ГЕРБ, ДПС плюс някоя от по-малките формации. Ако това обаче не стане, преговорите около новата управленска коалиция се усложняват. Безспорен е фактът, че правителство без ГЕРБ не може да има, не виждам и как такова ще се случи без участието на ДПС. Важно е коя партия ще е на второ място, защото ако това е Движението за права и свободи, то това придава пълна легитимност на един кабинет именно с ДПС. Втори могат да бъдат обаче и "Възраждане". Не трябва да отхвърляме подобна хипотеза, при която ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ вероятно бързо ще намерят път към себе си, за да удържат евроатлантическия курс на страната.