Основна картина

Тази година разходите за здравеопазване нараснаха с още 490 млн. лв., като бюджетът на НЗОК достигна 4.35 млрд. лв. Както всяка година бюджетът нараства, като процентното изменение спрямо предходната 2018 г. e 11%. Тази година няма изменение в осигурителната тежест, здравната осигуровка остава 8%. Това не трябва да успокоява самоосигуряващите се лица, защото за сметка на това отново има покачване на минималната работна заплата, която от 510 лв. през 2018 г. ще достигне 560 лв. за 2019 г. Това променя и минималната месечна здравна вноска, която бе 20.40 лв. за 2018 г., а за 2019 г. се покачва на 22.40 лв.

Основните пера, по които са насочени парите, отново са болничната помощ, лекарствени средства и медицински изделия. При лекарствата покачването е най-голямо спрямо другите пера, като разликата с предходната година е 12%. Най-голям е ръстът на финансирането за медикаменти за лечение на онкологични заболявания – с 37% спрямо 2018 г. Второто по големина увеличение е в болничната помощ – съответно с 10%.

Какви са проблемите?

Повишението на бюджета на НЗОК бе очаквано още в средата на 2018 г., след като отново бе формиран преразход в перото за онкологични медикаменти. Другият голям разход на НЗОК бе по отношение разплащането с чуждестранните фондове, но там се очаква да бъдат сключени дългосрочни договори за погасяване на задълженията.

Проблемът с преразхода за медикаменти стои от години, като едва през 2018 г., когато бюджетът им достигна 1 млрд., от ведомствата решиха да реагират. Реакцията им е късна, но все пак е някакво начало, макар и не в най-правилната посока. Всичко се корени в недалновидната държавна политика по отношение на реимбурсирането на медикаменти за социалнозначими заболявания и непровеждането на рационалната лекарствена прогенерична политика, която от години се залага в програмите на управляващи и опозиция, но никога не се пристъпва към нейното изпълнение.

Оказва се, че около 70% от бюджета на НЗОК се изразходват за 30% от пациентите, а останалите 30% отиват за 70% от пациентите. Най-страдащи от липсата на реформа са пациентите със сърдечно и мозъчносъдови заболявания. Те следва да доплащат от своя джоб около 80% от цената на медикаментите за високо кръвно налягане. Тук се формира и големият процент доплащане в здравеопазването, вследствие на което редовно от Европейската комисия ни бива напомняно да го намалим до средноевропейските нива (между 20% и 25%).

Проблемите в болничната помощ се коренят по-надълбоко – липсата на оптимизация по отношение на клиничните пътеки и тяхното преостойностяване води до това за едни специалности заплащането да е в пъти по-високо, отколкото за други. Също така може да се види пряка корелация между цените на определени клинични пътеки и постоянно изникващите частни болници със същите направления. Още една връзка, която се проследява, е липсата на кадри за определени основополагащи специалности (патология, анестезиология и пр.) и свръхпроизводството на други (кардиология и пр.). Студентът по медицина като пазарен субект решава да специализира това, което ще му носи най-голям доход, след като завърши.

Какви са реформите?

Предложените реформи в сферата на здравеопазването тази година ще минат през преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК, което е обичайна практика на правителството за изменение на други закони в последните няколко години. Проблемът с тези изменения е в липсата на прозрачност и провеждане на широк обществен дебат, защото чрез тях се налагат корекции в 17 други закона. Въпреки това може да се отбележат няколко стъпки в правилната посока, касаещи централизирането на Фонда за лечение на деца в чужбина и Фонда за лечение на възрастни в чужбина в лоното на НЗОК. Друга стъпка в правилната посока е разделянето на бюджета за медикаменти – това ще даде по-голяма яснота на потребителите в системата, както и на заинтересованите страни с какво разполагат, и също така ще създаде прозрачност по отношение на прехвърлянето на средства от перо в перо.

По отношение на лекарствата – налагането на разходоефективен модел е повече от наложително, що се касае до ежегодно нарастващия бюджет. Създаването на икономически механизъм за потреблението на финансите в сферата е стъпка в правилната посока, но тя се нуждае от няколко допълнителни условия – електронна рецепта, заимстване на добри европейски практики в сферата на оценка на здравните технологии, а също и създаване на персонализирана лекарствена терапия за редките заболявания. По отношение на болничната помощ – следващата стъпка, която следва да се предприеме, е забрана за прехвърляне на пари от перо в перо – това касае както фискалната дисциплина в сектора, така и придържането към първоначално заложените отношения в Националния рамков договор. По отношение на събираемостта – следващата стъпка е държавата да заплати пълните осигуровки за групите, които по закон следва да осигурява – държавната администрация, военните, полицията, децата и пенсионерите. Нужно е също така да се реши и здравният статут на 720 000 неосигурени, които обикновено потребяват услугите на спешната помощ за неспешни случаи.