Медия без
политическа реклама

През 2019: С винетки и жълти жилетки

Новата парижка мода закъснява в България, но през годината може да си наваксаме

Карикатура: Христо Комарницки

Тази година ще носим жълти жилетки, защото са на мода. За първи път в модния бранш авангардисти се оказаха дребните продавачи на горива, които обявиха, че започват да изучават опита на френските моделиери от "Шан-з-Елизе" с намерението да го приложат  в България.

„Купихте ли си винетка?“, питат все по-настойчиво властите, да не би някой българин да се е промъкнал в новата година без електронна винетка. Но актуалният въпрос тази година е друг: „Носите ли си жълта жилетка?“ Контролните органи, които са демоде, не смеят да го задават, макар че по закон жилетката е не по-малко задължителен атрибут за шофьорите от винетката.

Новата мода, която завладява света от два месеца, както обикновено идва от Париж. По Коледа вестник „Монд“ направи равносметка и се оказа, че от октомври, когато се появиха първите симптоми на френското протестно движение на „жълтите жилетки“, примерът му е последван от подобни граждански недоволства в Белгия, Холандия, Португалия, Германия, Израел, Ирак, Сърбия, Тайван, Ливан, Буркина Фасо (червени жилетки). „Жълти жилетки от всички страни, съединявайте се!“, възкликна на 5 декември журналист от френскоезичната редакция на телевизия „Евронюз“ в репортаж за заразителната сила на новата протестна вълна. Глобализацията, която преди десетилетия започна от върховете, където се въртят световните капитали, вече е слязла в низините, където хора от различни страни и култури показват еднакво мислене и поведение за защита на жизненото си равнище и за борба с корупцията на управляващите елити.

В някои държави властите се стреснаха от

 

възпламеняващия заряд на новата мода

 

и започнаха да ограничават продажбата на жълти жилетки. В Египет, където на 25 януари се очакват обичайните демонстрации по повод годишнината от свалянето през 2011 г. на корумпирания президент Хосни Мубарак, властите превантивно иззеха 48 000 жълти жилетки и наредиха да се спре от средата на декември търговията с тях. За предупредителен сигнал им послужи призив от 14 декември за мобилизация на „червени жилетки“ в Тунис с искане за повишаване на пенсиите, вдигане на минималната заплата от 450 на 600 динара (178 евро), намаляване на цените на стоките от първа необходимост и нова политика за трудова заетост. Избраният цвят на жилетките е различен заради цвета на националното знаме, което е червено с бял кръг в средата и вътре с червен полумесец и петолъчка. Като усетиха накъде отиват работите, първата грижа на туниските власти бе да ограничат продажбите на сигнални оранжеви жилетки. Подражателството на Кайро бе логично, защото „арабската пролет“ прескочи именно от Тунис в Египет и доведе до падането на Мубарак. Днешните управляващи имат основание да бъдат нащрек.

 

Защо точно жълтата жилетка стана символ

 

на глобалната съпротива срещу корумпираните върхушки? Трудно е да се каже на кого му хрумна да я облече пръв като знак на протест, но идеята е гениална. Жилетката има сигнален цвят, за да се забелязва отдалеч при аварийни ситуации на пътя. Всеки шофьор я има подръка. Освен това е евтина и лесно достъпна. Когато се търси символ за колективна мобилизация, е необходимо да има някакъв отличителен знак за принадлежност. Тъй като първите протести във Франция бяха срещу повишаването на цените на горивата заради новите екотакси, масовото надигане на шофьорите се съчета с наличния вече у всички общ отличителен знак – жълтата жилетка. Много скоро обаче протестите се разраснаха с други социални и дори политически искания поради твърдоглавието на властите и увлякоха по-широки обществени слоеве, които също харесаха новия протестен символ. Той има предимството, че ги предпазва от паразитиране върху тяхното недоволство на традиционните партии и синдикати, чиято популярност в момента е на катастрофално ниско равнище. „Жълтите жилетки“ са изразители също на масово недоволство от подкупните медии и затова предпочитат комуникацията през социалните мрежи.

Първите анализатори във Франция ги определиха като „жакерия“ – стихиен селски бунт срещу градските елити. После се видя, че социалната им база има силен работнически състав, на който разчита крайнодесният Национален сбор на Марина Льо Пен и крайнолявото обединение „Непокорната Франция“ на Жан-Люк Меланшон. Никой от протестиращите обаче не издигна техни знамена. От недоволството им пролича, че съвпада с тревогите на средната класа, която се стреми да запази социалния си статут срещу риска да се свлече надолу. Лозунгите срещу Еманюел Макрон като „президент на богатите“ изразяват точно такова мислене. Подобни нагласи се забелязват и в други държави с избуяващи протести на „жълти жилетки“.

 

В България както всяка друга мода и тази закъсня,

 

но няма как да ни подмине, защото проблемите са същите и дори по-драматични. Недоволството расте заедно с недоверието към политическите партии. Между улицата и парламента има дълбоко отчуждение и не се виждат депутати, които могат да бъдат изразители на натрупания гняв. Всички партии вътре са омърсени от корупция, защото от 30 години крепят един и същ модел на управление. Най-голяма е вината, разбира се, на днешните управляващи, защото управляват най-дълго. Те са се уредили много добре и запазването на модела напълно ги устройва. В новогодишното си приветствие през Фейсбук премиерът Бойко Борисов не намери какво друго да пожелае на народа освен едно – още повече от същото: „Нека през 2019 година заедно да работим за надграждане на постигнатото“. Очевидно той е доволен от себе си и не желае друго от обществото освен засилени аплодисменти.

Логично е да се очаква, че опозицията е на обратното мнение, защото отдавна я сърби да се върне на власт. Колкото и да е натрупала в предишни кабинети, все някой ден спестеното изтънява. Статуквото не я устройва, въпреки че не се е случвало някой управляващ да притеснява предишните и да им търси сметка за „спестеното“. Затова лидерката на лявата опозиция Корнелия Нинова написа в първото си пожелание за новата година във Фейсбук: „Вярвам, че тя носи края на статуквото и промяна към по-добро за българите, за България и за Европа.“ Вярата е най-лесният начин да се отклони въпросът как да стане промяната. Сякаш се чака нещо свише да дойде и да уплаши управляващите, които не бързат да си ходят.

 

Свише няма друго в България освен президента,

 

но по конституция той има право на думи, а не на дела. Може би затова неговото новогодишно приветствие прозвуча по-смислено от мантрите на гузните политически сили.“Да надмогнем егоизма и страха и да се обединим в името на справедливостта и законността“, призова държавният глава Румен Радев. Чий егоизъм? – на политиците, които само чакат своя ред да се докопат до държавното виме. Чий страх? – на хората, които още не се досещат, че трябва да наденат жълтите жилетки и да заявят гласа си на улицата, а не само на маса или в тъмната стаичка на изборите, които тъй лесно се манипулират. Обединението „в името на справедливостта и законността“ означава на първо място да се потърси сметка на крадците, които доведоха до такова отчаяние обществото, че не вижда друго решение на проблемите си, освен да се изнася поединично. България изчезва, а ненаялите се тържествуват, защото отпорът е все по-слаб. Някой ден и те ще се изнесат при парите си в офшорките, но се надяват да са последните, защото все има какво да се отнесе. Младите хора са навън при други управляващи, в България се раждат рекордно малко бебета, а смъртността сред застаряващото население е печално висока.

Страната умира, а управляващите се преструват, че зорко бранят границите й. Само че природните закони, включително и социалните, не търпят празни пространства. От тази страна на границата няма кого да срещнеш на километри от пустеещите села. А от другата страна е толкова пренаселено, че на хората не им достига водата за пиене. Истанбул се е разраснал на 150 километра – това е град колкото от София до Пловдив, а магистрала „Тракия“ му е като вътрешна улица.

 

България става подходящо място за заселване на други народи

 

и Европейският съюз няма да я спаси. Неслучайно Брюксел пръв й хвърли око като възможен терен за настаняване на мигранти, както не е случайно, че не я допуска в Шенгенската зона, защото предпочита да я държи пред портите си. Разните патриоти, които скачат срещу мигрантите, не предотвратяват заплахата, защото участват в антибългаризма на властите. Когато се гордеем с археологическото си наследство, трябва да се замислим, че на тази привлекателна земя са се редували цивилизации, които са се появявали и са изчезвали. Българите са дошли сравнително късно и няма да е късно да отстъпят място на други. Това е възможно и с историята не бива да се спори.

Хората няма защо да чакат партиите да ги поведат. Достатъчно е да надникнат в багажниците на овехтяващите си коли и да проверят дали е налице задължителната жълта жилетка. Изисква я както законът, така и елементарното чувство за самосъхранение.