facebook
twitter

Наблюдател

Приятелите на десерта се притесниха за европейското меню

Борисов действа самостоятелно, защото повече би му подхождала групата "Приятелите на гювеча"
6578
 ЕПА/БГНЕС
Работната среща в Бежа (Португалия) премина на маси с бели покривки като на банкет.

България губи апетит за европейски фондове, показва справка в дипломатическия протокол. На последната среща на високо равнище на групата "Приятели на кохезията" държавата бе представена на възможно най-ниско равнище. В португалския град Бежа се събраха на 1 февруари министър-председатели и министри в 17-членната група, но за разлика от други случаи, когато на първа линия в "семейната" снимка се открояваше премиерът Бойко Борисов, този път не се забелязваше лице поне на български вицепремиер или министър. В крайчеца на втория ред личеше поради едрия си ръст посланикът на България в Лисабон Василий Такев.

Липсата на висока представителност в такива случаи е белег за спаднал интерес. Нещо е станало, след като главният източник на външни инвестиции в България вече не изглежда толкова важен или поне толкова привлекателен като досега. В края на тази седмица пролича какво става: Борисов се държи като солов играч и не желае да се впише в отбор от съмишленици. Той посети Брюксел, където разговаря с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по същите въпроси, но само от името на България.

 

Групата "Приятели на кохезията"

обединява държави, които са нетни получатели на европейски фондове. Нетните донори се събират в друга група, където разговарят не толкова за харчене, колкото за пестене. "Приятелите" се активизират обикновено преди приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС, за да си гарантират чрез колективен натиск, че донорите няма да стиснат кесиите си. Така беше преди началото на сегашния програмен период 2014-2020 г. На две срещи през 2012 г. - през юни в Букурещ и през октомври в Братислава - те приеха декларации за запазване на равнището на Кохезионния фонд, който служи за сближаване на най-бедните райони в ЕС със средния стандарт на живот в съюза. За целта се отпускат пари на по-изостаналите, за да догонят с ускорено развитие по-напредналите. При влизането си в ЕС България се класираше с всичките си шест региона (според европейското деление) в групата на изостаналите от средното европейско равнище. Това я правеше годна за европейско подпомагане.

Новата МФР за 2021-2027 година започна да се обсъжда със закъснение заради неяснотата около Брекзит и опасението, че излизането на Великобритания ще намали значително приходите в общия бюджет. Британската икономика се равнява на 15% от съвкупната производствена мощ на ЕС. След като картината се проясни, зачестиха срещите на "Приятелите", разтревожени, че ЕС се ориентира към нови политики (зелената сделка) за сметка на старите - кохезионната и общата селскостопанска политика. През ноември 2019 г. имаше две срещи - на 5 ноември в Прага и на 29 ноември в Братислава. Те приеха декларации, писани сякаш под индиго и доразвити в обща декларация в Бежа. В тях категорично се заявява, че "всякакви съкращения в инвестиционния капацитет на кохезионните (изостаналите) региони ще бъдат неприемливи". Призовава се за запазване на равнището на субсидиите от МФР за 2014-2020 г., както и да се задържи равнището на съфинансиране от получателите, което е 15%-20% (а не да се увеличава). България обаче се самоуспокоява, както потвърди и Борисов в четвъртък в Брюксел, че нейните пари са гарантирани на досегашното равнище и дори ще бъдат увеличени.

Сред най-гласовитите "приятели" са Унгария и Полша, на които периодично се подмята, че отклоняването им от принципите на правовата държава и свободата на словото може да провокира създаването на нов поправителен механизъм, който да им ореже европейските фондове. Двете държави са значително по-добре икономически от България и за тях еврофондовете нямат такава ключова роля. Полша дори бе единствената държава в ЕС, която по време на последната икономическа криза продължи да постига растеж, докато при другите имаше спад. В този смисъл Кохезионният фонд е по-скоро десерт, а не основно ястие.

 

Борисов гледа с други очи на европейското меню

Той се интересува не толкова от десерта, колкото от второто. Даже се е хвалил в буквален смисъл, че на един международен обяд са му предложили едновременно две втори. На него повече би му отивала групата "Приятелите на гювеча", и дори би могъл да стане неин основател. Ако се проследи колко е получила България от ЕС и как е използвала подарените й фондове, ще се види, че управляващите са разхищавали храната - колкото са изяли, толкова са изринали от коритото. Тук става дума не само за срамните стадиони по селата, където пасат говеда, вместо да се развива масов спорт или поне да се направи нещо по-смислено за подобряване живота на хората, нито само за скандалните къщи за гости, прочули се като "къщи за тъщи". България откровено се разминава с целите на кохезионната политика и дори работи против тях.

Ако се съберат европейските пари за 14 години членство в ЕС и се добавят към тях предприсъединителните фондове, ще се получат над 30 млрд. евро. Вместо да сближат българските региони с европейските, те допринесоха за вътрешно раздалечаване в самата България. Някои региони като Северозападния станаха още по-бедни в сравнение с другите. Така например се смяташе, че вторият мост над Дунав ще даде икономически импулс на Северозапада. Вместо това наблюдаваме мост в пустеещо икономическо поле. В края на 2017 години из социалните мрежи дори се появи инициатива за автономия на областите Видин, Враца, Монтана, Козлодуй и Лом, които един ден да се присъединят към Румъния. „Тук за нас в България никой не мисли и вече е време да се отделим към Румъния, там минималната заплата става 400 евро, а нормалната заплата ще е поне 800 евро, за какво плащаме данъци на България, когато тук с нас се подиграват с по 200 евро заплати и 100 евро пенсии, предпочитаме да сме граждани на Румъния", се обяснявало на тайни събрания в Северозапада според публикации в онлайн издания.

Факт е, че Строителят на магистрали изпомпа европейските фондове главно за развитие на Южна България. Пресищането и дори разхищението им стигна дотам, че тази година се отказа от 270 млн. евро за отсечката през Кресненското дефиле на магистрала "Струма". Очевидно европейският десерт не го изкушава, защото

 

бюджетният излишък, известен като "Българския гювеч",

 

е много по-хранителен. Магистралата ще бъде достроена, но с парите на българските данъкоплатци, които в качеството си на електорат не му създават притеснения и не му сочат грешки във формулярите (апликационните форми), както правят еврократите.

Европейската комисия предлага за кохезионни политики да се отпуснат 41.3 милиарда евро за бюджетния период 2021-2027 г. За сравнение, в бюджет 2014-2020 г. това перо бе 63.4 милиарда евро. Предстои голямо орязване, заради което се очаква сблъсък на Европейския съвет на 20 февруари. Цялостното поведение на Борисов само показва колко го е грижа за българската мизерия.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

4 оперативни програми се насочват към мерки срещу кризата

30.03.2020

Обновена

ТАНЯ ПЕТРОВА

2727 4
Парите от ЕС за коронавируса са само 122 млн. евро

17.03.2020

ТАНЯ ПЕТРОВА

2117 18
Близо година отне на прокуратурата да открие нарушител с къща за гости

05.03.2020

3591

Коментари

Денебал

Тук става дума не само за срамните стадиони по селата, където пасат говеда, вместо да се развива масов спорт или поне да се направи нещо по-смислено за подобряване живота на хората, нито само за скандалните къщи за гости, прочули се като "къщи за тъщи". България откровено се разминава с целите на кохезионната политика и дори работи против тях.

Жалко, но това е положението. А за "Строителя на магистрали" надали има още нещо, което не е казано? За статията ???

Непримирим

Много правилно. Всеки подарък който не можем да приватизираме частно, не ни интересува ...! 

Verbis verbis

За любителите на гурмето.

Безплатни обяди няма.

Когато ти дава и коричка хляб, винаги искат нещо в замяна.

Интересна е позицията, че стомахът ни бил виновен. Не сме смлели правилно авантагурмето, а не, че тези отбрани ястия са с неподходящи подправки за нашата стомашно чревна система. Ензимът липсва.

Да не бъркаме гювечът с гювеча.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×