По всичко личи, че и сегашното Народно събрание върви към злополучен край, както стана с трите предшестващи го парламента за последните 2 години. Така става, като депутатите не могат да свършат най-важната си работа – да излъчат редовно правителство. Конституцията им отпуска известно време да се справят с тази задача. Ако се провалят, тогава ги праща да си ходят, а страната поема към поредните предсрочни избори.
Сега парламентът устремно се движи към нов вот, все едно е привлечен от магнит. Първо пропадна проектокабинетът „Габровски“. По-добре, всъщност. Претендентът на ГЕРБ-СДС за премиер събра една твърде съмнителна групичка от кандидат-министри – бивши социалисти, някогашни кадри на десницата, хора от „царското“ обкръжение на Симеон Сакскобургготски. Странен избор, при положение, че Габровски се кълнеше, че ще даде властта на отдалечени от политиката професионалисти.
Сигурен изглежда провалът и на втория мандат, с който разполагаше „Продължаваме промяната“. Тук до подбор на министри изобщо не се стигна. Разбрахме само името на кандидата за министър-председател – настоящият депутат и бивш образователен министър в кабинета „Петков“ Николай Денков. От ПП обвързаха проектокабинета си с програмната декларация, в която Денков вкара приоритетите си като премиер. Ако документът получи подкрепата на мнозинството, Денков ще представи и списък с министри; ако бъде отхвърлен, тогава ще върне мандата – такъв беше замисълът на ПП. Оказа се, че само „Демократична България“ безусловно застава зад декларацията. А обединените сили на ПП и ДБ бяха твърде слаби (едва 73-ма депутати), за да постигнат каквото и да било сами.
Първо герберите отказаха да им протегнат ръка. За себе си хората на Бойко Борисов бяха прави – ПП и ДБ бяха сред формациите, които катурнаха кандидатурата на Габровски. ДПС е кръвно обидено на ПП заради Бойко Рашков – вътрешният министър в кабинета „Петков“, който мачкаше движението по време на предизборните кампании. Хората на Ахмед Доган не са забравили и заканите на ПП да им издейства нови американски санкции, подобни на тези, които застигнаха колегата им Делян Пеевски. БСП твърдеше, че няма нищо против да преговаря за правителство с ПП, но от това нищо не излезе – социалистите се подразниха, че програмната декларация обещаваше помощ на Украйна, както и нова реформа на изборните правила. БВ пък държеше на коалиционно споразумение за каквото ПП не бързаше да мисли. „Възраждане“ си настояваше, както винаги, за нови избори. Така от втория мандат нищо не се получи.
В цялата история ключовият момент беше декларацията. Без подкрепа за програмния документ, няма смисъл да се предлага правителство, както обяви Денков. Всъщност, това беше една дребна хитринка. Така водачите на ПП Асен Василев и Кирил Петков се измъкнаха от неудобството да управляват с правителство на малцинството, което щеше да бъде зависимо от всички.
Да речем хипотетично, че ПП беше предложила направо готов проект за кабинет, и той беше одобрен от парламента. Примерно с гласовете на ДПС. Така и така, от движението непрекъснато повтарят, че страната се нуждае от правителство и пророкуват страшни последици, ако Народното събрание отново се провали с тази задача (даже, че може да се промени държавното устройство – намек, че ни очаква президентска република, оглавявана от Румен Радев).
Само това, че правителството е избрано с благоволението на догановата партия, щеше да разсипе имиджа на партия-борец със статуквото, който ПП се опитва да поддържа. И това е най-малкият проблем. Как щеше да просъществува такъв кабинет? Без мнозинство нямаше да има никакви гаранции, че ще изкара и един месец. За да работи, щеше да му се наложи непрекъснато да прави компромиси и отстъпки – не само на ДПС, но и на герберите, и на социалистите, а може би дори и на „Възраждане“. Изглежда направо абсурдно, че такова управление ще може да свърши каквото и да било полезно за страната. Цялата му енергия би отивала за договарянето на политически сделки, за да може да оцелее.
Василев и Петков се усетиха, че такова правителство само ще ги погребе като политическа сила. Затова си намериха начин въобще да не го предлагат – поискаха подкрепа за програмните си приоритети, не я получиха и сега с чиста съвест могат да кажат, че няма смисъл да се занимават повече.
Същия трик приложи и БСП в средата на миналата година. Тогава соцлидерът Корнелия Нинова получи третия мандат за кабинет от президента. В този момент парламентът се контролираше от мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и „Възраждане“, което беше силно враждебно настроено към коалицията на БСП, ПП и ДБ. Нинова беше наясно със ситуацията и обяви, че преди да предложи кабинет, ще поиска от Народното събрание да одобри управленската и законодателна програма, която левицата беше изготвила съвместно с ПП и ДБ. И когато това не се случи, соцлидерът върна обратно мандата – без никаква борба.
Денков, Василев и Петков направиха малко повече усилия – постараха се да организират разговори и консултации, за да постигнат някакъв консенсус. Накрая разбраха, че в най-добрия случай ще направят правителство на малцинството с кратък живот, при това с цената на ужасни компромиси. Такъв вариант беше крайно неизгоден за ПП и формацията се измъкна с хитрост от неприятното положение. Сега трябва да мисли как ще отиграе и третия мандат, особено ако попадне в съюзника й ДБ.
