Под щастлива звезда е роден Румен Радев. В залеза на иначе безличното му президентство, което му предвещаваше неособено светло политическо бъдеще, се намери важен фактор, който го изтика обратно в голямата игра. И тази неочаквана услуга му оказа самият главен прокурор Иван Гешев – същият, който през последните седмици подкара на пълна пара мощната машина на държавното обвинение срещу обкръжението на Радев.
Какъвто и замисъл да стои зад атаката, започнала с разследването срещу президентския съветник Пламен Узунов, най-облагодетелстван в политически план определено ще бъде държавният глава. Причината е проста – Гешев получи безрезервната подкрепа на ГЕРБ миналата година, когато се кандидатира за главен прокурор. И внезапното му активизиране сега спрямо “Дондуков” 2 подозрително прилича на
опит да се отблагодари на управляващата партия
като отклони общественото внимание от скандалите, удрящи по правителството на Бойко Борисов.
Как да не си го помисли човек? Първо дойдоха обвиненията в корупция срещу кабинета от забягналия в чужбина хазартен бос Васил Божков; после изникнаха записите и снимките на премиера, за които и досега се чудим истински ли са, защото държавните органи не смеят да ги проучат. И изведнъж – хоп, и президентството демонстративно беше вкарано в корупционното блато на висшата власт. Не беше ли прекалено удобно това за Борисов? Президентските хора биват уличавани в сериозни прегрешения, та следващия път, когато Радев публично се погнуси от съмнителния морал на правителството,
премиерът да му каже: че твоите да не са по-добри?
При други обстоятелства може би номерът на Борисов щеше да мине. Сега обаче няма да бъде толкова лесно. Първо, покрай изхода от делото срещу бизнесмена Иво Прокопиев и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков върху безпристрастността и компетентността на прокуратурата легна тежко съмнение. Второ, прекалено очевидна взе да става съгласуваността в действията на ГЕРБ и държавното обвинение. Разгарящият се конфликт между управляващите и “Дондуков” 2 в началото на годината например съвпадна със скандалната публикация на телефонни разговори на президента, записани чрез специални разузнавателни средства (СРС). Точно тогава Радев, иначе сдържан спрямо новия главен прокурор, започна да намеква, че между Гешев и Борисов има специална връзка, която отива отвъд официалното общуване между съдебната и изпълнителната власт.
По същото време
държавният глава започна да усеща политическите ползи,
които може да извлече, ако представи прокурорските сплетни пред публиката по изгоден за себе си начин. Няма съмнение, че у нас има страшно много хора, които жадуват да чуят как някой от върховете на властта критикува обвинението за неговите действия и похвати. За извънпарламентарната десница реформата на прокуратурата е алфата и омегата на обществената промяна. Затова неслучайно в социалните мрежи хора с десни нагласи, които иначе изпитват неприязън и дори ненавист спрямо Радев заради връзката му с БСП, започнаха да му съчувстват и да го защитават след появата на СРС-тата. Президентът долови публичните настроения и стана по-войнствен – открито заяви, че Борисов указва на прокуратурата кого да размаже.
И сега, когато Гешев завихри скандала с Пламен Узунов, Радев знаеше как да действа. „В тази ситуация прокуратурата се очертава все повече като политически играч, който подпомага кризисния пиар на министър-председателя. Чух, че главният прокурор заяви, че скандалите в кабинета застрашавали прокуратурата. С това признава, че ще брани правителството, а не закона”, обяви той. Дни по-късно държавният глава
„повиши” прокуратурата от пиар служба на премиера до рекетьор:
„Ежедневно чуваме декларации от прокуратурата как имат еднакъв подход независимо от социално и обществено положение. Което наистина гали ухото. Но тези думи ежедневно катастрофират в действителността, защото виждаме как се прилагат абсолютно селективен подход и двойни стандарти - и по отношение на казуси, и по отношение на тяхното хвърляне в публичното пространство, и по отношение на тяхното криене. По този начин се създава недоверие в хората и усещане за прокурорски рекет.”
Няма спор – подобни остри думи по адрес на Гешев и неговата институция галят ухото на много хора, които се противопоставят на главния прокурор. И със сигурност президентската нападателност ще генерира доста симпатия, от която Радев ще се нуждае на изборите догодина (независимо дали ще се състезава за втори мандат или ще потърси друга форма на политическа изява). Да не се лъжем – досега той не успя да остави трайно впечатление у българите със своя инициатива или дейност. Няма нищо конкретно и солидно, което да посочи като свое наследство, напускайки сградата на „Дондуков” 2. Може би схватката му с прокуратурата, която се очертава като дълга и тежка,
ще предопредели оценките за неговия мандат.
Остава въпросът – дали Радев гледа на тази битка като част от войната със силите, стоящи зад Гешев, включително ДПС? Защото прави впечатление, че президентът насочва стрелите си единствено срещу партията на Борисов, но не и срещу движението на Ахмед Доган, което е също толкова (ако ли не и повече) отговорно за настоящото положение в прокуратурата. Ако схватката с Гешев е просто моментен опит да защити себе си, държавният глава няма да спечели кой знае колко от това. Хората ще усетят, че се опитва да се спаси, а не да лекува проблема. Ако обаче тръгне срещу коалицията по интереси, подкрепяща главния прокурор, и се задейства сериозно за реформа на обвинението (както отдавна обеща да направи), тогава може да спечели много.
