- Адвокат Кашъмов, обяснихте днес в кратък статус във Фейсбук, че оправдаването, отричането или омаловажаването на извършено престъпление против мира и човечеството, само по себе си е престъпление. Призовавате прокуратурата да предприеме действия по компетентност. "Поне политиците, които вършат посоченото престъпление, са видими за всички", казвате. Проруските националисти от "Възраждане" ли визирате?

- Имам предвид цялото тролене в социалните мрежи.  В страната ни вече влизат бежанци от Украйна - българи и украинци, а речта на омразата, оправдаваща Путин, създава опасност от омраза към тях в момент, в който търсят подслон и защита.

- Руското посолство е също активно във Фейсбук. Посланик Елеонора Митрофанова сравни инвазията в Украйна с Освободителната война 1877-1878 г. Гласовете за отзоваването й стават все повече. Имат ли основания?

- Ако с изказването се изпълнява съставът на престъпление, смятам, че би могло. С цялата уговорка, че не съм дипломат и не претендирам да разбирам от тази част на международното право. Но трябва да е ясно, този текст от НК - чл. 419а, е насочен към такива дейци, които оправдават, отричат, или грубо омаловажават престъпление против мира и човечеството. А с тази война Путин извършва престъпление против мира и човечеството. Това е агресивна война, предизвикана от агресор, който извършва нападение, без да търси повод. Исторически войните в последните 4000 години са известни с това, че винаги има повод. Дали е достатъчно добър и оправдан, е друг въпрос. В случая дори няма повод, защото Путин буквално ден или два преди инвазията излъга публично, че няма да напада. Затова и по смисъла на международните документи тази война е престъпление против мира. Може би само с нападението на Хитлер над Съветския съюз е сравнимо.

Има престъпление срещу мира, защото е планирана, подготвена и се води агресивна война. Отделно има и престъпления, свързани с международната уредба на начина на водене на война - удари срещу жилищни блокове, градове, избити деца и жени. Имаме и геноцид, тъй като се касае за случай на унищожаване на групи от населението на национална етническа основа.

Щом имаме такива престъпления, то оправдаването им само по себе си е престъпление. Създава се опасност да се предизвика омраза срещу хората, които бягат от войната и търсят подслон тук.

- Прокуратурата сигурно би казала, че няма практика по такива дела...

- Подобно престъпление толкова рядко може да се появи в реалния живот, но то се появява с абсолютно безпрецедентната война. С това, че тя е на портите ни. Създават се сериозни опасности от сътресение на обществото и вътрешно разделение. Затова призивът ми е към прокуратурата. Тя трябва да следи какво приказват в тази ситуация публично политиците, включително и такива, които очевидно са на хранилка на диктатора.

Всякакъв вид тълкуватели на волята му, чиито думи могат да имат характер на оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията му и това създаде опасност за тези уязвими групи (бежанците) извършват престъпление.

Третата голяма група, която трябва да бъде следена, са възхваляващите войната в социалните мрежи. Това явление избуя в невероятна степен в последната седмица.

- Но в същото време Вие сте горещ защитник на свободата на словото в България, къде е границата?

- За четвърт век дейност съм доказал, че съм поддържал и съм се борил за тази голяма ценност, свободата на словото, включително и в съда в Страсбург. Същевременно обаче трябва да е ясно, че макар да е основна ценност на демокрацията, тя не е абсолютна. Абсолютни права няма с едно единствено изключение - никой не трябва да бъде подлаган на унизително и нечовешко отношение. И точно това право е нарушено по един безпрецедентен начин.

Балансите при свободата на словото са маркирани доста ясно от Европейския съд за правата на човека. Речта на омразата не заслужава и не се ползва със защитата на Конвенцията за правата на човека. Всякакъв вид възхвала, да речем на Хитлер, оправдаване на нацизма и Холокоста, попада под знака на речта на омразата, която не заслужава защита.

Това е балансът в случая. Може някой да коментира кой какво прави, кой колко е виновен, да има мнение по тези въпроси. Но това мнение не трябва да е оправдание на извършеното престъпление против мира и човечеството. Оправдание на агресията, на войната, на всичко, което видяхме - ударите срещу деца, срещу раждащите майки, това не може да бъде търпяно в едно демократично общество.

Ние сме в степен на повишена цялостна опасност. Преди 2 години парламентът обяви извънредно положение в една ситуация, която лично на мен не ми изглежда по-опасна отколкото ситуацията сега.

- Призовавате за извънредно положение?

- В никакъв случай. Казвам само, че случващото се сега не е по-малко опасно. А точно подобен вид приказки, оправдаващи войната, размиването на ценностите, на които се основава човешкото общество и хуманността, са нетърпими. Всяка извънредна ситуация, която съдържа опасност да разтресе самите основи на обществения живот е и аларма за естествено ограничаване на основни човешки права.

- От парламентарната трибуна чуваме какво ли не. Ако някой в парламента не подкрепя например резолюция против войната, това прави ли го престъпник?

- Трябва да бъде оставено място за плурализъм и демокрация. Демокрацията не може да погребе себе си. Свободата на словото в рамките на парламента и на парламентарните дебати е свещена. В този смисъл, колкото и да са нелицеприятни някои от тези дебати, това дали да има резолюция и какво да е съдържанието й, заслужава моралната оценка на гражданите, които са източникът на властта. Нашите избраници трябва да могат да водят спорове. Ако вече се установи, че някой е на нечия хранилка и може да бъде уличен в шпионство, е отделна работа на прокуратурата, която трябва да бъде свършена. Не сме в ситуация, в която дребните кражби да бъдат приоритет на държавното обвинение.

- Не може да й се отрече на прокуратурата, че е активна по шпионска линия. От онзи ден имаме поредния шпионски скандал, докато още чакаме присъди за предишния.

- Ако действията й почиват на съответните данни, това е правилната посока. Точно в този ред на мисли, трябва да бъде обърнато нейното внимание и върху други престъпления с извършители, които могат да бъдат намерени и наказани.

Върховенството на правото и на закона означава в такива трудни времена тя да си е на мястото. Това ще изиграе ролята на необходимата превенция. Не бих се радвал някой да е наказан сурово за това, че е говорил свободно. Но не може чрез слово да се накърняват устоите на света, в който живеем, на демократичното общество, правовата държава, на човеколюбието.