Медия без
политическа реклама

Протестите са правдиви, но е факт – издишат

Тактиката на всекидневни прояви очевидно бе грешка, но лидерите на недоволството нямат идея как да я променят, за да я направят печеливша

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Не много хора, много яйца - такава е засега обобщената картина на протеста.

Нещо им има на настоящите протести. Те са справедливи по своята същност - срещу безпрецедентно мутризираната власт, отдавна преминала линиите на нормалност, но не улучват тактиката. Че Бойко Борисов е изпята песен, го знаят дори хора, гласуващи за ГЕРБ. Но и че протестите срещу него не са това, което трябва да са, го признават дори протестиращи.

Какъв точно им е проблемът, трудно може да се определи на този етап. Те са и малочислени, и не съвсем, защото няколко пъти излязоха доста хора. Дразнят с безрезултатността си, но тя не е изненада, след като „ДАНСwithme” постигна ефект на 14-ия месец. Лидерският разнобой също е дежавю. И все пак

 

контурите на нерадостната картина са ясни

 

След 2-3 мощни демонстрации с предимно млади, необременени, искрени хора последва мъка: на едно място палатките са повече от палаткуващите, на друго „революцията” тече с прожекции на филми, на трето 200 души хвърлят 2000 пъдпъдъчи яйца, на четвърто италианска певица подгрява трето Велико въстание; Евгений Дайнов забива с китара, а 20 младежи от „Да, България” се разминават пред Съдебната палата с 20 „бойци” на Георги Георгиев, запътени към друга институция - да овикат портиера. „Българи, политизирайте се, оставете задълженията си и елате на площада!”, призова няколко пъти Отровното трио. Това бяха апели на отчаянието. (Лумпенските провокации не се броят, те бяха контрапроява).

Кратка разходка в миналото може да ни даде все пак насоки за обяснение. През демократичната ни история

 

четири бяха големите протести срещу властта досега

 

Първите два – 1990-1991 г. и 1997 г., се проведоха в буквално гладни времена и носят белезите на съвременна революция. Третият бяха зимните вълнения срещу първия кабинет на Борисов, а после - „ДАНСwithme”. Зимните демонстрации останаха да блестят в аналите с бързия си успех, но практически премиерът хвърли оставка още преди да се разгорят  - изпреварващ трик. Като изключим този недоузрял протест, всички други носят два големи общи белега. Първо, бяха публично подкрепени от западни посолства, което задвижваше огромни енергии – партийни, граждански, медийни и т.н. Второ, те бяха на десните срещу левите, а у нас по принцип десницата е вътрешният двигател на промените. Тя сменя статуквото в партньорство с посолствата. Но днес ГЕРБ е съществена част от десницата, западните държави обгрижват „кучия си син”, на микрониво също се случва разнобой – хиляди десни българи не щат да имат каквото и да е общо с президента Румен Радев, Мая Манолова, Корнелия Нинова. Те са против Борисов, но още повече – срещу „комунистите”.

 

Така в днешния протест изначално е заложена драмата:

 

този, който по принцип носи промените в България, да е разединен. Нямаше да се случи родилната беда, ако врагът, да кажем, бе Корнелия Нинова.

Най-важен е въпросът какво все пак можеше да се направи в тази ситуация. На страшно много хора им писна от Борисов, а прокурорската хайка в президентството бе кулминация на преминат предел  – значи българите наистина трябваше да излязат по площадите. Сториха го, след което дойде предизвикателство да бъдат задържани. И тук вече многобройните организатори се провалиха. Следва да се отчете, че не им е лесно. Грешките се виждат най-добре постфактум, а те не са ясновидци. Но определено надцениха протестната енергия. И на титаничния въпрос „Что делать?” дадоха грешен отговор.

Трябваше да се прави обратното на това, което настана. След като няма чак толкова хъс, всекидневните прояви бяха неуместни. След като липсват чак толкова хора, нелепо бе да се окупират кръстовища (във Варна например двама души пазеха денем палатките, докато другите 20 си ходеха на работа). Вместо това протестът трябваше да е със седмична регулярност, точно както е в Беларус. Както е и в руските градове, когато хора се осмеляват да протестират срещу Путин. А също и в европейските столици срещу коронамерките, и при „жълтите жилетки” в Париж. Протестът на интервали събира много повече хора, концентрира гнева. На него не му трябват чутовни надпревари по претворяване на нищо в нещо. Освен това протестът трябваше

 

постоянно да бъде насочен персонално срещу Борисов,

 

а не да се разлива в хепънинги пред БНТ, кръчми и гонения на фигуранти като Даниела Дариткова или Деница Сачева.

Правилното решение се вижда дори и в момента. Рядко се събира внушително множество, но като стане, се получава истински бунт, неподправен. Той е много по-опасен за самия Борисов. Другото е пърформанс. Мощният седмичен протест с нищо нямаше да попречи и на основната идея светът да чуе за безобразията на Борисов. Вместо това всяка вечер едни и същи хора правят едно и също, а то е нищо; най-много да се самопоказват чрез телефоните си  – слаб 2 по драматургия, която, без ирония, трябва да е добра при всяко съвременно политическо събитие.

Впрочем Отровното трио, което следва да му се признае, се постара доста да изземе лидерството, схвана грешката. „Великите въстания” са опит за точно такава седмична регулярност. Само че Борисов не дава нишан да пада, времето отминава, идват зима, празници. Голямата драма е, че триото и конкурентните им вождове идея нямат как да променят тактиката, за да е печеливша. 

Протестът изпитва и базов проблем с лицата си. Нови липсват, а каква промяна със стари? Всички протестни формации обещават граждани да влязат в листите им, едва ли не с референдуми да ги редят...

 

Къде обаче е тая отвореност, защо не е стартирала?

 

Ако се борят наистина за предсрочни избори, тоест след месец-два, не трябваше ли тези процеси да текат? Георгиев от БОЕЦ твърди, че идеята на другите протестни лидери никога не е била бърз вот, а просто с окопна война да посрещнат редовните. Ако е вярно, нещата си идват още повече на мястото.

Така или иначе, протестът е нужен. Оживлението на младите хора бе най-красивото нещо из улиците на България в последните години. Но тактиката за блицкриг срещу Борисов очевидно не сработи. А безвремието обезценява самия протест като инструмент, води и демотивация като бумеранг.

Ключови думи:

протести, ГЕРБ