В началото на юни САЩ санкционираха за корупция по глобалния закон "Магнитски" бизнесмена депутат Делян Пеевски, обвиняемия и намиращ се в Дубай Васил Божков, както и Илко Желязков, който по това време беше зам.-председател на комисията за контрол на на СРС. Те и свързаните с тях 64 лица и фирми влязоха в черен списък. Около санкциите се вдигна много шум. Спорно е обаче дали нещо реално се промени.
Някои като семейството хазартни бизнесмени Найденови вече успяха да излязат от черния списък по силата на съдебни актове. Илко Желязков подаде оставка и вероятно в момента е щастлив пенсионер. Партията на Божков "Българско лято" не успя да участва в изборите, защото е в черния списък и затова никоя банка не се съгласи да й отвори сметка и заради това ЦИК отказа да я регистрира. На изборите през април партията на Божков събра под 3%, затова може да се спекулира дали ако беше регистрирана, щеше да прескочи бариерата. През април близо 100 000 българи виждаха Божков като човека, който единствен може да спре Борисов. През юли резултатът им беше два пъти по-лош. Сега едва ли можеха да се надяват на повече.
САЩ включиха тази си "най-голяма досега антикорупционна акция" в стратегията си за противодействие на корупцията. "Санкциите на Министерството на финансите бяха допълнени от действия, предприети от държавата за публично посочване на две от лицата и на трима други български държавни служители, заради участието им в значителна корупция. Това координирано междуведомствено действие демонстрира ангажимента на Съединените щати да държат отговорни замесени в корупция лица и да налагат осезаеми и значителни последици за онези, които участват в корупция, докато страната работи за защита на световната финансова система от злоупотреби", се казва документа. В него не се споменават имената на Пеевски, Божков и останалите, но е ясно, че става дума за тях, тъй като именно тяхното посочване е най-голямата акция по Закона "Магнитски" досега.
САЩ дават тази акция за пример,
но всъщност тя не направи особено впечатление на българските институции, а и на санкционираните.
Санкциите буквално възродиха Пеевски. Той не дава вид на човек, чийто бизнес е застрашен, отново бе издигнат и избран за депутат от ДПС. И нито санкциите "Магнитски", нито досиетата "Пандора" се оказаха в състояние да променят това. "Ние не предвиждаме раздяла с никого. Нашият електорат, нашите избиратели, нашата партия, ние си харесваме господин Пеевски и смятаме, че господин Пеевски направи много и за страна, за хората, особено в пандемичната криза, а за нашия електорат да не говорим", каза през януари Йордан Цонев. И тази позиция остана непроменена. Сега Пеевски седи на първия ред в парламента. Може би единственото му затруднение ще е да получава депутатската си заплата по сметка и ще трябва да я взема на ръка.
2 дни след налагането на санкциите прокуратурата обяви, че ще анализира проверките, които са правени на Делян Пеевски през годините. "По отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки. Предстои същите да бъдат анализирани", каза Сийка Милева, говорителката на главния прокурор. Тя обяви още, че държавното обвинение е образувало шест преписки спрямо всеки от санкционираните от САЩ за корупция. Освен Пеевски, Божков и Желязков, които бяха обявени по Закона "Магнитски", САЩ посочиха и бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, както и Петър Харалампиев и Красимир Томов от Държавната агенция за българите в чужбина.
Според Милева "голяма част от посочените обстоятелства в обсъждания доклад на Министерството на финансите на САЩ вероятно стъпват на работата на прокуратурата на Република България и събраните от нея доказателства - част от които вече са представени и в съда". Говорителката се закани прокуратурата да анализира посоченото от САЩ и ако констатира данни за престъпления, да "предприеме всички необходими действия".
Както може да се очаква, държавното обвинение така и не информира обществото докъде са стигнали проверките и анализите му. Минаха 6 месеца! От опит знаем, че едва ли са стигнали далече. Може би оправданието за протакането би било, че се канеха да искат от САЩ "конкретизиране и разширяване на посочената от тях информация". Не е много ясно какво точно ще искат, при положение че смятат, че САЩ стъпват върху работата на българската прокуратура.
В краткия живот на 46-ото НС имаше и комисия за санкциите, която трябваше да проучи
защо българските служби са проспали посочените от САЩ проблеми
На този въпрос все още нямаме отговор. От информацията, която депутатите изискаха от институциите, стана ясно, че за последните 20 години прокуратурата е работила по 14 преписки срещу Пеевски. 13 от тях са прекратени, без да прераснат в дела, а едно е прекратено като досъдебно производство. Срещу Божков имало 9 преписки, по 4 от които са се водели разследвания.
"Виждаме как прокуратурата изпира Делян Пеевски. Тя не вижда в дейността му никакъв проблем", коментира председателят на комисията Надежда Йорданова ("Демократична България"), която вече е правосъден министър в коалиционното правителство. "Големият брой прекратени преписки за Пеевски трябва по-скоро да ни тревожат, отколкото да ни радват. Има въпроси спрямо действията на разследващите органи", каза още тя тогава.
"От датата на налагането на санкцията в МВР не е имало разследване относно участие на Делян Пеевски в корупционни действия, включително свързани с търговия с влияние, подкупи на държавни служители от българското правителство, договаряне с политици с цел осигуряването на политическа подкрепа и положително медийно отразяване, както и няма разследване относно участие/свързаност на Пеевски със схема за подкупи, засягащо български документи за пребиваване на чуждестранни граждани", се казваше в отговорите на МВР до парламентарната комисия.
През септември Министерството на правосъдието обяви, че пише и закон за санкциите и проектът се очаква да е готов за старта на 47-ия парламент. Концепцията на закона предвиждаше Министерският съвет да приема национален списък на санкционираните, а свързаните с тях лица да се включват в отделен списък.
Задължени да прилагат мерките по този закон ще са изпълнителната власт и другите органи на държавна власт, държавните и общинските предприятия, публичните предприятия, ръководителите на стратегическите обекти, банките. Те незабавно трябва да предприемат действия за прекратяване на договорните си отношения, както и за недопускане на бъдещи договорни отношения с лицата от двата списъка. Като за лицата, включени в списъка, няма да има и партийна субсидия, ако такава би им се полагала. А включването в списъка ще е основание да започне проверка от антикорупционната комисия КПКОНПИ. Предстои да видим дали такъв закон ще има и как ще действа КПКОНПИ по него, при положение че досега комисията не може да се похвали с особени постижения, а новите управляващи се канят да я реформират. Или отново ще сме свидетели на неизпълнени празни обещания.
