- В интервю за "Файненшъл таймс" Владимир Путин заяви, че "т.нар. либерална идея е отживелица". По думите му дори западните лидери признават, че "мултикултурализмът" е станал нереалистичен. И изведнъж вие - апологетът на либералните ценности, потвърждавате, че либералните ценности са в опасност...
- Вече ми зададоха подобен въпрос и отговорих: Путин греши фундаментално. Русия, както и всяка друга страна, зависи от либералните принципи. Век и половина в Европа са траели ожесточените религиозни войни между католици и протестанти. В кръв са били потопени цели страни, само Германия губи 1/3 от населението си. И всичко това, защото през XV и XVI в. държавите са настоявали за единна религиозна доктрина и хората не само можели да избират как да живеят и в какво да вярват. След Реформацията управляващите започват да схващат, че ако продължават да налагат единна религия и светоусещане, конфликтът никога няма да спре.
Така се е зародил либерализмът - набор от правила, по които хората могат да живеят според убежденията си, без да рискуват да бъдат убити.
Но когато се е появило правото на избор, са възникнали и доктрините за нетърпимост, особено националистическите, основани не на правото, а на етническата и расовата принадлежност. Това е довело до разпада на гигантски империи - Османската и Австро-Унгарската. Големи етнически групи са се стремили към доминиране. Когато Хитлер започва обединението на германците, влиянието на Германия става особено разрушително. Но това не е само германска беда - такъв процес е текъл във всички страни, решили да се самоопределят на основата на етнически групи и общ език. Което е довело до нов катастрофален конфликт през XX век - не религиозен, но националистически.
След 1945 г. всички се съгласяват, че не бива нацията да се определя въз основа на етническата принадлежност и да се участва в насилствени конфликти, че всяка страна трябва да гарантира правата на отделния гражданин и особено правата на малцинствата. Бил е необходим нов международен ред, в който страните са съгласни да си сътрудничат, да създават общи правила, да развиват търговията при открити икономически отношения и заедно да стават по-богати. Това е и либерализмът, който действа и днес в Европейския съюз.
От тази гледна точка Русия не е изключение, в известен смисъл тя също е либерална страна. Тя се състои от множество народи и не може да създаде национална идентичност на основата на руската православна църква, тъй като хората не могат да стават православни насила. Но какво прави Путин? Той се опитва да възроди духа на националната империя и да доминира в отношенията със страните от бившия СССР. Това е възраждане на доктрината на нетърпимост, когато се съобразяваш само с ония, които принадлежат към една нация. Това е много опасен принцип.
Същото се случва в момента в САЩ, където Тръмп постоянно говори за нуждата Америка да си върне отминалото величие. Това е голяма беда.
Смятам, че Тръмп е етнонационалист, който смята, че небелите граждани нямат национална идентичност.
Още при следващото поколение САЩ ще бъдат страна, в която мнозинството от гражданите ще принадлежат към едно или друго малцинство, не е възможно страната да се управлява на този принцип. Именно затова смятам, че либералните принципи не само не са отживелица, но са абсолютно необходими - те са свързващото звено на многообразието.
- В същото интервю Путин казва, че в различните страни съществуват различни версии на либерализма. Възможно ли е?
- Демокрацията може да бъде организирана най-различно. Може да бъде парламентарна или президентска. Може да има различни изборни системи, гражданските права да бъдат интерпретирани различно. В САЩ например схващането за свободата на словото е по-скоро абсолютно, докато в Германия, Франция и Англия има известни ограничения. Но по същество либерализмът е основан на два принципа - свобода и равенство. Фундаменталните характеристики на либералната демокрация са изборът на мнозинството, изразяване чрез честни и свободни избори, както и конституционни принципи, които ограничават властта.
- В книгата си "Краят на историята" пишете за идеята на универсализма в света на Хегел. Но немският политик Вилхелм фон Хумболд възразява на философа, като смята, че подобен свят ще бъде хомогенизиран, в него ще изчезнат различията. Възможно ли е обединение в една национална идентичност, запазвайки различията?
- Това е баланс, който трудно се постига. В някакво отношение светът наистина става хомогенен. Демократичните идеи се разпространяват и мнозина приемат тази закономерност. В културно отношение ние си приличаме - слушаме една и съща музика, гледаме едни и същи филми. Холивуд и медиите привличат всички. Но хората не желаят хомогенизацията. Те искат да съществуват в общества с корени в собствената им история и да говорят на своите езици. А в глобализацията участват по икономически причини - по-лесно се забогатява, като се търгува на световния пазар. Смятам, че либерализмът позволява да се запазят традициите и средата. Но сега поехме в обратна посока. Например Шотландия и Каталония не искат да участват в глобализма, искат да живеят според националните си традиции. Не знам къде ще се озовем накрая, защото и двата процеса имат голям потенциал. Между 70-те и 2010 г. ние уверено вървяхме към глобализацията, откритостта и мобилността. А сега свърнахме назад.
- Как се отнасяте към сближаването на Русия с Китай и тяхната "дружба" срещу САЩ? Не ви ли тревожи тази тенденция?
- Русия и Китай си сътрудничат отдавна и политически често се оказват от едната страна: двете страни не подкрепиха войната в Ирак през 2003 г., еднакво се отнасят към нарушаването на правата на човека и пр. Да, в геополитически план Русия и Китай имат по-голям проблем със САЩ, отколкото помежду си. Но не мисля, че сега тези отношения ще прераснат във формален съюз. Освен това има въпроси, най-вече икономически, по които Русия и Китай се разминават. Русия например не е въодушевена особено от проекта "Един пояс, един път" - инфраструктура, която минава през Евразия, Централна Азия, Близкия изток в Европа. Спорът за разстоянието между жп релсите изглежда уж дреболия. Руските жп линии, разположени в Узбекистан и Казахстан, са по-широки от онези, които искат да сложат китайците, и в момента тече голям спор чий жп стандарт ще победи. По същество това е индикатор кой ще контролира железопътните връзки в този гигантски регион на границата с Русия.
- Но Русия и Китай се сближават не само срещу Америка. Наскоро руски и китайски самолети нарушиха въздушното пространство на Южна Корея.
- В този смисъл Китай предизвиква повече тревога, защото неговият военен потенциал расте много бързо, той е по-силен икономически, особено в Далечния изток. Китай продължава да въоръжава островите си в Южнокитайско море. Вероятността от военен конфликт в Далечния изток расте.
- Ако се стигне до такъв конфликт, каква позиция ще заеме Европа?
- Зависи от това къде се намира Европа в този момент. Русия намери съюзници в лицето на Виктор Орбан в Унгария и Матео Салвини (вицепремиер и министър на вътрешните работи в Италия до миналата седмица). Европейците избират в момента популистки правителства, които в някаква степен симпатизират на Путин. По подобен начин действа и Китай чрез инициативата 16+1 - проект за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Китай строи инфраструктура в Гърция, Унгария, Чехия. Тази зависимост означава, че във външнополитически план ЕС няма да може да критикува Китай. Европа я дърпат на всички страни, но популистите набират сила и смятам, че Европа ще става по-слаба.
- Какво ще се промени, ако на президентските избори през 2020 г. в САЩ победят демократите? Каква позиция ще заемат спрямо Русия?
- Смешно е, но нищо особено няма да се промени. В момента в САЩ има две гледни точки към Русия. Традиционните бюрократични институции като Държавния департамент или Министерството на отбраната, или Съвета за национална сигурност заемат достатъчно твърда позиция, нивото на санкциите нарасна както към Русия, така и към персони, свързани с Путин. Санкциите в момента са по-строги, отколкото по времето на Обама.
САЩ бяха готови дори да пратят оръжие в Украйна, нещо, което Обама не пожела. От друга страна, имаме президент, на когото, струва ми се, Путин много му се харесва. Този президент не е съгласен с политиката на собствената си страна, но не може да убеди собственото си правителство да заеме по-услужлива позиция.
Шизофренията е очевидна: санкции и отвратителни отношения между САЩ и Русия, от една страна, и президент, който симпатизира на руския си колега, от друга. Ако победи демократ, Путин ще загуби приятел и съюзник, отчитайки руската намеса в президентските избори в САЩ, не съм сигурен, че демократите ще станат по-дружелюбни към Русия. (Със съкращения)
