Quantcast
Путин събира край Украйна парченца от семейната снимка | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Путин събира край Украйна парченца от семейната снимка

Крим е слаба утеха за "най-голямата геополитическа катастрофа" на Кремъл
20 633
 ЕПА/БГНЕС
Путин е амбициран да мине през златните двери на историята, но трябва да остави нещо на Русия, за да го помни.

"Външният министър" на Европейския съюз Жозеп Борел наду аларма на 19 април пред своите колеги в Съвета на ЕС по външната политика - Русия е струпала 150 000 войници край Украйна и едва ли не всеки момент ще я нападне. “Това са повече от 150 000 руски войници, които са разположени по украинските граници и в Крим. Очевиден е рискът от по-нататъшна ескалация“, каза той. Изненадани, министрите от държавите в ЕС го питаха откъде има тази информация, защото знаеха други числа - 40 000 във Воронежка област край украинската граница и още толкова в анексирания Крим. 

Борел, който минава за специалист по руските въпроси след злополучното си посещение в Москва на 5 февруари т.г., се поправи малко по-късно със съобщение от канцеларията си, че войниците не били 150 000, а 100 000, но това не замаза гафа. Тъй като министрите не получиха доказателства за предстоящо нападение на Русия, се отнесоха сдържано към плана на украинския си колега Дмитро Кулеба за нови санкции срещу Москва. Борел трябваше да излезе на пресконференция и да заяви, че засега не се планират нови икономически санкции или експулсиране на руски дипломати, но по думите му струпването на руски военни сили по границите на Украйна е най-голямото досега.

Объркването в Брюксел

как да тълкува поведението на Москва е видимо, но и Вашингтон не показва категорична позиция. Президентът Джо Байдън определи на 17 март Путин като убиец, а на 13 април му се обади по телефона и му предложи да се срещнат в трета страна, без да се плаши за живота си. Два дни по-късно наложи икономически санкции на Русия и изгони 10 руски дипломати. После се обади по телефона на германската канцлерка Ангела Меркел и заедно отправиха призив към Москва да прекрати струпването на войски край Украйна. Но в същото време отмени изпращането на два военни кораба в Черно море, с което даде знак на Кремъл да не очаква ескалация на напрежението.

Самата Украйна, изглежда, не се готви за неизбежна отбрана срещу задаващо се нападение, защото не отговаря с реципрочно дислоциране на войски. От другата страна, на границата руснаците са направили огромен военен лагер, включително и полева болница, а от украинска страна най-впечатляващо бе едно посещение на президента Володимир Зеленски във военна униформа, който на 8 април се снима в окоп край линията за прекратяване на огъня срещу сепаратистките сили в Донбас.

За какво им е на руснаците този военен парад

който другите гледат безучастно отстрани? Външният министър Сергей Лавров обясни, че Русия мести войски, където желае на своята територия, защото си е у дома. Но позоваването на суверенитета не е достатъчно, защото Русия е също така страна по Виенския документ на ОССЕ от 2011 г. и според него би трябвало да информира заинтересованите държави, когато извършва маневри с повече от 9000 войници. А Москва не дава никакви сведения за струпваните сили край Украйна. Затова провокира догадки какъв смисъл има да харчи пари за подобно усилие.

Загадката става по-прозрачна, ако се види, че военната демонстрация се комбинира с тиха дипломация. От 19 април се водят консултации между политически съветници от т.нар. Нормандска четворка - Русия, Украйна, Германия и Франция - за намиране на изход от украинската криза. Не се очаква голям пробив, но руснаците много държат да бъдат изслушани аргументите им, защото недоволстват, че Западът дава ухо само на украинските жалби. 

Те имат просто искане:

да се изпълни Минският протокол от 12 февруари 2015 г., или по-конкретно - една от неговите 13 точки, която предвижда голяма автономия на така наречените Луганска и Донецка народна република. Украйна се придържа към другите точки, но точно за тази президентът Зеленски заяви през 2019 г., че не се чувства обвързан, защото е подписан от бивш държавен глава на Украйна, какъвто бе към този момент Леонид Кучма като член на контактната група. Според документа Киев трябваше да извърши конституционна реформа, която да даде много по-голяма власт на местното самоуправление, стигаща до самостоятелно назначаване на ръководителите на прокуратурата и съда в двете области. Освен това те трябваше да си имат собствена законна милиция след пълна амнистия на бунтовните формирования.

Засилването на автономията на рускоезичните Донецк и Луганск би означавало по-нататъшното им откъсване от Украйна, за което Русия работи отдавна не само с военни, но и с мирни средства. По приблизителни изчисления тя издава въз основа на улеснена процедура от 2019 г. по 1500 руски паспорта дневно на техни жители и след време ще може да оправдае евентуална военна намеса в Украйна за защита на своите граждани. Територията на двете републики би могла да послужи като ядро на несбъдналата се по отцепническия замисъл Новорусия, която би откъснала изцяло Южна Украйна. Тя би представлявала естествената сухопътна връзка между Русия и анексирания Крим, който поради изолацията си страда дори от недостиг на прясна вода, защото Киев му отряза водоснабдяването. Освен това Русия би стигнала постепенно до самотната Приднестровска република в Молдова и би добавила като най-голяма награда за усилието си цялото украинско Черноморие.

Изглежда мегаломанско,

но в очите на Кремъл е по-скоро дребна утеха за изгубеното имперско величие. Президентът Владимир Путин не се е отричал от казаното през 2005 г. пред Федералното събрание, че "крахът на Съветския съюз бе най-голямата геополитическа катастрофа на века". Трагедията е преди всичко за Русия, защото по думите му "25 милиона руснаци за една нощ се превърнаха в чужденци" след разпада на СССР. Следователно амбицията му не е да върне съветските граници, което е прекомерно, а да събере под един покрив поне рускоезичното население. Но дори в по-скромни измерения това е фараонска задача. За да я изпълни, се нуждае от властово дълголетие. 20 години му се видяха малко и преправи конституцията, за да може да управлява до 2036 година, а защо не и отвъд нея, ако рече Господ.

Щом има стремеж да се запише като най-дълго управлявалия държавен глава след падането на монархията, неизбежно се изправя пред историческия въпрос: Какво даде на Русия? Руснаците не чувстват украинците и белорусите като отделни народи и ако Путин залепи парчета от скъсаната семейна снимка, вероятно ще го запомнят с добро въпреки автокрацията му, която ограничава човешките им права.

Ключови думи:

Украйна, Русия, Путин

Още

Русия протестира срещу многонационалните военни учения в Черно море

23.06.2021

1162
САЩ се отказват от допълнителни санкции за "Северен поток-2"

22.06.2021

5171
Ясни са първите два 1/8-финала на Евро 2020

22.06.2021

Обновена

3891