Преди по-малко от месец Георги Свиленски – водачът на парламентарната група на БСП, посочи президента Румен Радев като един от хората, които носят вреда на левицата. Свиленски напомни, че бившият служебен премиер Стефан Янев е определил „Продължаваме промяната” като „отрочета на Радев”, които обаче впоследствие са се разграничили от държавния глава. „Надявам се по същия начин и бъдещите отрочета на Радев да се разграничават от него, защото всичко, каквото се прави, то се прави за сметка на БСП”, отсече лидерът на червените депутати.
Това мнение, общо-взето, обобщава начина, по който гледат на президента от „Позитано” 20 в момента. За соцлидера Корнелия Нинова и нейното обкръжение Радев се превърна във враг, който се опитва да трупа политическо влияние за сметка на партията, вкарала го в „Дондуков” 2. А само допреди 2 години държавният глава беше извор на гордост за Нинова – единствената й голяма изборна победа, както и най-сериозният съюзник в битката срещу ГЕРБ и Бойко Борисов.
После обаче се появи „Промяната”, оглавявана от бившите президентски любимци Кирил Петков и Асен Василев, и отхапа солидно парче от червения електорат. В самата соцпартия започнаха брожения и вътрешни борби, за които поддръжниците на Нинова твърдяха, че са подбуждани от Радев, за да отслаби и превземе БСП. Отношенията им се нажежиха до червено, когато президентът обвини соцводача, че като министър на икономиката е позволила износа на българско оръжие за Украйна. И напук на тази безспирна и задълбочаваща се вражда, Радев изведнъж връчи на левицата последния, трети мандат за съставяне на правителство. Виж ти! И защо му беше да го прави?
В името на обществения интерес, може би?
Не изглежда така. Ако го движеше такъв мотив, тогава „Демократична България” беше по-подходящият избор. Първо, десницата е далеч по-близка до „Промяната”, от която зависи дали ще има правителство – при това не само идеологически, но и на ниво лични контакти. Логично е да се предположи, че разговорът за евентуален кабинет с Петков и Василев щеше да протече доста по-лесно и вероятно по-успешно, ако се водеше от десните.
Второ, водачите на ДБ бяха много по-нахъсани да доведат подобни преговори до удачен завършек. Социолозите са съвсем безмилостни към десните, като вече редовно ги поставят след „Възраждане” по рейтинг. Това прави предсрочните избори плашеща перспектива за ДБ и я настървяваше да работи за успешен мандат. Всъщност именно десницата предложи на Радев идеята за консултации преди връчването на третия мандат, които той проведе, макар и безрезултатно. В същото време, БСП получи някои по-благоприятни прогнози и това докара „Позитано” 20 до еуфория. Левите вече смятат, че са си гарантирали изгодно място в следващия парламент, а следователно и в следващото правителство. За какво им е да се напъват да работят за кабинет в настоящото Народно събрание, което и без това почти всички политици чакат с нетърпение да си отиде?
На трето място, социалистите досега категорично са доказали, че
не умеят да се оправят в такива ситуации
Миналата година получиха двукратно от президента мандат за съставяне на правителство – при това и двата пъти ставаше въпрос за третия мандат, също като сега. И всеки път го връщаха неизпълнен. Оправданието беше едно и също – „протестните партии” не ги искали. Е, този печален рекорд не говори ли нещо на Радев?
А може би всъщност президентът е един от онези политици, които също чакат с нетърпение преждевременната кончина на 47-ото Народно събрание. Макар и по различна причина от „Промяната”, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане”, всяка от които смята, че ще излезе с по-добър резултат от последния вот. Целта на Радев е служебният кабинет.
За него това е възможност да разшири властта си извън тясното ъгълче, което иначе е принуден да обитава при обичайни обстоятелства. И нещо повече – да вкара в действие политиките, които горещо защитаваше досега. Например, по отношение на Русия. Президентът не криеше, че изобщо не харесва конфронтационната политика на кабинета „Петков” спрямо Москва – нито по отношение на енергетиката, нито за руските дипломати у нас, нито за неофициалния износ на оръжие и боеприпаси към Украйна. Едно служебно правителство ще му позволи да наложи волята си.
А да не би затова да връчи мандата на БСП –
за да помогне за кабинет, който е по-близък до руските интереси? Но левицата и досега работеше доста добре за тези интереси, без да е мандатоносител. Например, заради съпротивата на социалистите, които заплашиха, че ще напуснат бившата четворна коалиция, техните съюзници не посмяха да изпратят официално реална военна помощ на Киев. И все пак възможностите на БСП да изнудва партньорите си бяха ограничени, особено след като ИТН напусна и коалиционното правителство увисна на тънка нишка, която бързо се скъса.
А с един служебен кабинет, назначен от него, Радев няма нужда да се притеснява от сложни коалиционни взаимоотношения. То ще прави каквото той му каже и никой няма да му се пречка – нито „Промяната”, нито десницата, нито враждебно настроената към президента БСП. Защо тогава да не даде мандата на социалистите с надеждата, че ще се провалят, както досега винаги са правили? Така окончателно ще си разчисти пътя към изпълнителната власт.
