Едни избори минаха, втори избори минаха, а третите са сигурни – за президент. Чудно е ще смогне ли обществото с толкова много политическа истерия! Но от неизбежностите не може да се избяга, затова още през тази наситена парламентарна седмица заваляха обилни коментари за състезанието за „Дондуков“ 2. Както си му е редът, темата е ще повтори ли Румен Радев мандата. Евродепутатът (бивш служител на президентството) Иво Христов каза, че преизбирането е ключово за държавното здраве („Дарик“). Политологът Димитър Ганев рече („24 часа“), че Радев няма интерес от успоредни президентски и парламентарен вот. Колегата му Калоян Методиев (БНТ), с чийто глас говори Корнелия Нинова, пък провидя пъклени сценарии на президентско задкулисие. Всички са убедени, и в това няма спор, че текущите парламентарни драми ще рефлектират върху президентския вот.
Засега Радев не бива да има особени поводи за притеснение. Рейтингът му е огромен, за пет години се открои като личност, врагът ГЕРБ е ранен, позиционира се като
лидер на трансформациите
В тежките времена след 4 април направи правителство, което все повече хора искат да видят като редовно. Носи се на крилете на американската подкрепа, не се е чуло и руснаците да имат нещо против него. За разлика от Плевнелиев, Първанов и другите предшественици, през мандата той увеличаваше симпатии и обществено влияние – само изолираната ГЕРБ и лидерът на стопяващата се БСП мърморят наопаки, като Нинова мърмори под сурдинка. С една дума, Радев се оказа „скрита лимонка“. Подценяван в началото като военен и новак в политиката,
той се оказа много успешен политически играч –
до степен, че ако загуби изборите, това наистина ще се възприеме като случайност и удар върху „оздравителната промяна“ в България.
Рисковете пред него на този етап изглеждат условни. Както винаги важно е поведението на ДПС. Засега изглежда, че Движението иска да се пристрои към промяната и няма да пречи. Друг риск е вот 2 в 1 - огромната обществена умора ще направи ситуацията по-малко предсказуема. Освен това при 2 в 1 конкуренцията ще се увеличи, тъй като някои от формациите ще издигнат кандидат-президенти, за да теглят те напред парламентарните листи – иначе не биха го направили. Няколко претендента „на протеста“ биха подкопали силата на „голямата фигура на протеста“. Радев трябва да внимава специално и с „Има такъв народ“ (ИТН). Подкрепата на водещата политическа сила е важна в имиджов и технически план, но ИТН, видно е, са непредсказуеми.
Така или иначе трябва да се случи някакъв огромен политически катаклизъм в следващите 3 месеца, за да не бъде преизбран Радев. Но това не значи, че президентските избори са лишени от особена интрига. Напротив, носят залог с историческа за цялата ни политика стойност – ще подкрепи ли „Демократична България“ (ДБ) сегашния държавен глава.
Румен Радев бе вкаран от БСП в политиката, социалистката Илияна Йотова му е вице. Доскоро фолклорът го легендираше като
лява креатура с всичките й атрибути –
измислен от Решетников, проводник на руското задкулисие, „фуражка“, тоест не много интелигентен военен, чисто физически бе сравняван с Живков... Само че през последната година и половина точно Радев защити всички репери на демократичната България в многобройните й измерения. Радев стана не просто защитник, но и таран на атлантизма, на войната срещу Борисов, Пеевски, и Гешев, за изборна реформа, защити екологията... Редови активисти на ДБ го харесват, дори тъмносиният Атанас Атанасов рече, че през последната една година няма забележки към него (януари 2021 г – нечувани спрямо „проводник на Кремъл“ думи). Ако ДБ го подкрепи, това наистина ще е исторически факт с огромни последствия - за първи път „автентичната десница“ ще се съюзи с лявото, това
кардинално ще промени лявото и дясното у нас
ДБ вече няма да е дясна в досегашния смисъл. 30-годишни фронтове се затварят, отварят се възможности за всякакви съюзи занапред. Профилът на класическия български симпатизант се променя – десният няма да се самодефинира чрез отрицанието на левия, левият никне надясно. Всичко това ще е за сметка и на маргинализиращата се БСП. Следва да се направи уточнението, че „традиционната десница“ през 2014 г. се обвърза с АБВ на Първанов. Но АБВ бе малка партия. Нищо от тогава не може да се сравни със сега, ако ДБ застане зад Радев в апогея му - на фона и на общи турбуленции, променящи разстановката след десетилетната доминация на ГЕРБ.
Дали ДБ ще предприеме този ход, е енигма. Зависи от ред неясни към момента фактори. Но изкушение ще има. Така или иначе взаимоотношенията й с Радев са добри. ДБ харесва най-важните служебни министри, работи прекрасно с президентския отбор –
Атанасов вдигна топката на Рашков за подслушванията,
активистите на „Зелено движение“ Зарица Динкова и Александър Дунчев станаха при служебната власт зам.-министър и шеф на Агенцията по горите. Във формацията със сигурност ще има големи дебати как точно да постъпи. Вярно решение няма. Подкрепа за Радев ще значи отказ от традиционните за България десни ценности. Липса на подкрепа – прът в колелото на промяната в ключов момент (ще си прости ли ДБ, а и другите протестни формации, ако дублират Радев с протестни кандидати и вторият мандат отиде в човек на ГЕРБ?). И в двата случая ще има разочаровани симпатизанти.
А трудности ще създаде и ГЕРБ. По всички личи, че партията ще издигне силно десен човек, дори се търси емблема (говори се за Петър Стоянов). Така
ГЕРБ дърпа килимчето под ДБ
Всичко това е стратегическа битка за българското дясно. То носи имидж у нас, то е двигател на промените. Затова президентският вот освен с името на държавния глава носи залог и за политическата ни система въобще.
Сега в близка перспектива целите на Радев са ясни. Добре за него е да има редовна власт, която си носи отговорностите. Самият той ще гледа да не прави резки движения, включително спрямо Нинова – разпри не са му нужни. Ако влезе във втори мандат, при неясни мнозинства и нестабилна изпълнителна власт ролята му на властови център ще нарасне още повече.
