- Донесе ли вотът, г-н Киряков, промяна „отдолу” сред настроенията и очакванията на хората? Или пък иде реч просто за процентни размествания между самите партии?
- Без важни промени отдолу няма как да има преобразувания на върха на политиката. Но тези важни промени е възможно да не са свързани с искане за радикална промяна на модела на управление, а само с радикална промяна на управляващите модела. В последната година, особено след началото на пандемията от коронавирус, премиерът Борисов наруши доста гласни и негласни споразумения, наложи му се да разруши крехкия баланс на сили и интереси, да не изпълни обществения договор, който беше сключил със своите избиратели и не само с тях. Тази перфектна буря, предизвикана от „черния лебед“ COVID-19, разтърси из основи доверието в стила и методите на управление и поразклати устойчивостта на личната му харизма. Склонен съм да мисля, че исканата промяна не е за дълбоки реформи и европеизиране, а за възвръщане на баланса отпреди пандемията.
- Тоест, според вас не лозунгите от протеста, а пандемията е решаващ фактор за нагласите на хората. Но как точно?
- Пандемията от коронавирус предизвика каскада от събития, които принудиха премиерът Борисов, неговото правителство и коалицията с патриотите да вземат трудни решения. На практика те започнаха да управляват активно, премисляйки внимателно всяка своя стъпка, понеже зад нея стоят множество финансови сметки, които са в състояние да взривят крехкия бюджетен баланс на държавата - особено на фона на продължаващия процес на присъединяване на страната към единния валутен механизъм. Пандемията усили до невъобразими размери чувствителността на хората, направи ги по-раздразнителни и силно реактивни към управленски грешки и практики, които преди пандемията подминаваха лековато. Протестът само добави ускорение на бавно течащия процес по разомагьосването на Борисов, на протъркването на личната харизма.
- След изборите премиерът първо поиска нещо като експертен кабинет, после каза, че ще даде няколко депутата на Трифонов, спомена ВНС... – каква е играта му?
- Играта е задържане на власт на всяка цена. Запазване на контрола върху лостовете за управление. Губене и печелене на време за търсене и намиране на най-доброто за ГЕРБ и него решение. Не по-малко важен е и страхът на Борисов от служебен кабинет, който ще е настроен реваншистки. Такъв кабинет като камикадзе би свършил трудната работа - не толкова по осъждането и вкарването в затвора на Борисов, както искат най-разпалените му противници, а да направи достояние всички корупционни практики в министерства и агенции, да се разкрият факти, които „да го заковат“. Борисов го е страх, затова играта му е да създава пречки пред противниците си, да всява раздори, да моли и заплашва, да обещава и раздава пари, да търси възстановяване на баланса с публични актьори и задкулисни играчи.
- Какво бъдеще виждате за лидера на ГЕРБ в крайна сметка?
- Не и като дядо на внуците си в Банкя. Политиката е неговото спасение и неговото проклятие. Четвърти премиерски мандат не е изключен, макар и не в рамките на този парламентарен цикъл. Президент също не бива да бъде отхвърлена опция, било поради амбиция, напреднала възраст, умора и малкото напрежение, което предлага самата институция; също и заради неяснотата в подкрепата на БСП за втори мандат на Радев.
- Спечели или загуби от парламентарните избори държавният глава, или въобще не му повлияха?
- Ако следваме социологическите проучвания, президентът Радев няма основания да се притеснява за втория си мандат. Но все пак, предвид ролята, която конституцията му вменява, в тази неясна и напрегната политическа ситуация победата му на изборите ще зависи от следизборните действия. На него сега му е отредена ролята на арбитър, но и на медиатор между непримирими противници - някои от тях не го долюбват, други му възлагат прекалени надежди. Естествената му свързаност с протестния гняв прави представителите на този гняв негови партньори. Това „мнозинство на гнева“, по думите на Мая Манолова, е и негово мнозинство. Именно той олицетворяваше в последно време този народен гняв срещу управлението и премиера Борисов, другите просто се възползваха от предоставилата им се възможност. Затова той трябва да е водещата фигура в процеса на сглобяване на анти-ГЕРБ коалицията, ако се стигне дотам. Ролята му не е формална, не е церемониална, не е и маргинална. Отказът му от лидерство би провокирало не само яростни критики от противниците, но и ще породи разочарование сред привържениците. Пасивността не е опция, криенето зад конституция и институция също не е опция.
- Погледите сега са насочени към Слави Трифонов, но той мълчи. Какво ни казва това мълчание?
- Говори за неочаквано споходила го тежка отговорност извън сценария на шоуто и извън уютната среда на добре познатия му декор в студиото. Слави Трифонов изведнъж попадна насред бушуваща буря без подходящи дрехи, т.е. без нужната подготовка, кураж и инстинкт за оцеляване. Ако наистина зад него не стоят опитни стратези, които да го проводят през тази критична ситуация, оцеляването му е в сериозен риск, а бързият провал – сигурен. В неговия случай мълчанието не е злато, а потайността и недостъпността му са политически противопоказни. Талантът му в шоубизнеса няма да го спаси от гнева на разочарованите последователи, натоварили го с доверието си.
- Вярна ли е тезата на „Демократична България”, че тежестта на ДПС в политическия процес намаля след вота?
- В тези избори ДПС не успя в едно нещо - да се възползва от уникалната в собствената си история ситуация да са сами на техен терен и да не отбележат нито едно попадение. Сякаш пазеха резултата, въпреки че нямаха противник. Или нещо се е случило с електората им, или не са положили особени усилия за максимизиране на електорални печалби. Те няма да са балансьор сега, но и в предишния парламент не бяха, което не им попречи да осребряват и малкото предоставили им се възможности. За българския политически живот ДПС е константна величина, затова временна загуба на тегло най-вероятно няма да им се отрази зле. Да не говорим, че може да ги направи по-пъргави и по-гъвкави, особено след знаковото, поне публично, освобождаване от прекомерната политическа тежест на Делян Пеевски. В ДПС имат инстинкт за самосъхранение, създаден от времето на Иван Костов и тогавашния неуспешен опит да бъдат изчегъртани от политиката.
- Правилно ли Корнелия Нинова отказа да подаде оставка и остава на лидерския пост в БСП?
- Това е и вътрешнопартиен въпрос, и от национално значене. За пореден път партията не защити претенцията си да е алтернатива на управляващите. Тази неспособност на БСП да излезе от омагьосания кръг на партийни разправии, очиствания, люспения, търсене на врага с партиен билет ги докара до настоящата катастрофа. Най-лошото е, че БСП и Нинова допринасят за липсата на национален дебат за бъдещето на страната. Сигурно тя и обкръжението й мислят, че са платили вече цената за всичко това или че всяко чудо е за три дни и скоро пак ще предреди останалите на опашката за управленски алтернативи. Противоположната хипотеза обаче - за мъчително и бавно изчезване на партията от политическата сцена, е също в сила. Което може да се окаже и добра новина, понеже в освободеното ляво идеологическо пространство се отваря възможност за нов, съвременен, европейски ляв проект. Има достатъчно привърженици на подобна идея.
