Политическата криза продължи да се вихри и през 2024 г. Краткотрайната стабилност на "сглобката" се оказа илюзорна и политиците наново се отдадоха на битки, докато държавата изпада в блокаж заради изтеклите мандати на повечето публични институции, включително и на ръководството на съдебната власт.
От хаоса постепенно се очертават основните играчи в страната. Делян Пеевски, макар и санкциониран по американския закон "Магнитски", успя да се наложи за единствен водач на ДПС, а начинът, по който държавата подпомогна неговия възход, демонстрира огромното му влияние върху институциите. На практика всички други политически актьори се позиционират според отношението си към него и действията му.
На другия полюс в политическия свят стои президентът Румен Радев. Допреди година той беше по-скоро изолиран заради войните, които води с ГЕРБ-СДС, а после с ПП-ДБ и ДПС, които дори му отнеха пълния контрол върху служебните правителства. С няколко хода обаче държавният глава си възстанови позициите, повечето политически сили спряха да му се съпротивляват и сега му остава единствено да премери сили с Пеевски, с когото единствено е в открита война. Това се очертава да бъде и конфликтът, около който ще се завърти политическият живот през 2025 г.
Как се стигна до това?
Разпадането на "сглобката"
Неуспехът на политиците да изградят трайно и стабилно правителство остана основен проблем за държавата и тази година. До април т.г. управлява кабинетът "Денков-Габриел", след който редовно правителство няма, а само служебно, назначено от президента Радев и оглавявано неизменно от председателя на Сметната палата и ексдепутат от ГЕРБ Димитър Главчев.
Кабинетът "Денков-Габриел" беше създаден в средата на 2023 г. след споразумение между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, основано на уговорката, че трябва да се реформира съдебната власт чрез промени в Конституцията и да се запази евроатлантическата ориентация на страната. На тази основа беше сформиран кабинет с мандата на ПП-ДБ. Начело на правителството застана Николай Денков, излъчен от ПП, а негов заместник беше Мария Габриел от ГЕРБ-СДС. Сделката беше, че след 9 месеца двамата ще си сменят постовете.
Това мнозинство, станало популярно като "сглобката", прокара редица решения в подкрепа на Украйна, включително за военна помощ, и засили сближаването на България със САЩ като стратегически партньор – закупи американско въоръжение и постави началото на изграждането на ядрен реактор с американски технологии. В края на 2023 г. ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС успяха да изменят Конституцията – разделиха Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийски и прокурорски, орязаха правомощията на главния прокурор, позволиха на депутатите да имат двойно гражданство и въведоха нов модел на служебното правителство, за да ограничат властта на президента Румен Радев.
Управлението беше разтърсвано почти непрекъснато от раздори, тъй като по-многобройният лагер в сглобката – на ГЕРБ-СДС и ДПС, се стремеше да се наложи на мандатоносителите от ПП-ДБ. Междувременно в обществото се трупаше напрежение – заради огромните политически компромиси, съпътствали създаването на управлението, неяснотата от кого са подбрани министрите и къде се взимат управленските решения, както и направените спорни назначения – като избора на депутати за подуправители на БНБ (Андрей Гюров от ПП и Петър Чобанов от ДПС) и на лидера на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова за конституционен съдия.
Въпреки сътресенията, компромисът що-годе работеше, докато не дойде време Денков и Габриел да си разменят постовете. Тогава избухна битка за преразпределението на министерските кресла, за довършването на правосъдната реформа и спорове за влиянието на Пеевски върху властта. Кабинетът рухна, страната отиде на поредни предсрочни избори и политическият конфликт се възобнови – без да намери решение до момента.
Провалът на конституционната реформа
Усещането, че "сглобката" не е постигнала нищо, се засили, след като Конституционният съд (КС) отмени през юли поправките в основния закон, които засягаха съдебната власт.
Още в средата на януари т.г. "Възраждане" и ИТН внесоха жалба, с която поискаха промените да бъдат обявени за противоконституционни. Двете партии твърдяха, че изменения като разделянето на ВСС могат да се правят само от Велико Народно събрание. Към атаката им се присъедини и президентът Радев, който в отделна жалба поиска отмяната на новите текстове, засягащи служебното правителство, което допреди промените той пряко назначаваше и практически ръководеше.
През юли дойде решението на КС, с което паднаха най-съществените промени – разделянето на ВСС, орязаните правомощия на главния прокурор и скъсяването на мандатите на ръководителите на съдебната власт. На практика на цялата правосъдна реформа беше сложен кръст.
Това беше страхотен удар върху ПП-ДБ, тъй като обезсмисли съюза им с ГЕРБ-СДС и ДПС, който им костваше половината избиратели. В същото време КС запази новия модел на служебния кабинет. Това облагодетелства формациите на Бойко Борисов и Делян Пеевски, тъй като техните кадри бяха и остават най-добре представени сред висшите публични длъжности, от които може да се подбира служебен премиер.
Разцеплението в ДПС
В средата на годината избухна войната между Делян Пеевски и Ахмед Доган за контрола върху ДПС. Това е събитието, което потенциално може да окаже най-съществено влияние върху политическия живот през 2025 г.
През февруари т.г. Пеевски беше избран за председател на ДПС на национална конференция на движението, въпреки че беше санкциониран по "Магнитски". Той обаче не стана едноличен лидер, както желаеше, тъй като същия пост получи и близкият до Доган Джевдет Чакъров. Тази подялба на партийното ръководство стана по изрично настояване на Доган, тогава почетен председател на ДПС, очевидно с намерението да възпре доминацията на Пеевски.
Той обаче не се примири с това положение и започна да си разчиства пътя, отстранявайки хората на Доган от позициите им. Засегнатите от чистката поискаха намесата на почетния лидер и той реагира по неочакван начин – разпореди на парламентарната група на ДПС да гласува против проектокабинета на ГЕРБ-СДС, който Пеевски подкрепяше. С това пропадна шансът за правителство, на Пеевски беше нанесен удар и двата лагера преминаха към открита война.
Това доведе до безпрецедентни и огромни проблеми. ДПС изпадна в юридически хаос, тъй като председателите Пеевски и Чакъров представляваха заедно и поотделно партията, а всеки я дърпаше в различна посока. Двата враждуващи лагера се изключваха едни други от партията, като нямаше начин да се потвърди на чия страна е правото. Върхът на абсурда дойде на изборите през октомври - макар и членове на една и съща партия, хората на Пеевски и Доган участваха във вота с различни коалиции - "ДПС-Ново начало" и "Алианс за права и свободи", които след това сформираха отделни групи в настоящия парламент.
За хаоса допринесе и недопустимото двусмислено отношение на държавата. Различни институции и органи ту фаворизираха Пеевски (много от доганистите бяха арестувани или изхвърлени от службите си), ту се правеха на неутрални и отказваха да вземат отношение към хаоса, който лидерите на ДПС създадоха (драстичен пример беше честият отказ на съдилищата и изборната администрация да се произнесат от кого се представлява ДПС).
През декември съдът отхвърли молбата на хората на Доган да бъде заличен Пеевски като представляващ партията. Последният организира и национална конференция, която го обяви за единствен лидер на ДПС.
Пеевски обаче е далеч от победата – той остава във вътрешна и международна изолация, която прави позициите му несигурни, а президентът Радев, който в момента е в най-силна позиция, е най-големият му враг. Докато фракцията на Доган не е стигматизирана по същия начин (въпреки че именно почетният лидер издигна Пеевски до върха) и е възможно да бъде потърсена за подкрепа за правителство.
Оспорването на изборите
Пряко свързан с битката в ДПС беше друг ключов политически момент – масовото оспорване на изборите, проведени през октомври.
По време на предизборната кампания падна цяла лавина от обвинения в купуване на гласове, основно насочени към Пеевски. За съмненията срещу него допринесе и внезапната, мощна активност на държавата срещу неговите опоненти – например, арестът на близкия до Доган Джейхан Ибрямов.
След изборите почти всички политически сили, с изключение на ГЕРБ-СДС и контролираното от Пеевски ДПС, обявиха вота за опорочен. Същата позиция зае и президентът Радев.
В КС, където се оспорват изборите, бяха подадени множество жалби с искане за касиране на изборите. В края на ноември съдът постанови да се преброят отново гласовете в 1777 избирателни секции. Резултатът от проверката на бюлетините се очаква през януари 2025 г.
Повторното броене може потенциално да пренареди парламента. Причината е, че партия "Величие" на изборите се оказа с 20-ина гласа под бариерата за влизане в парламента. Ако успее да премине прага, тогава депутатските места ще трябва да се преразпределят. Това би могло да окаже влияние върху евентуалното управленско мнозинство и правителство.
Упадъкът на парламентаризма
Освен с прецедента да позволи две парламентарни групи от една и съща партия, настоящото 51-во Народно събрание ще се запомни и с безумната сага около избора на негов председател.
Тук се преплетоха няколко проблема. Първо, според действащата Конституция шефът на парламента е потенциален служебен премиер. Съответно, всяка една формация в Народното събрание искаше възможността да излъчи такъв.
Второ, в средата на януари предстои избор на главен прокурор, а ПП-ДБ бяха поискали да се приеме закон, с който процедурата да бъде прекратена. Без председател това не можеше да стане и парламентарното лоби на Борислав Сарафов - единственият кандидат за шеф на обвинението, предпочиташе Народното събрание да е потънало в хаос.
Трето, ако парламентът няма ръководител, не могат да се сформират парламентарните групи. Това означава, че нямаше на кого президентът да връчи мандатите за редовно правителство. А формации като ДПС на Пеевски например имат интерес до кабинет да не се стигне, а да се поеме към нови предсрочни избори.
Всички тези фактори (към които трябва да добавим невероятната безотговорност и некомпетентност на политиците) се завързаха във възел, който не позволи почти месец да се избере председател, докато ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и АПС не подкрепиха номинираната от БСП Наталия Киселова. За това време парламентът не можеше да свърши нищо – нито да приема закони, нито да контролира изпълнителната власт. А доверието в него, и без това ниско, продължи да се срива.
Новият възход на Радев
За държавния глава 2023 г. беше тежка – първо, заради "сглобката", която беше враждебно настроена към него; второ, заради промените в Конституцията, които силно ограничиха контрола му върху служебната власт. Това положение обаче драматично се промени през 2024 г.
Разпадането на сглобката веднага подобри позициите на Радев – доскоро обединените му опоненти отново започнаха да враждуват помежду си и атаките им срещу "Дондуков" 2 секнаха. Това окуражи президента толкова, че той засили наново влиянието си върху служебното правителство.
Най-напред през април той отказа да приеме предложението на Главчев за външен министър – зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов. След това през август Радев отхвърли проекта за служебен кабинет, предложен му от кандидата за премиер Горица Кожарева. Тя беше зам.-шеф на Сметната палата, определена от Радев да подреди кабинет, но това, че номинира отново за шеф на МВР Калин Стоянов (свързван с Пеевски) даде предлог на държавния глава да го отхвърли. Накрая Радев преназначи отново кабинета "Главчев" (също обвиняван във връзки с Пеевски). С тези няколко хода президентът демонстрира, че нито един служебен министър не може да мине без неговото одобрение.
Президентът нагледно демонстрира нарасналата си сила и самочувствие през декември. Тогава той отказа да покани на консултациите за редовно правителство парламентарната група на Пеевски, с когото враждува открито още от миналата година, въпреки че според Конституцията в тези разговори трябва да участват всички парламентарни групи. От ДПС-НН го обвиниха, че нарушава основния закон, но Радев отрече. Реакция от страна на другите политически сили нямаше.
Сега всички гледат с очакване към "Дондуков" 2 – кога през януари държавният глава ще връчи първия мандат, който се пада на ГЕРБ-СДС, и колко време ще отпусне на политиците да се договорят помежду си за кабинет. Герберите и ПП-ДБ спряха да го атакуват и се отнасят към него крайно внимателно – като към фигура, с която трябва да се съобразяват.
Тази ситуация е показателна за това, че парламентарните формации в момента са по-слаби политически от Радев и зависят от неговото благоволение. Остава да видим по какъв начин ще се възползва президентът от растящата си сила (особено дали ще тръгне по пътя на унгарския премиер Виктор Орбан, когото посрещна у нас в края на годината) и докъде ще доведе войната му с Пеевски.
