Румен Радев спечели категорично президентските избори на 21 ноември. Така си гарантира присъствие в българската политика през следващите 5 години. По-същественият въпрос е дали спечели и парламентарните избори. В смисъл, дали управляващата коалиция, която се оформя след вота на 14 ноември, ще пасне на неговите цели и намерения. Или ще се стигне до това държавният глава да размаха юмрук и на новата политическа върхушка.
Още преди изборите стана ясно, че „Дондуков” 2 се превръща в един от най-могъщите властови центрове в държавата. За това способства политическата и управленска криза в страната, при която два поредни парламента се провалиха в опитите си да излъчат редовно правителство. А държавното кормило попадна в ръцете на излъчени от Радев служебни кабинети, управлявали страната повече от половин година.
Другото, което способства възхода на Радев, беше войната на политическата арена между герберите и техните противници. Президентът успешно се лансираше като водач на битката срещу обраслия със скандали управленски модел, завещан от експремиера Бойко Борисов. Постепенно започна да изглежда така, сякаш враговете на Борисов – ИТН, ПП, БСП, ДБ, ИБГНИ, са нещо като отделни бойни части в една антигерберска армия, водена от държавния глава. Той с лекота играеше тази лидерска роля, още повече, че така и не се появи никой друг, който да се опита да му я отнеме.
Първият въпрос, който изниква сега, е доколко тази ситуация ще се промени след сформирането на новото управление.
Служебните правителства назначиха много хора, със сигурност одобрени от „Дондуков” 2.
Ще пожелае ли обаче редовният кабинет да ги запази? Той ще разчита на подкрепата на четири парламентарни формации. И всяка една от тях ще се стреми да оползотвори влиянието си върху управлението. Все пак говорим за политически сили, които едва сега навлизат в държавната йерархия (ПП, ИТН) или дълго време са били държани настрана от високите постове (БСП, ДБ). Какво ще им попречи да изхвърлят подбраните от Радев хора?
Вярно, всичките го подкрепиха за президентските избори. Даже и десницата, която многозначително си замълча преди балотажа, дори когато Радев изтърси злополучната реплика за Крим. Но вотът за държавен глава се възприемаше като продължение на битката между Борисов и антигерберския фронт. Тази схватка приключи и сега предстои ново раздаване на картите. Може би някои в бъдещата управленска коалиция биха предпочели президентът да спре да реди пасианси с постовете от управленската пирамида, а вместо това да се задоволи „да олицетворява единството на нацията”, както е записано в конституцията. Дали обаче Радев ще се съгласи да се прибере кротко на „Дондуков” 2?
Възможно е, разбира се, новите управляващи да не посегнат на назначенията на служебното правителство. Това би подсказало, че президентът и парламентарните формации са постигнали скришом договорка да си разпределят сферите на влияние в изпълнителната власт. Може обаче и да се сблъскат, ако новите започнат да чистят наред като служебните правителства.
Освен кадровия въпрос, вторият фактор, който може да разклати хегемонията на Радев, е темата за конституционните промени. За такива държавният глава говори отдавна. Въпросът стана част и от предизборната му кампания. Тогава Радев отказа да разкрие какви са замислите му. Най-вероятно няма да го направи скоро. В момента пред бъдещите управляващи стоят далеч по-спешни и належащи проблеми – преди всичко, ковид кризата и новият държавен бюджет. Ако започне дебат около конституцията, президентът рискува да го превърне в централна тема на 47-ото Народно събрание още в началото на мандата му. А всички помним в какъв политически спектакъл се изроди проектоконституцията на ГЕРБ от 2020 г. Последното, от което имаме нужда сега, е нещо подобно.
В един момент обаче ще стигнем и до конституцията.
Вероятно някъде през следващата година, тъй като от много страни ще започне натиск върху президента да се задейства по въпроса. Радев си е виновен – запали фитила на общественото нетърпение, като направи такова обещание, а той няма да гори дълго и не може да бъде угасен. Въпросът е – когато се стигне до това, какво всъщност ще предложи държавният глава? Ако идеите му засегнат само системата на съдебната власт, тогава антигерберският фронт (насочен и срещу ДПС) има всички шансове да остане единен. Хвърли ли се обаче Радев да разширява президентските правомощия, ще стане страшно.
Каквито и промени да поиска Радев, дори и да са минимални, противниците му ще го засипят с обвинения, че се опитва да наложи президентска република. За него ще бъде въпрос на политически и институционален престиж да прокара конституционна реформа, която е инициирал. А формациите, които досега го подкрепяха, ще се изправят пред тежка дилема – да го последват ли или да пресекат стремежите му. Разнобоят е сигурен. Няма начин ДБ например да одобри разширяване на президентската власт, докато в „Дондуков” 2 стои човек, когото десните са обвинявали, че работи за интересите на Кремъл. Всъщност, като се вземе предвид колко крехки са отношенията между антигерберските сили, нищо чудно конституционната реформа да се използва като претекст от някой, за да катурне коалицията. И кой ще излезе отговорен? Ами, Радев.
И като стана въпрос за крехки отношения, върху бъдещото управление ще тегне и заплахата от подмолната схватка между президента и лидера на БСП в оставка Корнелия Нинова. Вече стана очевидно, че проблемът помежду им е огромен. Нинова открито говори, че Радев подрива позициите й в партията. Президентът избягваше да навлиза в темата – поне докато му бяха нужни гласовете на левите избиратели. Вотът обаче премина, мандатът му е подсигурен и затова можем да очакваме, че битката между двамата скоро ще стане дори по-явна и гореща. А това не предвещава нищо добро за устойчивостта на БСП, а оттам и на управлението, което се очаква социалистите да подкрепят.
Остава въпросът и за отношенията между Радев и бившите му министри Кирил Петков и Асен Василев.
Те вече направиха каквото можаха едни за други преди изборите – президентът застана зад тях, Петков и Василев зад него. Танто за танто, както се казва. Сега обаче ексминистрите ще бъдат водещите фигури в бъдещото управление. Ще бъде ли наистина ПП пропрезидентска формация? Ще се съобразява ли тандемът Петков - Василев с бившия си патрон или ще следва интереси, които се различават от неговите? Това остава може би най-голямата въпросителна за бъдещето, която ще предопредели и съдбата на редовното правителство.
Още сега обаче се залага базата на конфликт помежду им, след като служебният кабинет на Радев внезапно обяви днес намерението си да повиши част от доходите. Няма особено съмнение, че идеята идва от "Дондуков" 2, като целта е да се подобри имиджът на президента. Така обаче Радев поставя в много лоша ситуация Петков и Василев, защото на практика им отнема възможността за самостоятелно решение по важни бюджетни въпроси. Всъщност, подобен ход, предприет дни преди да бъде обявено новото правителство, да се свика парламентът и да започне планирането на следващия държавен бюджет, изглежда като опит на държавния глава да покаже, че той ще определя приоритетите на редовния кабинет. А пред Петков и Василев остава дилемата - да се съобразят и да се покажат като кукли, чиито конци се дърпат от "Дондуков" 2, или да се противопоставят, и така да се сблъскат с благодетеля си.
Реално погледнато, всеки един от засегнатите по-горе проблеми зависи от едно – докъде се простират амбициите на Радев. Ако желанието му е било просто да отърве страната от герберското управление, значи целта е постигната. Тогава може да се прибере на „Дондуков” 2 и кротко да изпълнява предписаните му от конституцията задачи. Ако иска нещо повече, тогава неизбежно политическата ситуация у нас отново ще се нажежи, защото ще трябва да се сражава не само с досегашните си, но и с нови противници.
