Седмици наред преди евроизборите един от най-трепетно обсъжданите въпроси бе за какво му е на Пеевски да става евродепутат и как при цялата си многостранна ангажираност ще успее да ходи на работа в Брюксел и Страсбург, след като за две години не успя да стъпи в тукашното Народно събрание. Напрежението се подсилваше от плъзналия слух, че този път няма да се откаже от мандата. През това време, както обикновено, от него нямаше ни вест, ни кост. А даже Доган се беше показал и бе поискал прошка от избирателите незнайно за какво (във всеки случай не за ТЕЦ-а и другите си легализирани напоследък придобивки).
"По-нужен в България"
И така, докато не ни го показаха три дни преди изборите как в малки родопски села „по приятелски разговаря с хората“, мнозина от които искали „просто да се докоснат и снимат с един от най-влиятелните хора в държавата, утвърден политик, човек истински обичан и уважаван от своите избиратели“. "Аз и в нашия парламент предпочитам, и в европейския", съобщи той загадъчно в деня на изборите. А два дни след тях даде дългоочаквания отговор: "Надделя колективното решение, че съм по-нужен в България". След това обаче двете му поредни появи в парламента породиха нови вълнения. „Мадона да беше дошла, нямаше да тичате толкова", отбеляза справедливо пред репортерите един от съратниците му.
"Как какво ме води насам, идвам на работа. Аз си ходя в районите и работя. Това е важното за хората. Не смятам, че работата е само в Народното събрание“, каза Пеевски. "Делян Пеевски всеки ден ходи на работа, и то при избирателите. Той има много задачи и в своя район, и в страната“, обясни друг съратник и добави, че депутат, „който всеки ден е в парламента, не може да свърши и една стотна от това, което Пеевски върши".
"Вчера ме питахте какви законопроекти. Мислиме да внесеме проект за свалянето на ДДС на хляба, защото това е голям проблем, на 5%, за лекарствата да помислиме и безплатни детски градини... и за книгите”, обяви плановете си той при следващата си поява в парламента. „Ще пипнем определени лостчета на икономиката, които да ускорят растежа“, преведе казаното единият съратник. ДПС е подготвило „Програма за ускорено догонващо развитие на България“, доразви идеята другият.
Разтягане на локуми и пълни алабализми
И пак се заредиха интервюта, разсъждения и мъчителни въпроси: какво и на кого искат да кажат, какъв е сценарият този път? Понякога, втренчен в търсенето на някакъв дълбок смисъл, човек не забелязва онова, което му е под носа. В този случай то е следното: във всичките цитирани по-горе приказки няма нито една вярна дума. С изключение на това за „един от най-влиятелните хора в държавата“. Което не говори никак добре за тая държава. Всичко останало е разтягане на локуми и пълни алабализми.
Всъщност не е имало никакви колебания между две „предпочитания“, нито някой „колективно“ е решавал къде ще е „по-нужен“. Още от самото начало никой не е възнамерявал да праща Пеевски в Брюксел. Защото за какво им е на „утвърдения политик“ и на тези, които са го „утвърдили“, да влизат в светлината на европейските прожектори и да се пъхат между европейските шамари. Там тукашните номера не минават. И въобще мнозина от „утвърдените“ тук политици имат малко общо с политиката, както я разбират там. Ако пък е вярно, че „всеки ден ходи на работа, и то при избирателите в районите“, Пеевски трябва да се е крил като хайдутин из горите, та никой не го е видял. Иначе е „истински обичан и уважаван от своите избиратели". Същият този човек, който се движи със страховита охрана (частично платена от данъкоплатците) и който е натрупал богатство по неясен начин, докато те едва са свързвали двата края.
Ускореното развитие е невъзможно. Ето защо:
Предложението за сваляне на ДДС за някои стоки е безкрайно изтъркан от употреба популистки номер, който след известно предъвкване по медиите пак бързо ще се забрави (да не говорим за безплатните детски градини). И слава богу, защото иначе, вместо да паднат цените, ще падне икономическият растеж. Развитието на България наистина е по-бавно, отколкото би трябвало и би могло да бъде. Само че първата и задължителна точка във всяка програма „за ускорено догонващо развитие“ трябва да бъде налагането на върховенство на правото, равенство на всички пред закона, независимост на съдебната система и на останалите институции, от които зависи спазването на правилата. От тези, които се канят да „пипнат определени лостчета на икономиката“, няма как да се очаква такава програма. Защото те здраво държат най-големия лост - и го дърпат наобратно. Или по-скоро - седнали са върху него с цялата си тежест. Оплели са в олигархични зависимости цялата държавна машина, за да я използват в свой интерес. Имат си прокурори и съдии, специални служби и регулаторни органи, министри под прикритие и други свои хора навсякъде, където минава потокът на публичните средства и се вземат важните решения. Да не забравяме, че командват и все по-голяма част от медиите. Този модел изсмуква силите на икономиката, убива конкуренцията, спъва всякакви реформи, парализира обществената енергия.
С други думи: никакво ускорено развитие на държавата не е възможно, преди тя да бъде освободена от хватката на тези хора. Което с наличните днес ресурси няма как да стане. Всички сегашни парламентарни партии са безсилни пред този модел - поради страх и зависимост или понеже са „управляващи партньори“ в него. Появата на достатъчно силна алтернатива пък е много трудно, понеже цялата машина се стоварва върху нея, за да я убие още в зародиш.
Няма никакъв сценарий
И все пак - за какво им е цялото театро, какво и на кого искат да кажат, какъв е сценарият този път? Не ми се вярва да е предвидено за избирателите, понеже едва ли някой си мисли, че все още има достатъчно балъци, които да се хванат на тази въдица. По-скоро става дума за нагло и подигравателно предупреждение към останалите, че те пак са тук и могат да правят каквото си поискат. Към „своите хора“ по веригата - че държат здраво кормилото. Към враговете - да не се надяват на нищо. Към партньорите - да си опичат акъла.
Накратко: няма някакъв нов, сложен сценарий. Няма и никаква друга програма, освен тази за тяхното ускорено забогатяване. Програма, която успешно се изпълнява. (Заглавието е на "Сега".)
