На фона на все по-задълбочаваща се криза правителството с лекота раздава милиони за нови мерки, пренебрегвайки факта, че в повечето случаи става въпрос за провал на реформите в цели сектори. В първия пакет за кризата от март кабинетът говореше за 4.5 млрд. лв. - сума, която няма никакъв шанс да бъде усвоена, защото се базира на теоретичния достъп до голям кредитен ресурс за фирмите с помощта на гаранциите на ББР. При втория пакет, представен в понеделник, обобщенията са по-скромни - за мерки, на обща стойност от 1.1629 млрд. лв.
Внимателният преглед на числата показва, че и този пакет е много постен и делът на парите за директно, безусловно и най-вече смислено финансиране на засегнатите от кризата граждани и фирми отново не е голям. В същото време се решават редица проблеми на администрацията, за които досега не е имало или време, или желание, или финансиране. Какво показват числата?
Пакетът, насочен към условно казано социални мерки, възлиза на 731.5 млн. лв. Правителството най-накрая изми срама от упорството да не предоставя никаква допълнителна помощ за пенсионерите и насочи 318.3 млн. лв. за отпускане на добавки от по 50 лв. за 3 месеца на всички пенсионери. Това по същество е първата подкрепа, която правителството оказва на физическите лица безусловно. Логиката, че пенсионерите така или иначе са свикнали да издържат с ниските си пенсии и нямат нужда от подпомагане в кризата, е много перверзна и е хубаво, че правителството най-накрая го забеляза. Много хора загубиха работа и възможност да подкрепят близките си, но този ефект на кризата досега не бе адресиран.
Извън парите за пенсионерите в социалната част на пакета
почти липсват мерки, насочени директно към работещите
Хората на културата на свободна практика ще имат достъп до допълнителен ресурс от 15 млн. лв. за реализиране на проекти през фонд "Култура". За останалите българи са предвидени пряко само 16 млн. лв. - 12 млн. лв. за обещаното увеличаване на минималното обезщетение за безработица от 9 на 12 лв. от 1 октомври и 4 млн. лв. за увеличаване на продължителността за изплащане на минималните обезщетения с 3 допълнителни месеца.
Решението на кабинета всичко това да се случи от октомври, а не веднага може да се определи еднозначно като подигравка. Особено на фона на бързината, с която се сваля ДДС за всякакви близки на властта сектори. Кабинетът обаче е показал неведнъж с каква мъка увеличава през годините социалните плащания. Години трябваха, за да се увеличи минималното обезщетение за безработица от мизерните 7.2 лв. на 9 лв. на ден (събитие от 2018 г.), и с новото обещано увеличение скокът му направо ще излезе лъвски. Това обаче
няма да върне месеците без доходи
на хората, които бяха притиснати от работодателите си да се разделят по взаимно съгласие. Нощният труд струва 25 стотинки от далечната 2007 г. Когато преди две седмици реши да го увеличи на 1 лев, правителството си остави отложен старт чак за следващата година. Сега ще благоволи да го увеличи веднага, но само за някои категории работещи.
За всички останали социални мерки в антикризисния пакет може да се твърди, че решават по-скоро проблеми на работещите в администрацията и други публични структури и дружества. Това не означава, че тези пари се дават несправедливо - списъкът с дейности, които получават допълнително финансиране, е показателен колко критични системи работят от години на минимума.
За този условен пакет, насочен към публични структури, отиват 382 млн. лв., като разпределението е показателно. 126.3 мл. лв. ще бъдат отпуснати допълнително по бюджета на НЗОК чрез увеличаване с 10% на всички клинични пътеки. Идеята е парите да стигнат за увеличения на заплатите, така че да се гарантират минималните договорени нива по колективните трудови договори. Решението е половинчато - проблемът с остойностяване на пътеките няма да се реши с подобно еднократно увеличение. Така или иначе жестът към здравеопазването е видим.
Незнайно защо правителството е решило да представи като антикризисна мярка и осигуряването на целогодишния размер на заплатите на личните асистенти по Закона за личната помощ. Проблемите са ясни още от миналата година и не е редно изпълнението на вменено по закон задължение да се представя като извънредна мярка.
Тук трябва да вметнем, че от първия пакет с антикризисни мерки за МВР, МО и МЗ се обещаваха 500 млн. лв. допълнително, които до момента не са станали видими по бюджетите им.
Признание за недофинансиране на системите
е и одобреното повишаване на стандарта за издръжка на делегираните дейности за ученическо и детско здравеопазване с общо 24.6 млн. лв. През годините тези стандарти плавно растат, но остават ниски. Така например стандартът за едно дете в здравен кабинет в общини с над 300 ученици за 2020 г. е 32 лв. на дете при 22 лв. за 2016 г. Парите за добавките от по 1000 лв. за работещите на първа линия лекари и медицински персонал - общо 67 млн. лв., с които да се подсигури цялата 2020 г., са добра новина.
При новите предложения на правителството със сигурност ще му бъде спестено поне едно - неудобството да се отчита и обяснява за бавното изпълнение. Повечето мерки предвиждат директно превеждане на пари за заплати и ще се изпълнят на 100%. Плахият подход при първия пакет доведе до смешни нива на усвояване на ресурса по повечето мерки и трудно работещи схеми. За пореден път се видя колко рестриктивен е моделът на социалното подпомагане у нас - в стремеж държавата да не бъде излъгана се поставят толкова много изисквания, че никой не пожелава да се възползва от програмите. На този фон спокойно може да се твърди, че новият министър Деница Сачева не показа нищо ново като подход. Тя е заета с налагането си като политическо лице, но в ресора й видяхме обичайното - бумащина, ограничения и мъчно работещи схеми.
