Quantcast
Реформи 2022: Обещания за повече пари срещу по-малко работа | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Реформи 2022: Обещания за повече пари срещу по-малко работа

Общият знаменател са нови, значително по-големи бюджетни разходи, но не и смислени промени
 БГНЕС
Сравнително незабележимият социален министър Георги Гьоков изненада с исторически законопроект - замяна на гарантирания минимален доход с линията на бедност.

Социалните реформи не бяха силна страна на дългото управление на Бойко Борисов, който предпочиташе да запушва пробойните с еднолични жестове, свързани обикновено със самоцелно раздаване на пари. Затова в преддверието на новото управление беше оставен тежък багаж от проблеми, които дори без сполетелите ни нови кризи направиха 2022 г. толкова непредсказуема, че да наложи не един, а три бюджета.

Влезлият преди седмица в сила бюджет 2022 бе замислен още в зародиш с актуализация в средата на годината, за да се позволи на сложната четворна коалиция да изкове съгласие по обещаните реформи и да заложи средства за тях. Проблемите, които ни сполетяха с края на пандемията и с началото на войната, обективно бавят тези реформи. Но няколко ключови заявки от последните дни подсказват, макар и с много едри щрихи, какво можем да очакваме от новите управляващи. Лесно предсказуемо бе, че участието на БСП в управление за пръв път от 13 години означава много по-големи социални разходи. За съжаление, зад тези обещания за харчене на много пари засега не се виждат истински промени в дълбочина.

 

Бедността - голяма крачка с малки последствия

 

В края на март социалното министерство изненадващо публикува за обществено обсъждане промени в закона за социалното подпомагане, които биха могли да бъдат исторически, ако не бяха толкова лишени от съдържание.

Екипът на БСП в министерството предлага най-сетне да загърбим абсурдно ниския гарантиран минимален доход от 75 лв. (на месец), който е аршинът за отпускане на социални помощи у нас. От следващата година помощите ще зависят от линията на бедност, която в момента е 413 лв. Това, според вносителите, ще позволи броят на подпомаганите да се удвои от 63 хил. през 2022 г. до 115 хил. през 2025 г., като бюджетът нарасне от 37,739 млн. лв. до 125,444 млн. лв. за същия период.

Резултатите изглеждат големи само на пръв поглед. За тях можем да гадаем единствено по четирите числа, включени в доклада към законопроекта, защото ключовият документ за социално подпомагане е правилникът за прилагане на закона, в който се диференцират категориите домакинства за подпомагане, прагът за достъп до помощи и техният размер, а той тепърва ще се пише. Затова и огромното увеличение на базата не подсказва колко адекватни ще станат помощите и техният обхват.

Нито 63 хил., нито 115 хил. представляват ясна картина на хората, живеещи в бедност у нас. В най-жестока безизходица са хиляди хора с тежки увреждания или тежки хронични заболявания и пенсионерите, живеещи с минимална или социална пенсия. Само пенсионерите на минимална пенсия са над 1 млн., а тя в момента е 370 лв. без добавките. Има заявки тя да надскочи линията на бедност, но инфлацията може да направи това много трудно. На този етап законът не предлага решения за тези българи, а просто гони инфлационните процеси, при това с огромно изоставане.

Промените могат да породят проблеми и в противоположна посока - без съмнение увеличението на базата за подпомагане ще направи социалните помощи привлекателни за хора, които могат да работят, но не желаят. Иначе казано - професията "социално слаб" отново може да стане актуална. Авторите на законопроекта обаче не обвързват увеличението с нови механизми на контрол, които да гарантират, че няма да се стигне дотам.

 

Пенсиите - в гора от добавки

 

Пенсиите са основният въпрос на предстоящите месеци в социалната сфера. До 1 юли правителството трябва да намери справедлив начин да премести раздаваните в момента добавки в основния размер на пенсията, като поне привидно запази тяхната логика. Говори се, че това ще стане през ново преизчисление, вероятно с по-актуален осигурителен доход. С всеки изминал месец от тази година обаче задачата става все по-сложна. Не просто от януари до момента половината пенсионери получават всеки месец различна комбинация от добавки, а този месец ще има хора с 370 лв. пенсия, които ще получат 205 лв. отгоре под формата на добавки. Да, повечето от тях нямат нищо общо с пенсиите, но това вече е без значение - бъркотията е пълна.

Най-големият проблем тук е, че при раздаването на еднакви суми на всички ниските пенсии получават несъразмерно по-голямо увеличение спрямо високите. Така хората с доскоро средна пенсия се оказват до нивото на хората с непълен принос към системата. Това прави невъзможно връщането към връзката между осигурителен принос и пенсия.

Справедливият вариант е ковид добавките да влязат в основния размер на минималната пенсия и оттам нататък всички пенсии да бъдат увеличени със същия процент, за да се спаси тяхната структура. Това обаче означава не 6, а 16% увеличение на пенсиите от 1 юли. Затова и най-вероятно ще се повтори декемврийският модел - някаква форма на преизчисление през уж обективни показатели, чиято цел е просто да натъкми сумите така, че да няма разочаровани.

 

В здравеопазването - повече пари за по-малко работа

 

Първата задача на новото правителство в сферата за здравеопазването - да ускори ваксинацията срещу коронавируса, определено не сполучи, но за това има много обективни обстоятелства. Здравното министерство поде с трогателно усърдие кампанията "Плюс мен" за ползите от ваксините, но фактите са си факти - на ден вече се имунизират не повече от 200 души.

С края на извънредната епидемична обстановка правителството си отвори и нов проблем - протести за по-високи възнаграждения в системата. Обещанията за 1500 лв. заплата за медсестра и 2000 лв. за лекар засега изглеждат нереални дори на експертите в сферата. Така звучат и заявките, че само няколко месеца остават до дигитализиране на здравните досиета на пациентите.

За другите големи реформи в здравеопазването към момента само се опипва почвата. Новите идеи на управляващите, анонсирани от шефа на здравната парламентарна комисия доц. Антон Тонев, пациентите да имат достъп до много лични лекари, като по този начин медиците уж ще работят по-малко, но за повече пари, вече се натъкнаха на сериозен отпор от медиците. Според тях предлаганата концепция ще разруши дългосрочните отношения между лекар и пациент.

"Електронното досие не говори, не се оплаква", отбелязаха основателно те. Надали и дългите опашки пред лекарските кабинети ще намалеят - общопрактикуващите лекари няма да станат повече, дори и да се преименуват в специалисти по обща медицина. Вместо това има риск пациентите да се лутат от кабинет в кабинет. "Кое ще поречи на един колега да каже: "Ти си с ТЕЛК, не плащаш потребителска такса, отиди при друг колега", дава за пример шефът на софийските общопрактикуващи лекари д-р Георги Миндов.

Засега няма яснота и как ще се ходи при специалист - дали за целта пак ще е нужно направление от личен лекар (който и да е той), или всеки човек ще може да избира сам специалист, при който да запише час. Според медиците декларираната свобода за посещаване на различни лекари ще доведе до свръхпотребление, свръхразходване на средства, а оттам и до налагане на ограничения за броя на прегледите, които може да получи човек на година. "Всеки опит да се заобиколят джипитата води до експлозия на разходите без подобряване на здравето - просто посещението при специалист не може да става по лична преценка на пациента. И на мен ми се иска да влизам в магазина и да си взимам каквото ми хареса, но няма пари и ресурс за това", онагледи идеята д-р Аспарух Илиев.

 

В образованието - промени по всички фронтове

 

Министър Денков е не 100 дни, а почти година в МОН и това си личи по инициативите на министерството. В парламента вече се придвижват промените в закона за училищното образование, с които ще се забрани политизацията в сферата и в закона за висшето образование, които пък ще позволят един студент да се обучава в два вуза, както и да има проектни докторанти.

Започнаха дебати и по други ключови реформи. МОН вече представи концепцията си за изместване по-рано на "свещения" 15 септември и макар към идеята засега да има съпротива, до догодина има достатъчно време тя да отлежи и да бъде възприета. Работи се и по нова методика за оценка на добавената стойност в училищата, с която да започне финансиране според качеството - евентуално след 1-2 г. Все още обаче няма яснота за атестацията на учителите, която попадна в параграф 22 - учителите в някои инспектирани училища биват атестирани, както изисква законът, но в други се ослушват заради анонсите на министъра, че правилата за оценка ще бъдат изцяло променени.   

Във висшето образование също ври и кипи заради идеите за сливане на университети - заявките за протести утихнаха, но временно - предстои да видим дали до 30 юни 10-те ректори от работната група към МОН ще стигнат до взаимноизгодна концепция за въпросните консорциуми. Но има критици, според които механичното преобразуване няма да промени качеството към по-добро.

Като всеки нов екип в просветата този също се нагърби и с мащабната задача да прегледа учебните програми и учебниците от 1 до 10 клас, към която обаче засега има голяма доза скептицизъм. Само преди няколко години програмите бяха пренаписани и уж олекотени откъм трудни термини и повторното им разбутване, да не говорим за евентуалното ново писане на учебници, за което са нужни години, не вещае нищо добро.

Допитването до училищата как се справят с тормоза в клас към момента изглежда по-скоро като акция за отчитане на дейност - безспорно е добре да се обобщят добрите практики, които училищата прилагат за справяне с агресията, но далеч по-важно е да се предложат конкретни и работещи мерки - като например намаляване броя на учениците в паралелка, санкции за нарушаващите правилата ученици и несъдействащите родители и т.н., за да може прословутият Механизъм за противодействие на училищния тормоз да сработи в действителност.

В полето на академичното израстване у нас министерството отбеляза първи резултати на една вече готова реформа - новите текстове срещу плагиатството във висшето образование. Благодарение на тях бяха установени три шумни случая на преписване от известни университетски кадри - ректора на ТУ-Варна, набелязания за министър на ИТН Петър Илиев и на професора научен рекордьор проф. Венелин Терзиев.

Още

Топ университетите в света приемат 900 от най-подготвените българчета
Реформата във висшето образование се отлага
Радев поиска редовно управление на всяка цена

23.09.2022

Обновена

3017