След неколкомесечна подготовка и куп хигиенни и организационни мерки учебната 2020/21 коронавирусна година най-после започна. И което е по-важно - започна присъствено, за радост на хиляди родители. Учениците са вече по класните стаи след дълго 6-месечно отсъствие, в реална комуникация със своите съученици и учители. Въпреки че училищните противоепидемични мерки са относително ясни, провелите се миналата седмица родителски срещи откроиха още въпроси, от които зависи качеството на тазгодишното обучение. Как ще се провеждат часовете по изкуства като рисуване и музика, къде ще спортуват учениците? И какво ще правят децата, които не са в час, а останаха по домовете си в очакване да стартира и тяхното "обучение в електронна среда от разстояние"?
У дома - със задачи
Най-тревожният въпрос около старта на новата учебна година се очертава електронното обучение от разстояние (или по-особената форма на дистанционно обучение, както го наричат от МОН) и как то ще бъде организирано. При карантиниране на целия клас нещата изглеждат относително ясни - всички минават в "Уча се", Zoom и т.н. Вариантът за превключване на отделен ученик към онлайн обучение обаче - дали поради здравословни причини, дали по желание на родителите - поне засега изглежда доста неясен.
Възможността за учене от вкъщи по желание бе приета с промени в училищния закон преди седмица, които до началото на учебната година не бяха публикувани в "Държавен вестник". Това изглежда бе удобен мотив за някои директори и шефове на РУО да не приемат подобни заявления. Родител например сигнализира в социалните мрежи, че е поискал да подаде заявление за онлайн обучение във варненско училище на основание избор на родителя, но оттам са го върнали с мотива, че няма такова основание. След обаждане в РУО-Варна много учтива дама е потвърдила, че законът не е обнародван, инструкции от МОН няма и реално към момента това основание не съществува.
Указанията от МОН обаче са пределно ясни. Ако родител подаде заявление за е-обучение на детето му по здравословни причини, директорът следва да го информира до един работен ден дали училището има възможност да осигури такова обучение. Ако основанието е личен избор, директорът в същия ден следва да изпрати документите му до РУО-то заедно с информация за успеха, отсъствията и ангажираността на ученика в предходната учебна година, както и становище дали училището може да организира за съответния ученик подобно обучение. Ако това не е възможно, в същия срок (1 ден) директорът трябва да подаде информация към РУО-то, за да се проучат възможностите за е-обучение в друго училище. Разрешението на РУО следва да е до 3 работни дни, а самото обучение, ако такова може да се организира, следва да започне до 5 работни дни от подаването на заявлението. Въпросът е какво става, ако такова не може да се организира, тъй като повечето случаи в момента са точно такива - малко са училищата, които могат с камера и микрофон да осигурят виртуална връзка на учениците си, които учат у дома, няма ги и 15-те т.нар. "дистанционни центрове", които да поемат въпросните деца. Отговорът е доста труден - вероятно засега на децата ще се дават задачи, които да работят вкъщи. Докога обаче ще чакат, не е ясно.
Макар да не са напълно готови, някои училища все пак имат планове как да реагират в тези случаи. В СУ "Васил Левски" в Елин Пелин са получили заявления за онлайн обучение от родителите на 4 деца със здравословни проблеми. Директорът Мариета Христова обяснява, че възнамерява да купи 4 камери за четирите деца, с които те да се включват виртуално в реалната класна стая. "Децата ще наблюдават учебния процес, ще виждат и чуват учителя, но няма да могат да се включват", казва тя, признавайки, че се бори за всяко дете. Според нея това е по-добрият вариант за тях, отколкото да се включват в дистанционни центрове, в които няма да познават учителите и ще общуват с други учители.
Спортът - навън
Много родители се чудят как ще бъде организирано физическото възпитание - как учениците ще спортуват в салона, където обикновено има по няколко класа, ще носят ли маски и т.н. Повечето училища вече са помислили за това - салонът ще се ползва по график, само с по един клас. "Във физкултурния салон ще се влиза само в краен случай. Момичетата ще ползват съблекалнята, която ще се дезинфекцира след всеки клас, а момчетата ще се преобличат в класната стая", казва Владимир Николов, директор на ОУ "Бачо Киро" във Велико Търново. По думите му учениците маски няма да носят, учителите ще ползват малки шлемове и докато времето позволява, часовете по спорт ще са навън. "Имам две външни класни стаи, детска площадка, по желание на родителите във всяка стая се закупи бактерицидна лампа, по график ще е и храненето", казва той.
Да изнесе навън спортните занятия възможно най-дълго време се надява и Петя Кочкова, директор на ОУ "Н. Вапцаров" в Благоевград. Тя е говорила с родителите да закупят спортна екипировка за децата си, като например ескимоси за зимата, за да могат и те, по примера на Холандия и Дания, да не зависят, доколкото е възможно, от климатичните условия. Също навън в двора ще се разпъват и стативи - за часа по рисуване. Учениците от въпросните училища изглежда ще са сред щастливците - родители вече сигнализираха, че в някои школа не е предвидено децата изобщо да припарват до двора.
Музиката - по-малко пеене, повече разговори
"Казах на учителя по музика да не пее много. Повече децата да слушат песни. Повече разговори за музиката, по-малко пеене", казва полушеговито, полунаистина Владимир Николов. Музиката действително е по-специфичен учебен предмет - няма как да пееш с маска, каквато ще трябва да носят учителите по музика в прогимназиалния етап например. "Ще опитаме да караме музиката на открито - в двора, музеят също е наблизо. Учителите ще носят прозрачни маски, тъй като при плътните не се чува добре", казва Кочкова. В СУ "В. Левски" пък ще разчитат за специални шлемове за учителите по музика, които се закрепват като очила на лицето.
Занималнята - краят на дистанцията
Философията на относително изолиране на паралелките се сблъсква със занималните, които поради липса на достатъчно място и учители в доста училища ще бъдат смесени. Това на практика обезсмисля донякъде строгите мерки за дистанция като еднопосочни коридори, различни междучасия и т.н. "За два випуска занималните ще са с по един клас, за два випуска обаче - за 3-ти и 4-ти клас, те ще са смесени", казва Владимир Николов, който продължава да мисли как да отдели и третокласниците и четвъртокласниците - чрез разкриване на маломерни групи в занималнята или временно наемане на нови учители. "Имаме 13 целодневни групи, при които в занималнята ще се смесват по два класа", признава и г-жа Кочкова.
